Събития

527 г. — Юстиниан I става самостоятелен владетел на Източната Римска империя.

902 г. — Арабите, оглавявани от династията Аглабиди, завладяват последната крепост на Византия на остров Сицилия — Таормина.

1291 г. — Три централни швейцарски кантона подписват Федерална харта (Bundesbrief), с която се създава Швейцарската конфедерация.

1208 г. — Българо-латински войни: В Битката при Пловдив армията на Втората българска държава е разгромена от рицарите на Латинската империя; българите са изтласкани от Тракия.

1461 г. — Едуард IV е коронован за крал на Англия.

1492 г. — Фердинанд Арагонски и Изабела I прогонват евреите от Испания.

1498 г. — Христофор Колумб акостира на континентална Америка при Венецуела.

1619 г. — Във Вирджиния (дн. САЩ) са докарани с кораби първите африкански роби.

1774 г. — Джоузеф Пристли открива кислорода и потвърждава предишното откритие на този химичен елемент от Карл Вилхелм Шееле.

1798 г. — Революционни войни: В залива Абукир, Египет, започва морска битка, в която адмирал Хорацио Нелсън унищожава флотата на Наполеон Бонапарт.

1800 г. — Кралство Великобритания и Кралство Ирландия се обединяват в Обединено кралство Великобритания и Ирландия.

1834 г. — Отменено е робството в Британската империя, около 770 280 роби стават свободни граждани.

1876 г. — Колорадо става 38-я щат на САЩ.

1879 г. — Създадена е Дунавската военна флотилия, с което се поставя началото на българските ВМС.

1885 г. — В Санкт Петербург е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лева.

1888 г. — От Виена потегля първият влак по линията Виена - Цариград.

1894 г. — Избухва Китайско-японската война.

1895 г. — Излиза първият брой на списание Лов и риболов.

1902 г. — САЩ купуват правата за Панамския канал от Франция.

1907 г. — На остров Браунси започва първият скаутски лагер, организиран от британския генерал Робърт Бейдън-Пауъл.

1912 г. — В София е сформирана Аеропланна рота - първата самолетна част в България.

1914 г. — Първата световна война: Германия обявява война на Русия три дни преди Великобритания да обяви война на Германия.

1924 г. — Основан е АС Монако.

1928 г. — Създадена е Радиослужба към БТА.

1936 г. — В Берлин се откриват 11-те Летни олимпийски игри от Адолф Хитлер.

1944 г. — Втора световна война: Във Варшава Армия Крайова започва Варшавското въстание срещу нацистката окупация на Полша; бунтът продължава 63 дни преди да бъде потушен от германците.

1953 г. — Създадена е Информационна агенция на САЩ (ЮСИА).

1960 г. — Кипър получава своята независимост.

1960 г. — Държавата Дахомей (по-късно преименувана на Бенин) обявява национална независимост от Франция.

1960 г. — Град Исламабад е обявен на федерална столица на Пакистан.

1967 г. — Израел анексира Източен Йерусалим.

1968 г. — Хасанал Болкиах е коронован за 29-и султан на Бруней.

1971 г. — На Медисън Скуеър Гардън (Ню Йорк) се провежда благотворителен концерт пред 40 хил. души, на който са събрани около 244 хил. долара за нуждите на УНИЦЕФ в Бангладеш; концертът е организиран от Джордж Харисън и Рави Шанкар, сред изпълнителите са Боб Дилън, Ерик Клептън, Ринго Стар и др.

1975 г. — 33 европейски страни, САЩ и Канада, подписват в Хелзинки Заключителния акт от споразумението за човешките права, който води до създаването на Организация за сигурност и сътрудничество в Европа.

1981 г. — В САЩ започва излъчване музикалният тв канал MTV.

1990 г. — Желю Желев е избран от 7 Велико народно събрание за председател (президент) на Република България.

1991 г. — 36 Народно събрание на Република България решава да не поднови договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ със СССР от 1967 г.

