Половината от българите между 50-64 години са икономически неактивни. Част от тях са пенсионери, а други са регистрирани в бюрата по труда и масово това са хора без стаж за пенсия и непредпочитани от работодателите.

Хората над 50 са основна част от трайно безработните. Ако изобщо намерят работа, това им отнема около година. Стефка Петрова е класически пример - средно образование, възраст малко над 50 години. Две години безуспешно търси работа, докато договаря отсрочки за кредитите си.

„Обичам младите хора, но между 45 и 55 години хората са забравени, а те понесоха цялата тежест, преквалифицираха се в какви ли не. Просто това беше 24 години жалко оцеляване”, казва Стефка.

Работодателите не крият резервите си към по-възрастните служители. „При пенсиониране работодателят дължи две брутни трудови възнаграждения на работника, които допълнително натоварват разходите за възнаграждения в предприятията”, обясни пред bTV Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Изходът според работодателите е по-голям обхват на стимулите за наемане на хора в предпенсионна възраст - мерки, заложени в закона за насърчаване на заетостта. Има и програми за повишаване на квалификацията за хората над 50 - именно след курс и стаж по програма на агенцията по заетостта Стефка също вече е наета.

„Българският работодател ще работи с все по-възрастни работници и тогава да водиш такава политика, в която казваш на възрастните работници „Вие не ми трябвате - заминавайте в пенсия!” е наистина много късогледо”, коментира експертът Иван Нейков.

Според Нейков решението е въвеждане на т.нар. „споделено работно място". Така повече хора над 50-те ще запазят работата си, макар и на половин работен ден, а в останалото време и ще обучават по-младите.