Събития

1253 г. — Миндаугас е коронован за първи крал на Литва.

1415 г. — Ян Хус е изгорен на клада като еретик.

1483 г. — Ричард III е коронован за крал на Англия.

1538 г. — Сър Томас Мор е екзекутиран като предател поради противопоставянето му краля на Англия Хенри VIII да оглави Англиканската църква.

1609 г. — В Бохемия е обявено правото на свобода на вероизповеданието.

1785 г. — Доларът е обявен за национална валута на САЩ.

1868 г. — Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава река Дунав и навлиза в България край село Вардим.

1885 г. — Луи Пастьор прави първата ваксинация на човек, като спасява ухапано от бясно куче дете. Това бил 9-годишния елзасец Жозеф Майстер.

1919 г. — Първият полет през Атлантическия океан с английския самолет R34 завършва успешно с кацане в Ню Йорк.

1922 г. — Три български опозиционни партии се обединяват в коалицията Конституционен блок.

1928 г. — Прожектиран е първият напълно озвучен филм — Светлините на Ню Йорк на режисьора Браян Фой.

1940 г. — Военен съд в Тулуза задочно осъжда на четири години затвор лидера на Съпротивата генерал Шарл де Гол — по-късно президент на Франция.

1957 г. — Алтея Гибсон става първият чернокож атлет, който спечелва тенис шампионата Уимбълдън.

1964 г. — Малави обявява независимост от Обединеното кралство.

1966 г. — Държавата Малави е обявена за република с първи президент Хастингс Банда.

1967 г. — Нигерийската гражданска война: Нигерийската армия нахлува в Биафра, с което започва войната.

1973 г. — Английската рок група Queen издава първия си сингъл — Keep Yourself Alive.

1975 г. — След държавен преврат Коморските острови обявяват независимост от Франция.

1988 г. — Пожар на петролната платформа Пайпър Алфа в Северно море отнема живота на над 120 работника.

1990 г. — Петър Младенов подава оставка, като председател (президент) на Република България, след обществен натиск, заради изречената фраза "По-добре е танковете да дойдат".

2005 г. — МОК избира Лондон за домакин на Летните олимпийски игри през 2012 г.

Родени

1781 г. — Джон Слоут, американски офицер († 1867 г.)

1781 г. — Томас Стамфорд Рафълс, британски изследовател († 1826 г.)

1789 г. — Мария-Изабела Бурбон-Испанска, кралица на Двете Сицилии († 1848 г.)

1796 г. — Николай I, цар на Русия († 1855 г.)

1818 г. — Адолф Андерсен, немски шахматист († 1879 г.)

1819 г. — Ернст Вилхелм фон Брюке, германски физиолог († 1892 г.)

1824 г. — Павел Зотов, руски офицер († 1879 г.)

1832 г. — Максимилиан I, Император на Мексико († 1867 г.)

1833 г. — Александър Пушкин, руски генерал († 1914 г.)

1838 г. — Ватрослав Ягич, хърватски славист († 1923 г.)

1844 г. — Иван Гюзелев, български просветен деец († 1916 г.)

1859 г. — Вернер фон Хейденстам, шведски писател, Нобелов лауреат през 1916 († 1940 г.)

1861 г. — Радой Сираков, български военен деец († 1921 г.)

1863 г. — Реджиналд Маккена, британски политик († 1943 г.)

1874 г. — Джоузеф Томпсън, американски психоаналитик († 1943 г.)

1876 г. — Стефан Стефанов, български политик, индустриалец († 1945 г.)

1877 г. — Петър Раков, български революционер († 1907 г.)

1879 г. — Агрипина Ваганова, руска балерина († 1951 г.)

1880 г. — Ангел Георгиев, български революционер († ? г.)

1881 г. — Стоян Атанасов, български книгоиздател († 1964 г.)

1883 г. — Григор Василев, български политик († 1942 г.)

1886 г. — Марк Блок, френски историк († 1944 г.)

1897 г. — Максимилиан фон Еделсхайм, германски офицер († 1994 г.)

1898 г. — Ханс Айслер, немски и австрийски композитор, обществен деец, професор († 1962 г.)

1899 г. — Асен Суичмезов, български общественик († 1978 г.)

1903 г. — Илия Петров, български художник († 1975 г.)

1907 г. — Фрида Кало, мексиканска художничка († 1954 г.)

1913 г. — Адам Лиментани, английски психиатър († 1994 г.)

1913 г. — Живко Ошавков, български социолог († 1982 г.)

1919 г. — Осуалдо Гуаясамин, еквадорски художник и скулптор († 1999 г.)

1921 г. — Нанси Рейгън, първа дама на САЩ (1981 - 1989)

1923 г. — Войчех Ярузелски, президент на Полша († 2014 г.)

1924 г. — Серж Льоклер, френски психоаналитик († 1994 г.)

1925 г. — Бил Хейли, американски рок музикант († 1981 г.)

1927 г. — Джанет Лий, американска актриса († 2004 г.)

1928 г. — Джордж Дьокмеджиян, американски политик

1929 г. — Тончо Жечев, български литературен критик († 2000 г.)

1930 г. — Тодор Стоянов (режисьор), български режисьор († 1999 г.)

1931 г. — Антонела Луалди, италианска актриса

1935 г. — Тензин Гяцо, Далай Лама XIV, Нобелов лауреат през 1989

1940 г. — Нурсултан Назарбаев, президент на Казахстан

1941 г. — Невена Мандаджиева, българска актриса

1942 г. — Георги Германов, български народен певец

1943 г. — Глигорие Гоговски, югославски политик

1944 г. — Бернхард Шлинк, германски професор по право и писател

1945 г. — Бърт Уорд, американски актьор

1945 г. — Дору Давидович, авиатор, писател и уфолог († 1989 г.)

1946 г. — Джордж Уокър Буш, 43-и президент на САЩ

1946 г. — Силвестър Сталоун, американски актьор и режисьор

1948 г. — Натали Бай, френска актриса

1948 г. — Уадийх Сааде, австралийски писател

1951 г. — Джефри Ръш, австралийски актьор

1953 г. — Ренета Инджова, министър-председател на България

1962 г. — Роман Кисьов, български поет и художник

1964 г. — Кортни Лав, американска певица и китаристка

1966 г. — Анатоли Кирилов, български футболист († 2009 г.)

1969 г. — Серафим Тодоров, български боксьор

1969 г. — Фернандо Редондо, аржентински футболист

1972 г. — Росица Анчева, български режисьор

1974 г. — Зе Роберто, бразилски футболист

1975 г. — Себастиан Рули, аржентино-мексикански актьор от теленовели

1975 г. — Фифти Сент, американски рапър

1983 г. — Елис Гури, български борец