1492 г. — Христофор Колумб отплава от пристанището Палос де ла Фронтера в Испания на Първата си експедиция с корабите Санта Мария, Пинта и Ниня.

1529 г. — В Италия е подписан "Мирът на дамите" - мирен договор за прекратяване на военния конфликт между Испания и Франция.

1610 г. — Капитан Хенри Хъдсън, търсейки нов проход към Тихи океан, открива проток, кръстен на неговото име.

1692 г. — Деветгодишната война: Франция побеждава в Щайнкирк обединените холандски, немски и британски войски.

1778 г. — В Милано е открит оперният театър Ла Скала.

1804 г. — Състои се сватбата на Великия херцог Карл Фридрих Сакс-Ваймар-Айзенах и Мария Павловна.

1809 г. — Екатерина Павловна сключва брак с първия си братовчед херцог Георг фон Олденбург.

1887 г. — Разпуска се Третото Велико Народно събрание, след полагането на клетва на германския принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота, избран за български княз.

1889 г. — В Ница е открит астероида 285 Регина.

1902 г. — Основан е аржентинският футболен отбор КА Тигре.

1903 г. — Илинденско-Преображенско въстание: В град Крушево, Република Македония, българските въстаници обявяват създаването на Крушевска република, която съществува само 10 дни.

1904 г. — В Пловдив е основан Общият работнически синдикален съюз (ОРСС).

1911 г. — Италианските войски пускат със самолети бомби над турските позиции в Триполи, което е първото използване на самолети при военна операция.

1914 г. — Първа световна война: Германия обявява война на Франция.

1927 г. — Започва първата екуменическа църковна конференция в Лозана.

1934 г. — В Царство България е проведена общинска реформа, при която общините са лишени от автономия и броят им е намален повече от три пъти до около 800.

1940 г. — Литва е включена официално в територията на СССР.

1940 г. — Втората световна война: Италианската армия навлиза в Британска Сомалия.

1948 г. — Публикуван е указ за закриване на чуждите училища в Народна република България.

1950 г. — Политбюро на ЦК на БКП решава да се поощрява с всички средства изселването в Турция на турското население и преди всичко от родопските гранични райони.

1952 г. — Закрити са Летни олимпийски игри 1952 в Хелзинки, по време на които боксьора Борис Николов печели първия български олимпийски медал.

1960 г. — Нигер придобива независимост от Франция.

1977 г. — Избухва стачка на миньорите от въгледобивния басейн "Валя Жиулуй" в Румъния против режима на Николае Чаушеску. В нея участван около 35 000 човека.

1980 г. — В Москва са закрити XXII Олимпийски игри, бойкотирани от западните страни, в които Народна република България печели 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови медала и заема 3-то място в крайното класиране.

1994 г. — Състои се премиерата на американския филм Реална опасност.

2000 г. — Чилийският Върховен съд отнема съдебния имунитет на генерал Аугусто Пиночет.

2001 г. — Ражда се първото бебе в България, заченато по метода ин витро от замразен ембрион.

2004 г. — От военновъздушната база Кейп Канаверал, САЩ, е изстрелян към Меркурий космическият апарат МЕСИНДЖЪР на НАСА.

2004 г. — Пиедесталът на Статуята на свободата в Ню Йорк е открит за посещения след затварянето му при Атентатите от 11 септември 2001 г.

2006 г. — 40 Народно събрание ратифицира Конвенцията на ООН срещу корупцията.

Родени на 3 август

1750 г. — Лудвиг Енгелберт, княз на Реклингхаузен († 1820 г.)

1770 г. — Фридрих Вилхелм III, крал на Прусия от 1797 г. († 1840 г.)

1811 г. — Илайша Отис, американец, изобретател на асансьора († 1861 г.)

1832 г. — Иван Зайц, хърватски композитор († 1914 г.)

1840 г. — Джеймс Елтън, английски пътешественик († 1877 г.)

1862 г. — Освалд Кюлпе, германски философ († 1915 г.)

1872 г. — Хокон VII, крал на Норвегия († 1957 г.)

1875 г. — Димитър Йоцов, български историк, дипломат и политик († 1969 г.)

1889 г. — Крум Дрончилов, български географ († 1925 г.)

1890 г. — Константин Константинов, български писател († 1970 г.)

1892 г. — Иван Болдин, съветски военачалник († 1976 г.)

1898 г. — Борис Тиков, български революционер († 1972 г.)

1898 г. — Калина Малина, българска писателка († 1979 г.)

1899 г. — Луи Широн, бивш пилот от Формула 1 († 1979 г.)

1901 г. — Стефан Вишински, полски кардинал († 1981 г.)

1904 г. — Клифърд Саймък, американски писател († 1988 г.)

1907 г. — Ернесту Гайзел, бразилски офицер († 1996 г.)

1910 г. — Лесли Талбът, английски футболист († 1983 г.)

1914 г. — Нада Богданова, югославска партизанка († 1987 г.)

1921 г. — Иван Пръмов, български политик († 2005 г.)

1925 г. — Ален Турен, френски социолог

1935 г. — Георгий Шонин, съветски космонавт († 1997 г.)

1936 г. — Ерих Хоф, австрийски футболист († 1995 г.)

1940 г. — Мартин Шийн, американски актьор

1946 г. — Джак Стро, британски политик

1946 г. — Петко Петков, български футболист

1948 г. — Жан-Пиер Рафарен, френски политик

1951 г. — Панайот Панайотов, български режисьор

1951 г. — Ханс Шлегел, немски физик

1952 г. — Освалдо Ардилес, аржентински футболист

1955 г. — Зигфрид Зелберхер, австрийски учен

1959 г. — Коичи Танака, японски химик, Нобелов лауреат през 2002 г.

1959 г. — Стоян Делчев, български гимнастик

1960 г. — Анна-Мария Равнополска-Дийн, българска музикантка

1960 г. — Ким Милтън Нилсен, датски футболен съдия

1960 г. — Татяна Янчева, българска гимнастичка

1961 г. — Борислав Кьосев, български волейболист

1963 г. — Джеймс Хетфийлд, американски музикант (Metallica)

1964 г. — Лъки Дубей, южноафрикански реге певец († 2004 г.)

1973 г. — Джей Кътлър, американски културист

1977 г. — Милен Йорданов Игнатов,български футболист

1978 г. — Колин Бенджамин, намибийски футболист

1979 г. — Еванджелин Лили, канадска актриса

1980 г. — Руши Видинлиев, български певец

1981 г. — Георги Даскалов, български футболист

1984 г. — Раян Локти, американски плувец

1985 г. — Марсел Цимер, германски футболист

1987 г. — Траян Траянов,български футболист

1989 г. — Сам Хътчисън, английски футболист