Събития

1100 г. — Хенри I е коронован за крал на Англия в Уестминстърското абатство.

1716 г. — 40-хилядна австрийска армия начело с принц Йожен Савойски разгромява 150-хилядната турска войска на паша Дарнад Али в битката при Петервардайн.

1772 г. — Русия, Прусия и Австрия подписват в Петерсбург договор, с който си поделят всички полски територии.

1860 г. — Кралят на Швеция Карл XV е коронован и за крал на Норвегия, като приема името Карл IV.

1882 г. — В Япония е въведено военно положение.

1884 г. — На остров Бедло в пристанището на Ню Йорк е направена първата копка на Статуята на свободата.

1890 г. — Англия признава остров Мадагаскар за владение на Франция.

1900 г. — В Одеса е извършен масов погром над евреите.

1912 г. — В Япония са въведени първите таксита.

1914 г. — В Кливланд (Охайо, САЩ) са въведени първите светофари.

1923 г. — На заседание на ЦК на БКП, под натиска на Коминтерна, се взема решение за вдигане на Септемврийското въстание.

1924 г. — В Турция се обнародва закон, с който се забранява многоженството.

1938 г. — Подписан е протокол за френски външен заем за Царство България в размер на 375 млн. франка.

1940 г. — Втората световна война: Латвия е анексирана от СССР и става Латвийска съветска социалистическа република.

1946 г. — На прохода Хаинбоаз започват работа 2 000 младежи от първата национална младежка строителна бригада Георги Димитров, което е начало на бригадирското движение в Народна република България.

1947 г. — Започва режисиран съдебен процес срещу водача на обединената опозиция Никола Петков, обвинен от комунистите в шпионаж.

1949 г. — При земетресение в Еквадор са разрушени 50 града и загиват над 6 000 души.

1958 г. — Плиска, Преслав и Мадара са обявени за историко-архитектурни резервати с национално значение.

1960 г. — Буркина Фасо (тогава Горна Волта) получава независимост от Франция.

1962 г. — Нелсън Мандела е арестуван от властите в ЮАР и остава задържан до 1990 година.

1965 г. — Започва войната между Индия и Пакистан в спор за щата Кашмир.

1967 г. — Излиза първият албум на английската група Пинк Флойд — The Piper at the Gates of Down.

1969 г. — Програма Маринър: Маринър 7 се доближава максимално до повърхността на Марс (3 524 км).

1973 г. — СССР изстрелва космическия парат Марс 6, който достига Марс през март 1974 г.

1976 г. — Създаден е Национален аграрно-промишлен комплекс (НАПС) с подразделения по окръзи (ОАПС) и общини (АПК), с което управлението на земеделието в Народна република България става от кооперативно държавно.

1980 г. — Белгия е разделена на три провинции по езиков признак.

1981 г. — Роналд Рейгън уволнява от работа 11 359 стачкуващи контрольори на полети в САЩ, които пренебрегват неговата заповед да се върнат на работа.

2010 г. — Случва се Миньорската авария в Копиано, при която 33 чилийски миньори са затрупани на 700 m под земята.

Родени

1461 г. — Александър Ягелончик, велик княз на Литва († 1506 г.)

1802 г. — Нилс Абел, норвежки математик († 1829 г.)

1815 г. — Едуард Еър, английски изследовател († 1901 г.)

1832 г. — Апостол Маргарит, арумънски просветител († 1903 г.)

1834 г. — Евалд Херинг, германски физиолог († 1918 г.)

1844 г. — Иля Репин, руски художник († 1930 г.)

1850 г. — Ги дьо Мопасан, френски писател († 1893 г.)

1855 г. — Алфредо Капели, италиански математик († 1910 г.)

1862 г. — Иван Симеонов, български офицер († 1930 г.)

1874 г. — Уесли Клер Мичъл, американски икономист († 1948 г.)

1890 г. — Ерих Клайбер, австрийски диригент († 1956 г.)

1905 г. — Артьом Микоян, руски авиоконструктор († 1970 г.)

1906 г. — Джон Хюстън, американски режисьор († 1987 г.)

1906 г. — Василий Леонтиев, руски икономист, Нобелов лауреат през 1973 г. († 1999 г.)

1908 г. — Роже Бернар, френски лингвист († 1997 г.)

1911 г. — Григор Угаров, български писател († 1983 г.)

1916 г. — Садек Чубак, ирански писател († 1998 г.)

1924 г. — Емил Петров, български актьор

1930 г. — Нийл Армстронг, американски космонавт († 2012 г.)

1933 г. — Илия Пенев, български актьор († 2006 г.)

1937 г. — Джеймс Карлайл, генерал-губернатор на Антигуа и Барбуда

1940 г. — Ивайло Знеполски, български критик

1940 г. — Иван Налбантов, български актьор

1941 г. — Елизабет Депардийо, френска актриса

1941 г. — Карла Гравина, италианска актриса

1943 г. — Атанас Звездинов, български поет

1943 г. — Сами Смит, американска кънтри певица († 2005 г.)

1945 г. — Стойка Миланова, българска цигуларка

1948 г. — Рей Клемънс, английски футболист

1952 г. — Георги Мамалев, български актьор

1955 г. — Андрей Райчев, български социолог

1962 г. — Патрик Юинг, американски баскетболист

1964 г. — Зерин Текиндор, турска актриса и художничка

1968 г. — Марин Льо Пен, френски политик

1968 г. — Колин МакРей, шотландски рали пилот († 2007 г.)

1975 г. — Каджол, индийска актриса

1976 г. — Еуджен Трика, румънски футболист

1976 г. — Марлене Фавела, мексиканска актриса

1980 г. — Уейн Бридж, английски футболист

1985 г. — Саломон Калу, котдивоарски футболист