Събития

1631 г. — Мумтаз Махал умира по време на раждане. В нейна чест съпругът ̀и, азиатския владетел Шах Джахан, построява за 17 години дворецът гробница Тадж Махал (дн. Индия).

1866 г. — Започва Австро-пруската война.

1872 г. — Управителят на Дунавския вилает( Туна вилает ) Мидхат паша е назначен от султан Абдул Азис за велик везир на Османската империя.

1885 г. — Статуята на Свободата пристига в пристанището на Ню Йорк, на борда на френския кораб Isere.

1913 г. — Царство България напада Сърбия и Гърция, което е начало на Междусъюзническата война. Започва битката при Брегалница.

1939 г. — Във Франция е извършена последната публична екзекуция с гилотина.

1940 г. — Втората световна война: Трите балтийски държави Литва, Латвия и Естония са окупирани от Съветския съюз.

1944 г. — Исландия получава независимост от Дания и е обявена е за република.

1945 г. — Участие на България във Втората световна война: В София тържествено са посрещнати частите на Първа българска армия, взела участие в победата над Нацистка Германия в рамките на Трети украински фронт.

1953 г. — В няколко града на Източна Германия избухва Работническо въстание, което е потушено от окупационните войски на Съветския съюз.

1955 г. — Извършен е първият полет в СССР на реактивен пътнически самолет - Ту-104.

1988 г. — Приключва успешно съветската космическа мисия Союз ТМ-5, сред екипажа на която е втория български космонавт — Александър Александров.

1990 г. — Парламентарни избори в България: Провежда се вторият тур на изборите за 7 Велико Народно събрание, за което най-голям брой места печели БСП.

1994 г. — В САЩ е открито Световното първенство по футбол 1994.

2001 г. — Парламентарни избори в България: Национално движение Симеон Втори печели изборите за 39 Народно събрание с резултат 42,74 % (120 депутати).

Родени

1239 г. — Едуард I, крал на Англия († 1307 г.)

1682 г. — Карл XII, крал на Швеция († 1718 г.)

1703 г. — Джон Уесли, основател на Методистката църква († 1791 г.)

1808 г. — Хенрик Вергелан, норвежки писател († 1845 г.)

1811 г. — Йоун Сиюрдсон, исландски политик († 1879 г.)

1818 г. — Шарл Гуно, френски композитор († 1893 г.)

1834 г. — Иван Асиянчин, български духовник († 1910 г.)

1845 г. — Петър Карапетров, български публицист († 1903 г.)

1882 г. — Игор Стравински, руски композитор († 1971 г.)

1888 г. — Хайнц Гудериан, германски генерал-полковник († 1954 г.)

1897 г. — Трайчо Костов, български комунист († 1949 г.)

1898 г. — Мориц Корнелис Ешер, холандски художник († 1972 г.)

1900 г. — Мартин Борман, нацистки служител († 1945 г.)

1903 г. — Михаил Светлов, съветски поет († 1964 г.)

1910 г. — Джон Гримек, американски културист († 1999 г.)

1920 г. — Франсоа Жакоб, френски биолог, Нобелов лауреат през 1965 г. († 2013 г.)

1929 г. — Тигран Вартанович Петросян, арменски шахматист († 1984 г.)

1929 г. — Юлия Винер-Ченишева, българска оперна певица († 2010 г.)

1932 г. — Андрей Германов, български поет († 1981 г.)

1934 г. — Доналд Съдърланд, американски актьор от канадски произход

1939 г. — Кшиштоф Зануси, полски режисьор

1940 г. — Джордж Акерлоф, американски икономист, Нобелов лауреат през 2001 г.

1942 г. — Мохамед ел Барадей, египетски дипломат, Нобелов лауреат през 2005 г.

1945 г. — Еди Меркс, белгийски колоездач

1945 г. — Кен Ливингстън, британски политик

1948 г. — Храпън Гунльойсон, исландски кинорежисьор

1948 г. — Шо Косуги, японски кино актьор

1958 г. — Джело Биафра, американски музикант

1959 г. — Иван Йовчев, български футболист

1960 г. — Адриан Кампос, испански автомобилен състезател

1966 г. — Джейсън Патрик, американски актьор

1967 г. — Борислав Гуцанов, български политик

1976 г. — Пьотър Свидлер, руски шахматист

1980 г. — Винъс Уилямс, американска тенисистка

1982 г. — Алекс Родриго Диаш да Коста, бразилски футболист

1983 г. — Лий Райън, британски поп певец

1984 г. — Луис Хименес, чилийски футболист

1985 г. — Маркос Багдатис, кипърски тенисист

1986 г. — Радина Кърджилова, българска актриса

1990 г. — Алан Дзагоев, руски футболист