На днешния съвет обаче не присъства нито служебният министър Диана Костадинова, нито някои от заместниците й, като от страна на държавата съветът бе воден от директора на Дирекция „Политика на пазара на труда" Елка Димитрова и директора на Дирекция "Жизнен стандарт, демографско развитие, политики и стратегии".
Професор Цветан Минков, председател на пенсионерския съвет, поиска три конкретни действия от Министерски съвет.
Първото е за ежемесечна добавка към всички минимални пенсии в размер на 10 лева и допълване на пенсиите между 150 и 159 до 160. Необходимите за това средства ежемесечно за периода на управление на служебното правителството ще бъдат 10 милиона лева.
Второто предложение е за добавка в размер на 70 лева към помощите за майчинство, за отглеждане на деца от 1 до 2 години до обща сума от 310 лева. За това ще бъдат необходими 1.3 милиона лева ежемесечно.
Третото предложение се отнася до ДКЕВР. Пенсионерите искат с 25% намаляване на цената на електроенергията чрез намаляване на таксите и услугите с 50% от 01.01.2013 година. И цената на топлоенергията с 20% с премахване на двойното ( вероятно и тройно) облагане с ДДС на потребителите.
На социално слабите граждани и пенсионери за два месеца да се обяви мораториум и разсрочено плащане, а след този период да бъдат енергийно подпомогнати. Случаите на явни кражби и манипулации от страна на ЕРП-тата и топлофикации да се предадат на прокуратурата за квалифицираните им като престъпления.
Според пенсионерския съвет възможни приходи и резерви от бюджета за осигуряване на средства ще дойдат на първо място от спиране на субсидиите на политическите партии за периода на действие на служебното правителство, което ще осигури между 12 и 15 милиона лева. От намаляване на издръжката на президентството, Министерски съвет, Държавната администрация с 20-30% или около 10-20 милиона лева, както и от орязване на бюджета на МВР за подслушвания с 80 милиона лева, общо ще се натрупат между 90 и 100 милиона лева.
Припомняме, миналата седмица пенсионери протестираха пред Министерски съвет, разгневени от изявлението на председателя на ГЕРБ Бойко Борисов, че са изяли фискалния резерв. Борисов направи това изказване по време на откриването на предизборната кампания на ГЕРБ в Пловдив, след което последва лавина от критики в политическите среди.
За интегриране на децата с увреждания от възможно най-ранна възраст в обществения живот, се обяви от своя страна Минчо Коралски, председател на Съюза на инвалидите.
Според него е необходимо „стигмата" да бъде разчупвана от рано. Цялата система за оценка на инвалидите е сбъркана, отбеляза той. Коралски подчерта, че човекът с увреждания е това, което иска да бъде. 100% нетрудоспособен може да се води на хартия, но той е такъв само за съответната дейност, обясни Коралски.
Ключова според него е ролята на посредниците, които трябва да убедят бизнеса в качествата и възможностите на хората с увреждания. Коралски даде конкретни примери, за да засили позицията си, че хора в неравностойно положение са много по-предани към своя работодател, тъй като той им е дал шанс да се трудят. Освен това хората с увреждания не се разконцентрират и особено за младите работата е всичко, бизнесът обаче не е наясно с тези факти, изтъкна той.
Коралски посочи, че по-различните европейски програми държавата инвестира стотици хиляди левове, за да обучи, развие и мотивира максимално добре млади хора с увреждания, но след приключване на програмния период те остават без работа и всички инвестирани средства отиват на вятъра.
Представителят на Гражданско движение "Освобождение" Методи Митев се съгласи с тезата за интегрирането на децата, но подчерта, че действията в тази посока трябва да бъдат насочени основно към родителите. „Децата нямат проблем с различията, те се пораждат, когато се намесят родителите", заяви Митев и отправи предложение за лятна кампания под мотото:„Различието не е мотив за безразличие".
Венелин Новаков, председател на Национална инициатива „Социална солидарност" призова държавата пред лицето на социалното министерство да се постарае максимално да уточни какви възможности има за производствени процеси, в които могат да бъдат използвани хората с увреждания. Да се дефинират броят професии, подготвени кадри и обществени нужди, изтъкна той.