Събития

1419 г. — Убити са седем члена на градската управа в Прага, което е първата Пражка дефенестрация.

1619 г. — Във Вирджиния е съставено първото американско законодателно събрание.

1629 г. — При земетресение в Неапол, Италия загиват 10 000 души.

1729 г. — Основан е Балтимор в щата Мериленд.

1792 г. — Френският национален химн Марсилезата е изпят за първи път в Париж.

1811 г. — Водачът на Мексиканската национално-освободителна война отец Мигел Идалго и Костиля е екзекутиран от испанците в Чиуауа, Мексико.

1868 г. — Българските земи под османско владичество: Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е разбита от османски редовни войски на връх Бузлуджа.

1877 г. — Руско-турска война (1877–1878): По време на обсадата на Плевен корпусът на генерал-лейтенант Николай Криденер осъществява втората атака срещу града.

1878 г. — Започва издаването на журнални постановления на руския императорски комисар, които признават правото на мюсюлманските бежанци да се завърнат невъоръжени и да възстановят собствеността си след Руско-турската война.

1898 г. — В американското списание Сайнтифик Американ е отпечатана първата реклама на автомобил.

1913 г. — Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора подписват съюзен договор, насочен срещу Царство България.

1913 г. — Бежански въпрос: 15 Обикновено народно събрание отпуска 500 000 лв. за подпомагане на бежанците.

1930 г. — В Монтевидео Националният отбор по футбол на Уругвай спечелва Световното първенство по футбол, като побеждава Националния отбор по футбол на Аржентина с 4:2.

1932 г. — В Лос Анджелис се откриват Десетите олимпийски игри.

1939 г. — Състои се официалното откриване на плавателния канал Албер в Североизточна Белгия.

1945 г. — Втората световна война: Американският крайцер Индианаполис е потопен от японска подводница, след като успешно е доставил на местоназначението им важни части за атомната бомба Малчугана, хвърлена след седмица над Хирошима.

1960 г. — С поредица актове в продължение на 15 дни Народна република България признава независимостта на Дахомей, Нигер, Бряг на слоновата кост, Горна Волта, Централната африканска република и Габон.

1966 г. — Националният отбор по футбол на Англия спечелва Световното първенство по футбол, като побеждава на финала Националния отбор по футбол на ФРГ с 4:2 след продължения.

1971 г. — Програма Аполо: Американският космически кораб Аполо 15 каца на Луната.

1973 г. — Фармацевтичната компания Дистилърс, която произвежда медикамента талидомид във Великобритания, се съгласява да изплати над 20 милиона лири компенсация на родените с дефекти деца.

1980 г. — Провъзгласена е независимостта на Вануату.

1997 г. — 38 Народно събрание гласува да се разсекретят досиетата на Държавна сигурност, създадена е Комисия по досиетата оглавявана от министър Богомил Бонев.

2006 г. — Открит е българският сайт за видеосподеляне Vbox7 .

Родени

1511 г. — Джорджо Вазари, италиански художник и архитект († 1574 г.)

1784 г. — Леополд Шефер, германски писател († 1862 г.)

1818 г. — Емили Бронте, британска романистка († 1849 г.)

1863 г. — Хенри Форд, американски индустриалец, основател на автомобилна компания († 1947 г.)

1889 г. — Владимир Зворикин, руско-американски изобретател, създател на кинескопа († 1982 г.)

1893 г. — Фатима Джина, сестра на Мохамед Али Джина, майка на нацията на Пакистан († 1967 г.)

1895 г. — Найден Войнов, български шахматист († 1982 г.)

1900 г. — Тошо Гоцев, български лекар физиолог и учен († 1980 г.)

1907 г. — Роман Руденко, съветски офицер и юрист († 1981 г.)

1914 г. — Лорд Киланин, ирландски благородник, председател на МОК († 1999 г.)

1914 г. — Майкъл Морис, ирландски спортен функционер († 1999 г.)

1919 г. — Александър Вутимски, български поет и есеист († 1943 г.)

1920 г. — Никола Николов, български писател и общественик († 1997 г.)

1923 г. — Дипа Айдит, индонезийски политик († 1965 г.)

1932 г. — Георги Мандичев, български инженер († 2007 г.)

1936 г. — Бъди Гай, американски музикант

1939 г. — Питър Богданович, американски режисьор

1941 г. — Банко Банков, български актьор († 2007 г.)

1941 г. — Пол Анка, канадски певец и композитор

1945 г. — Леонид Якубович, руски актьор

1947 г. — Франсоаз Баре-Синуси, френска вирусоложка, Нобелов лауреат

1947 г. — Арнолд Шварценегер, американски актьор, политик и културист от австрийски произход

1948 г. — Жан Рено, френски актьор от марокански произход

1948 г. — Юлия Ценова, българска пианистка, композитор и педагог († 2010 г.)

1956 г. — Георг Генсвайн, личен секретар на папа Бенедикт XVI

1956 г. — Лаура Сапата, мексиканска актриса

1956 г. — Радослав Здравков, български футболист и треньор

1956 г. — Уилям Орбит, британски музикант

1957 г. — Рени Стоянова, българска писателка

1958 г. — Кейт Буш, английска певица

1961 г. — Лорънс Фишбърн, американски актьор

1963 г. — Лиса Кудроу, американска актриса

1964 г. — Юрген Клинсман, германски футболист

1966 г. — Милен Цветков, български журналист

1968 г. — Роберт Коженьовски, полски атлет

1969 г. — Саймън Бейкър, австралийски актьор

1971 г. — Том Грийн, канадски актьор

1974 г. — Радостин Кишишев, български футболист

1974 г. — Хилари Суонк, американска актриса

1977 г. — Юрген Патока, австрийски футболист

1983 г. — Петя Неделчева, българска бадминтонистка

1987 г. — Кирил Петров, български състезател