Професионалният празник на българските железничари се отбелязва всяка година през първия неделен ден на месец август. Традицията да се чества Денят на железничаря датира от средата на миналия век (1950г). Изборът на деня, в който се отбелязва професионалния празник на железопътните работници в България, е свързан с историческия факт, че в началото на м. август през далечната 1888 г. министърът на транспорта в правителството на Стефан Стамболов подписва указ, с който е създадена нова държавна компания - Български железници, като първата линия обслужвана от влаковете й е Вакарел – Белово. Малко по-късно, на 1 август първите локомотиви на БДЖ преминава по новооткритата международна линия - Цариброд-София-Белово. Същевременно държавата откупува и линията Русе - Варна и започва нейната експлоатация. Така се учредяват Българските Държавни Железници.

В следващите години се изграждат множество нови железопътни участъци и се разширяват съществуващите. Същата година е приет и първият закон за железопътния транспорт.

Историята на българската железница е богата на постижения, предизвикателства и трудни моменти, но тя най-вече е богата с хора, които са отдавали най-доброто от себе си за развитието на железопътния транспорт. Днешните български държавни железници помнят с признателност всички знайни и незнайни железопътни работници, които със своя принос са дали тласък на железницата да върви напред.

Железниците у нас днес са сред браншовете с най-много дългове. Въпреки това този вид транспорт е един от най-безопасните. Статистиката отбелязва изключително малко влакови инциденти в България.

В последните години няколко правителства купуваха нови пътнически вагони, а част от сделките стигнаха до прокуратурата, заради съмнения от неизгодни договорки. Товарните превози също са в тежко състояние. Приватизацията им беше обявявана и спирана вече няколко пъти през годините. По железопътната мрежа у нас се движат на 330 локомотива, дизелови мотрисни влакове и близо 1000 пътнически и спални вагони.