Зад гърба си бягащите ентусиасти имат и няколко горски бягания: през юни в района на природна забележителност „Побити камъни”, а месец по-късно горско бягане в района на „Аладжа манастир”. Тази неделя - 14.09 ще събере бягащите варненци (и не само) в приключение по трасето на Аксаковска панорама.
Но кои са хората стоящи зад iRun.bg (в превод: Аз Бягам), защо решават да създадат организация, която гълта огромни усилия в този град, в тази държава. Здраве ли е бягането. И бягат ли болестите с този спорт. Какво е да си единственият варненец, единственият живеещ в България участник в 101 километровия ултрамаратон „CCC” Монблан! И да задминеш 835 човека? Какво е да бягаш в продължение на 24 часа и 43 минути. В кал, жега, трасе с обща денивелация от 7000 метра и да завършиш на място 1065 от общо 1900 участници. Какво им става на тези хора, защо бягат? На тези и други въпроси Moreto.net покани Краси, Ники, Вили и Стан да отговорят.
Готови! Старт!
Всичко започва преди години с прозрението за липсата на общност сред многото тичащи в Морската градина във Варна. Николай Колев, програмист (най-добрият програмист сред бегачите и най-добрият бегач сред програмистите, както се пошегувахме), главен бегач в iRun.bg и един от организаторите му, си прави социален експеримент докато бяга в Морската градина. Решава да поздрави всеки бягащ, който срещне. "Добро утро", "Добър вечер", "Здравейте" - опасенията му се оказват вярни. Повечето хора, които тичали като него в Морската градина на Варна, не отвръщали на поздрава, по-възрастните понякога отговаряли, но младите оставяли в Николай само шума от отдалечаващите се ритмични стъпки. Трябва да се обединим, не е възможно всеки да е сам за себе си. Спортът има такава сила. Николай го е виждал извън пределите на България.
Идеята за общност заинтригува Красимира, която по това време също вече бяга за здраве. За здраве със сигурност, защото както Краси ни споделя, месеци преди да започне е била прикована на легло от дискова херния, а идеята да бъде предишния човек е била далечен блян. Блян, който все пак се сбъдва, благодарение на упоритостта й да бяга, запалена от ентусиазма на Николай. С него се познава покрай съпруга си Стилиян, който от години работи с Николай бюро до бюро.
Краси стига до два полумаратона. Вили пък е категорична, че бягането я зарежда позитивно и и помага да поддържа креативността си като дизайнер. Стилиян променя начина си на живот, както сам споделя, казва, че само с четене на здравословни теми не става. Трябва да видиш пример, не сухи убеждения, просто да участваш в реалността. С Николай, а сега и с всички участващи в iRun.bg събитията, това е още по-възможно за варненци. Казва го с неприкрита гордост.
Как да покажем на повече хора нагледно, че бягането не е усилие, а забава. Да го направим достъпно за всеки желаещ. Да се види, че има място със съмишленици, в което участието е по-важно от това да си пръв, усилието на последния е повод за бурни аплодисменти. Как да покажем и красотата на горското бягане и да дадем възможност на по-запалените бегачи да изживеят едно истински различно от градската среда бягане. Тези и други въпроси описват "трасето" за раждането на iRun.bg
Всяка събота можете да се включите безплатно. Старт на входа на Морската градина до слънчевия часовник. Пет километровото бягане започва в 8:30, а 2,5км километровото час по-късно в 9:30 ч.
Питаме ги кой може да се включи в ежеседмичните безплатните бягания и на предстоящото горско бягане. Приемат ли нови Айранъри и трябва ли да си купим най-скъпите маратонки, ако не сме бягали никога.
Николай веднага кани всички, Стилиян ми казва, че даже и майка му се включва понякога, т.е. и възрастта се прекланя пред волята.
Всеки може да се включи със своето темпо. Това ще означава да започне с темпо адекватно на неговото физическо състояние и досегашен начин на живот. Понякога някои участници разбират, че цял живот в опити да бягат са стъпвали или дишали неправилно, което веднага е водело до прилошаване или бърза умора, а в немалки случаи навяхване.
Освен по време на събитията и блога на Айранърите, по време на някои от интересните им „разходки” (бягане до паметника, бягане до телевизионната кула, бягане по плажа, късно нощно бягане) също се обсъждат подобни теми. Айранърите винаги са готови да дадат насоки, които да подпомогнат по-приятното бягане за всеки новодошъл. Ники вярва, че всеки човек има по-големи генетични заложби от тези, които в градска среда оползотворяваме. А щом го казва, човек, които само преди седмица бяга в продължение на 24 часа и 43 минути в Монблан ние само кимаме.
iRun.bg има трасе 2,5 км точно за най-начинаещи и деца. Ники ни казва, че според него първите стъпки, наистина в началото човек може да пробяга бос (е, не става въпрос за километри). Така много лесно усещаш тялото си и как е добре за него да бяга. Не можеш да набиваш на пети, търсиш стъпването да е на меките части на крака, съвсем естествено разбираш закономерността на собствения си организъм. Осланяш се на природата. А после маратонки за 20-30 лева от Декатлон са чудесен старт, заедно с тениска от изкуствена материя, за да не задържа влага. Стилиян разказва, че в началото 200-300 метра са били прага, на който сърцето му ускорява пулса до такава степен, че продължаването е немислимо. Но волята пак се оказва по-силна.
Питаме Николай, който завършва на място 1065 от общо 1900 участници на 101 километровото трасе край Монблан с обща денивелация от 7000 метра дали е трудно подобно предизвикателство, но само цифрите, че над една четвърт от участниците, общо над 500 човека, са се отказали и не са успели да достигнат финала всяват респект. Добавяш над почти 25 часа бягане и.... ами все пак говорим за програмист. Казва, че докато бяга отпочива от всичко друго. Мислехме да напишем някои неща за Николай и участието му в най-тежкото подобно състезание в Европа, но ще ви оставим да прочетете личния му разказ.