Загубите се формират от публичните разходи за обезщетения за безработица, помощи за социално слаби, програми за обучение, квалификация и субсидирана заетост, както и от пропуснатите ползи за икономиката и приходите в бюджета от това, че голяма част от младите хора у нас не работят. Според последните данни всеки четвърти българин (24,7%) между 15 и 29 години е изолиран от пазара на труда и нито работи, нито учи, за да стане по-конкурентоспособен. По този негативен показател страната ни заема печалното първо място в Европейския съюз вече няколко поредни години.
В Гърция, Ирландия, Италия и Испания над 21% от хората до 29 години са неактивни. На обратния полюс са Австрия, Дания, Люксембург и Холандия, където делът им е едва 7-8%.
Средният дял на младите в Общността, които са прекратили образованието си и нямат работа, през 2012 г. е бил 15,9%. Зад сухата статистика стои съдбата на над 14,6 млн. млади европейци. Групата им е разнородна, но има и няколко общи характеристики. В повечето случаи това са хора с ниско образование, тежка семейна среда и емигрантско минало, посочват авторите на проучването.
Високата безработица сред младите европейци само през 2012 г. е нанесла социални и икономически щети за близо 163 млрд. евро в ЕС. Загубите са се увеличили с 10 млрд. евро спрямо 2011 г. и вече се равняват на 1,26% от БВП на Стария континент, показва изследването. Единствено в Гърция щетите от неактивността на младите са по-мащабни, отколкото у нас. Южната ни съседка губи 4,27% от брутния си вътрешен продукт заради високата безработица. В Кипър, Унгария, Ирландия, Латвия и Полша загубите са под 2% от БВП. Най-малки са щетите за икономиките на Дания, Германия, Люксембург и Швеция - по-малко от 0,6% от БВП.
В парична стойност най-големи загуби е понесла Италия - 35,2 млрд. евро. Щетите за икономиката на Франция са 23,2 млрд. евро, а във Великобритания - 18,7 млрд. евро. Разходите намаляват в Австрия, Ирландия, Литва, Латвия и остават почти без промяна в Германия и Швеция.
Проучването показва, че младите хора не само в България, но и в цяла Европа продължават да изпитват големи трудности да намерят работа. Коефициентът на безработица сред тях е над 2 пъти по-висок спрямо по-възрастното население. Основните причини за това са, че в последните години на икономическа криза работните места намаляха значително, а бизнесът предпочита да наема по-опитни и квалифицирани кадри. В същото време фирмите рязко намалиха бюджета за обучение на начинаещи служители. Липсата на работа на пълен работен ден кара младежите да търсят алтернативи като почасова заетост с временни договори. Това поставя под риск професионалното им развитие и намалява шансовете да намерят работа за постоянно. В ЕС 31% от работниците до 24-годишна възраст са на временни договори. Сред по-възрастните този дял е 18%. В България временната и почасовата заетост все още имат значително по-малък дял от средните стойности за Европа.
Измеренията за загубите от продължителния престой без работа не са само икономически. Безработицата затруднява напускането на дома на родителите. Българските мъже се отделят най-късно от родителите си. За повече от половината от тях това време идва на 34,5 години - с 8 години по-късно в сравнение със средностатистическия европеец. Българките заживяват в отделно домакинство на 26,2 години, при 23,8 години средно за ЕС. Най-рано от семействата си се отделят младежите в Швеция и Дания. Въпреки че заживяват самостоятелно по-късно, българите стават родители по-млади от средностатистическите европейци.
Все пак на пазара на труда има положителна тенденция. В някои страни младежката безработица започна да намалява в резултат на големия паричен ресурс, който ЕК насочи към борбата с проблема. През 2014 и 2015 г. България ще получи 110 млн. евро от ЕС за целта. Анализаторите обаче са категорични, че за трайното стабилизиране на пазара на труда и за създаването на устойчиви работни места е необходимо съживяване на икономиката.
През последните 12 месеца броят на безработните младежи в ЕС е намалял с над половин милион. Въпреки това над една пета от икономически активните млади европейци или 5,1 млн. души не могат да намерят работа. В България през последната година младежката безработица е намаляла до 23,2%, показват данните на Евростат за юни 2014 г. През същия месец на 2013 г. равнището е било 28,7%. Числата нареждат страната ни на второ място по спад на безработицата сред младите. Изпреварва ни само Хърватия, но там делът на младежите без поминък надхвърля 41%.