5 касички ще бъдат поставени около сцената и на възловите места в Камен бряг преди посрещането на изгрева. Преди време на турнира по спортни танци в Каварна се започна със събирането на средства по този начин. За лечението в университетската болница в Цюрих са необходими 15 000 швейцарски франка (или приблизително по сегашния курс - 23 800 лева). Сега най-важното е да намери доброволци сред приятелите, които да бъдат до касичките цяла нощ. Повечето са на изпити или на работа следващия ден.
Златин е само на 26 г., като 1/3 от тях са му минали сякаш през ада.
Всичко започва с нелеп инцидент преди да навърши пълнолетие. Ученикът от варненската Природо-математическа гимназия се хванал на работа като сервитьор в ресторант на хотел "Елена" в Златните, за да събере някой лев за бала следващата година. Едва на 10 години останал без баща и живее сам с майка си, а парите за нищо не стигали. Във фаталния ден го извикали откъм кухнята и забързан на току-що измития под, паднал по гръб. От болките му причерняло пред очите, но се нагълтал с хапчета и още на другия ден забравил за инцидента.
След седмица обаче започнал кошмарът - краката му изтръпнали и започнал да залита. Когато положението станало нетърпимо, поискал малко отпуск от управителката на заведението, защото смятал, че го боли от настинка и силна преумора. "На нас болни хора не ни трябват", отсякла тя. Като започнал, Златин нямал 18 г. - работел без трудов договор, трябвало да го подпише след 2 седмици - на рождения си ден на 4 август. Но от хотела го изпъдили и дори не му платили за месец, месец и половина работа преди това. А състоянието му съвсем се влошило - паднал два пъти у дома и с всяка измината крачка започвал да куца.
"Не исках да тревожа мама , че тя от мухата прави слон", връща лентата назад Златин. Когато все пак близките разбрали за проблема, тръгнали по лекари и започнало ходенето по мъките - хиляди грешни диагнози. Влязъл в болница, поставили диагноза "полирадиколоневрит", натъпкали го с кортикостероиди, но щом се прибрал вкъщи, краката му отказали и паднал в тоалетната. Отново го върнали в болница и започнали да гадаят какво му е. Едва след ядреномагнитен резонанс (ЯМР) видели тумор на петия прешлен на гръбначния стълб. Повече им приличал на хематом и изчакали с операцията. Златин се закрепил, върнал се през втория срок на училище, успял да навакса и да завърши с отличен 5,82. Записал фармация в Медицинския университет във Варна и почти цяла година се чувствал добре. "Дори можех да тичам за автобуса", спомня си Златин. Радостта от подобрението обаче била за кратко. Вирус го повалил, положението станало зле - на изпит го водел с кола вторият му баща, подпирал се по стените, за да върви, а мъките започнали отново. Изпратили го клиниката по неврохирургия на софийската "Св. Иван Рилски" за операция.
Платил за избор на екип 3 бона до операционната маса стигнал сам, а след 9- часовата операция се събудил абсолютно неподвижен. Докторите му казали, че 100% ще проходи, всичко е наред и няма риск от рецидив. Оказало се, че от 5-ти гръден прешлен са извадили каверном, какъвто имат едва 10% от хората и по-често в главата, отколкото в гръбначния стълб. Явно го е имал по рождение и при фаталното падане през лятото на 2005 г. се е спукал капиляр, напълнил се е с кръв и започнал да притиска гръбначния мозък.
Златин разказва за сагата си като истински доктор - вече е завършил Медицинския университет. С адски усилия е тръгнал на 4-я месец - първо с пълзене, с проходилка - като бебе. След година обаче въпреки уверенията на лекарите получава рецидив, влошава се и се обездвижва. Според Златин по време на операцията са използвали лазер за обгаряне на кръвоносните съдове, а не е трябвало. Отчаян, младежът отишъл в американска клиника в Истанбул, откъдето го върнали. Имало смисъл от операция само, ако се появи поне малко движение. Успели да съберат пари за Брюксел, където проф. Жак Бротчи му направил операция през 2010 г. Струвала 37 000 евро, с голям зор и перипетии от здравната каса отпуснали 7000 от тях.
Ти си ми 40-я каверном, при това - най-големият
признал възрастният професор. Но дал надеждата, че гръбначният мозък не е прекъснат. Значи - Златин има шанс да проходи. Пътят към изцелението обаче минава през Швейцария. Златин вече се е свързал с университетската болница в Цюрих, където провеждат лечението. Изпуснал "влака" с първата група, в която има и други българи, заради липсата на пари. Оттогава за 8 месеца събрали само 8200 лева, трябват му още 16 000. Приятелят му Кирил Колев, студент първокурсник в Техническия университет във Варна, е от столицата на рока - Каварна и със съдействието на учителката Нина Ставрева и Кметъла започнали дарителската кампания.
Днес Златин пише за различни сайтове, както сам казва - все още само "за чест и слава". Интересува се от здравословно хранене и алтернативна медицина. Младежът има силен дух и винаги е с широка усмивка на лицето.
Излиза най-много 5 пъти в годината защото стълбите в кооперацията са много стръмни и тесни и трябват поне трима здравеняци, за да го смъкнат и приберат след разходка навън. "Знам, че ще се оправи и отново ще тръгне", казва майката на Златин - Ивелина, която му е личен асистент. Вкъщи колкото й да пречат праговете за инвалидната количка - отказват да ги махнат, защото знаят, че ще се случи чудото. В това вярва и младежът , който е сигурен, че догодина ще посрещне Джулая на Камен бряг с връстниците си. И, ако дойде вокалистът на "Юрая Хийп" - Джон Лоутън, ще го помоли да поздрави всички с любимата му песен на Бон Джоуви "It's my life".
ПОМОГНЕТЕ!!!
Станете част от чудото на Златин, като дарите пари по сметка или с SMS:
Банка ОББ
IBAN: BG87UBBS80021013867330
BIC: UBBS BGSF
Златин Светлозаров Михайлов
Изпратите дарителски SMS с текст: DMS ZLATIN на номер: 17777 (1 лв. за всички оператори)