Самият премиер, вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева и финансовият министър Петър Чобанов застанаха с лице към родните бизнесмени, готови да чуят и да намерят отговор на въпросите им.
Още с първите си думи премиерът Пламен Орешарски се зарече, че правителството ще се опита да развие нашата икономика след петте години на икономическа депресия. Министър-председателят направи пълен прочит на икономическата ситуация в страната, като говори повече от 40 минути.
"Години, които бяха повлияни от обективни външни фактори, но и от недостатъчно адекватна вътрешна политика", загатна Орешарски, но изтъкна, че приключва с миналото и ще се фокусира само в бъдещите стъпки за един нов икономически растеж.
Добрините, по думите на министър-председателя, не идват сами и именно заради това министрите, но и всички останали, трябва да работят за това да вкараме страната ни отново в пътя на икономическия растеж.
Задача номер 1 в списъка на премиера е възстановяването на икономическия растеж, без която кабинетът се обрича на провал. Пламен Орешарски отново говори за внедряването на иновации, за реиндустриализацията и за това, че сферата на услугите няма нужния потенциал за допринасяне на икономически растеж.
Запазването на действащия валутен режим и фиксирания курс заема номер 2 като задача на кабинета "Орешарски". "Бюджетният дефицит да стане под 1% до 2016-та година", е ясна цел на премиера Орешарски.
Пред представителите на бизнеса той похвали и родната банкова система, която за разлика от системите на други европейски страни, е издържала на изпитанията на кризата и днес тя има капиталова адекватност.
Ниски нива на преките данъци и ясно запазена единна ставка на ДДС-то от 20 на сто обеща още Пламен Орешарски. "Ще внесем нови нюанси в икономическата политика - по-активна регулаторна роля на държавата срещу монополите и то срещу особено ярко проявили се в последните няколко години", напомни още веднъж миналото Орешарски.
Според него по-активните регулации в динамичните сектори като финансовия е единственият начин да не се повтаря кризата. Сред заслугите си до момента Пламен Орешарски добави и облекчените административни тежести върху бизнеса, като само за следващите 12 месеца премиерът се зарича да облекчи още 1000 регулаторни режима и административни усложнения.
Министър-председателят няма да забрави и местните власти, като ще се опита да ограничи и общинските административни тежести.
Енергетиката не пропуска думите на премиера. Той отново отбеляза, че е заварил този сектор в много тежко състояние и сега задачата му е да го оздрави. От думите на Орешарски стана ясно, че държавата вече може да се нарече коректен платец към бизнеса, като е разплатила всичко дължимо за изминалата 2013-та година и е започнала на чисто 2014-та.
"Аз ще настоявам за отпадане на Закона за публично-частни партньорства, защото той възпрепятства извършването на такива. Ще подготвим и нов Закон за инвестициите и съм дал указания той да бъде само на няколко страници", заговори за закони още премиерът.
"Южен поток" ще спази българското, разбирайте европейското законодателство", намеси и тази актуална тема Пламен Орешарски.
"Защо още няма електронно управление?", попита сам Пламен Орешарски и упрекна предишните управляващи с думите - "тези, които не направиха електронното управление, сега питат защо няма".
"Пълно е с хардуер и неговорещ помежду си софтуер в рамките дори и на едно ведомство", призна премиерът и заяви, че предстои огромна работа, а не както се говори - "още мъничко и ще стане".
Все пак министър-председателят се ангажира с това да електронизира над 700 услуги на публичната администрация и над 100 услуги на областно ниво.
Орешарски коментира и темата здравеопазване. Той посочи че правителството в най-скоро време ще обяви търгове за избор на изпълнители на електронната инфраструктура на единната здравна система, както и поръчка за избор на изпълнител за изработка на системата за единна здравна карта.
По отношение на еврофондовете Орешарски заяви, че правителството е направило необходимото, за да сведе до минимум загубите на средства. По думите му, след като служебното правителство от пролетта на миналата година предвиждаше 272 млн. евро загубени европари, то към 31 януари предполагаемата загуба се е ограничила до 35 млн. лв. Орешарски се обърна към стоящата срещу него министър на околната среда и водите Искра Михайкова и изрази надежда дори и тези 35 млн. евро да бъдат намалени още.
Към 31 януари по европейските проекти са изплатени общо 1.820 млрд. евро., което представлява около 57% от всички средства, предвидени по оперативните програми. Само за тази година трябва да бъдат изплатени почти още толкова средства.