2001 г. — България, Кипър, Латвия, Малта, Словения и Словакия се присъединяват към Европейската агенция за околна среда.

2004 г. — При пожар в супермаркет в Асунсион (Парагвай) загиват 396 души и над 500 са ранени.

Родени

10 г. пр.н.е. — Клавдий, римски император († 54 г.)

126 г. — Пертинакс, римски император († 193 г.)

1520 г. — Зигмунт II Август, Крал на Полша и Велик княз на Литва († 1572 г.)

1626 г. — Шабатай Цви, еврейски лъжемесия († 1676 г.)

1744 г. — Жан-Батист Ламарк, френски биолог († 1829 г.)

1770 г. — Уилям Кларк, американски изследовател († 1838 г.)

1819 г. — Херман Мелвил, американски романист, есеист и поет († 1891 г.)

1829 г. — Иван Сеченов, руски физиолог († 1905 г.)

1849 г. — Джордж Доусън, канадски геолог и геодезист († 1901 г.)

1857 г. — Анастас Янков, български военен и революционер († 1906 г.)

1858 г. — Ханс Рот, австрийски композитор († 1884 г.)

1862 г. — Иван Пашинов, български военен деец († 1936 г.)

1872 г. — Димитър Мирасчиев, български революционер († 1917 г.)

1873 г. — Кръстьо Раковски, български, румънски, съветски политик и дипломат († 1941 г.)

1889 г. — Валтер Герлах, немски физик († 1979 г.)

1893 г. — Александрос I, крал на Гърция († 1920 г.)

1899 г. — Джеймс Ейнджъл, американски авиатор († 1956 г.)

1921 г. — Джак Креймър, американски тенисист († 2009 г.)

1924 г. — Абдула бин Абдул Азис, крал на Саудитска Арабия

1924 г. — Жорж Шарпак, френски физик, Нобелов лауреат през 1992 († 2010 г.)

1925 г. — Димитър Русков, български хоров диригент († 2010 г.)

1925 г. — Ернст Яндл, немски поет и драматург († 2000 г.)

1930 г. — Пиер Бурдийо, френски социолог († 2002 г.)

1933 г. — Антонио Негри, италиански философ-марксист

1936 г. — Ив Сен Лоран, френски моден дизайнер († 2008 г.)

1942 г. — Джанкарло Джанини, италиански актьор

1945 г. — Вили Кавалджиев, български рок певец († 2010 г.)

1945 г. — Дъглас Ошероф, американски физик, Нобелов лауреат през 1996 г.

1948 г. — Дейвид Гемел, британски писател († 2006 г.)

1950 г. — Любомир Котев, български писател и белетрист

1951 г. — Томи Боулин, американски китарист († 1976 г.)

1952 г. — Зоран Джинджич, министър-председател на Сърбия († 2003 г.)

1953 г. — Игор Дамянов, български политик

1953 г. — Мартин Гудман, британски историк и писател

1959 г. — Джо Елиът, британски рок музикант

1961 г. — Ален Берг, бивш канадски пилот от Форума 1

1962 г. — Божидар Искренов, български футболист

1963 г. — Кулио, американски рап изпълнител

1964 г. — Димитър Митовски, български режисьор

1964 г. — Каспар Капарони, италиански актьор

1967 г. — Валентин Иванов, български астроном и писател

1968 г. — Дан Донеган, американски рок музикант

1971 г. — Александър Ангелов, български юрист

1972 г. — Вадим Милов, швейцарски шахматист

1980 г. — Елеонора Манчева, български фотомодел

1980 г. — Мансини, бразилски футболист

1981 г. — Стивън Хънт, ирландски футболист

1984 г. — Бастиан Швайнщайгер, германски футболист

1986 г. — Елена Веснина, руска тенисистка

1988 г. — Неманя Матич, сръбски футболист

1990 г. — Лъчезар Русев, български футболист