„Майка съм на четвъртокласник и наистина не зная какво да правя. Сигурна съм, че и много други родители са в моето положение. Искам детето ми да кандидатства след четвърти клас в Математическата гимназия, но нямам представа дали до лятото няма да бъдат приети промените в закона за образованието, които забраняват приема след четвърти клас. А детето ми се подготвя за математическите състезания, с които до миналата година се кандидатстваше. Никой не може да ми каже дали ще има прием за следващата учебна година, или не. Стотици са семействата във Варна с моя проблем, а няма институция, която да внесе поне малко яснота в цялата объркана ситуация. Учителите също нямат представа.“ Това написа в писмо до редакцията варненката Виолета Петрова.
Във връзка с това „Черно море“ се обърна към двете училища във Варна, в които се осъществява прием след ІV клас и ще бъдат засегнати, ако се приеме проектът на Закон за предучилищното и училищното образование. Те са Математическата гимназия „Д-р Петър Берон“ и Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“.
Проектът на Закон за предучилищното и училищното образование се намира в пленарната зала и чака своя ред да мине в дебатите. Все още не е минал и въпросът, свързан с чл. 37 от проекта, който определя видовете училища. И в определените видове Министерството на образованието, младежта и науката не разпознава училище от вида V - ХІІ клас. В текстовете се казва, че ако училището има в името си гимназия, следва приемът да бъде VІІІ - ХІІ клас. По този начин се възпрепятства приемът на ученици след ІV клас в училищата, които имат в името си гимназия. Ще има период, в който учебните заведения ще могат да се преименуват или преобразуват, за да продължат традиционния си прием в V клас.
Валентина Крачунова, директор на НГХНИ „Константин Преславски“: Много сме притеснени от новия закон
Директорът на Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“ Валентина Крачунова изрази сериозно безпокойство за текстовете в проекта за Закон за училищното и предучилищното образование, които касаят приема в гимназии след ІV клас.
„Много сме притеснени от новия закон. Той ще ни изправи пред... даже и ние не знаем каква ситуация“, коментира Крачунова.
„Резултати от обучението на учениците, които са приети при нас след ІV клас, са по-добри от тези на децата, приети след VІІ клас. Всички знаем какъв недостиг на деца има в българските училища и фактът, че при нас има такъв голям интерес, говори за добрата ни образователна структура. Питам защо това трябва да бъде променено и отговор не получавам. Образователната система имаше нужда от реформи и все още има. Първите реформи обаче ги направиха в най-читавите училища“, разказа още тя.
Крачунова е разтревожена и от други текстове в проектозакона. „Също така в новия закон няма профил хореография. Има я като предмет, но не и като профил. Това е абсурдно, тъй като хореографията е в традицията на българското училище.“
Недоволството от проектозакона предизвика и реакция. Организирана е подписка от педагогическия съвет и родителската общност, с която се иска в текстовете на закона да се разпознава гимназия от типа V – ХІІ клас. Тя е била подписана от 4000 души – ученици, общественици и родители. Изпратена е до парламента и Министерството на образованието, младежта и науката още когато е бил публикуван проектозаконът. Досега обаче няма отговор. Заради това от предагогическия съвет и родителското настоятелство искат отново да се обърнат към парламента.
Засега Хуманитарната гимназия организира традиционния си ежегоден прием след ІV клас, тъй като законът още не е приет. Ако преди приема обаче се приемат текстовете, които го възпрепятстват, нещата вече стават неясни.
„Ако приемат закона, ще решаваме какво да правим на момента. Колективно ще решим как да действаме. Нека първо видим какъв ще е законът в крайния си вариант и тогава ще решаваме какво ще правим с тазгодишния прием“, коментира Крачунова.
Павлин Петков, директор на МГ „Д-р Петър Берон“: Категоричен съм, че няма просто да се преименуваме
Директорът на Математическата гимназия „Д-р Петър Берон“ - Варна, Павлин Петков е категоричен, че преименуването не е добър вариант за продължаването на приема на ученици след ІV клас, ако се приеме проектът на Закон за предучилищното и училищното образование.
„Ако се приеме законът в сегашния си вид, ние ще се окажем в такава ситуация, че трябва да спрем приема на ученици след ІV клас в нашите гимназии. Или се предвижда една възможност в някакъв гратисен период, който желае да продължи досегашния си опит, да има възможност да се преименува.
Преименуването ще бъде по една изключително облекчена юридическа процедура. И можем да станем средно математическо училище. Има средни училища, които са І - ХІІ клас, и по този начин ще се отвори възможност да се прави прием както след ІV, така и традиционният прием след VІІ клас. Аз обаче съм категоричен, че няма да стигнем до едно просто преименуване“, разказа Петков.
Той заяви още, че ако настъпят промени от законодателен тип, учебното заведение няма как да не ги спази.
Математическата гимназия е изготвила различни сценарии за това как може да продължи приемът след ІV клас, ако се приеме законът в сегашния си вид.
Ако това стане, след приема след ІV клас (края на месец май) децата ще бъдат приети и записани в гимназията.
Другата възможност е законът да влезе в сила преди края на май и спазвайки закона, Математическата гимназия трябва да направи нулев прием за учебната 2013/2014 г. за учениците, които сега завършват ІV клас.
„В този случай, ако се наложи нулев прием, ние имаме една дългосрочна стратегия за развитие на училището, като най-вероятно ще останем гимназия. Предвиждаме следното - през 1 година, тоест не следващата, а по-следващата учебна година ще положим усилия или ние да се преобразуваме, или да има промени в закона. И ако възстановим приема, тогава най-вероятно ще реализираме идеята да приемем един V и един VІ клас. Тоест тези ученици или поне половината от тях, които сега биха били приети в V клас, да имат възможност да се приемат през следващи години“, обясни Павлин Петков.
„Каквото и да правим, както и да се развиват нещата, за нас тези деца са наша грижа и приоритет. За нас те са изключително важни от всякакви гледни точки. Те са важни и за държавата, те са ценност, бисери“, коментира още директорът на Математическата гимназия.
Той разказа още, че както в спорта и изкуствата, така и в математиката и информатиката това е възрастта, в която се проявяват дарованията и изтърваното в този период трудно може да се навакса.
„При нас има изграден 30-годишен опит на проучване и изграждане на система и създаване на условия за развитие на даровити в областта на математиката и компютърните науки деца още от най-ранна възраст. И е доказано, че това е оптимално за нашите ширини. И законодателят би трябвало да узакони натрупания опит, като се преценява, че е положителен“, заяви Петков.