От началото на конфликта цените на всичко в турския град са се вдигнали 3-4 пъти. Една от малкото стоки, която може да се намери навсякъде на ниска цена и без бандерол са цигарите. Заради бежанците, двойно е скочил броят на населението в града – от 60 на 120 хиляди. Бизнесът, който развиват избягалите е основно с доставка на автомобили, които идват предимно от България. През границите се прекарват по около 1000 коли на месец, а на ден средно се продават по 10. Едната върви по 5000 долара. Търсят се предимно джипове, и то с много места. Номерата се свалят, после се връщат обратно у нас и се бракуват. В Рейханли може свободно да си купите и автомат като цената варира от 1000 до 1500 долара. Продават се и бронежилетки.Все аксесоари, напомнящи за войната в съседство.
Нейните резултати се виждат в болниците, в очите на децата, пострадали от действията на Башар Асад, в историите на малките герои, които, въпреки преживяното имат сила да се усмихват. Посетихме две лечебни заведения в Рейханли. Най-напред се срещнахме с някои от ранените деца в болницата за следоперативно лечение. В нея работят 40 души, от които 7 лекари и 13 медицински сестри. Екипът обаче не е достатъчен да се грижи за постоянните си 80 пациенти и за ежедневно минаващите около 100 души. Питаме директора как се справят с недостига на персонал и финанси, така че болницата да функционира нормално.
"За издръжка на месец са ни необходими 100 хиляди долара. Болницата е под егидата на сирийските лекари в чужбина, които финансират дейности в лечебното заведение. Всички работещи тук са доброволци, идват и лекари от Великобритания и Германия, работят безплатно, за да ни помагат. Необходими са ни и лекарства, протези и психолози, които да работят с ранените.", обяснява Ясер Асеид, директор на болница ”Дом за възстановяване”.
Коридорите на тази болницата са пропити не само с човешки трагедии, но и с надеждата за дом и философията на цял един конфликт, който продължава близо 2 години. 13 годишната Маиса Алзайди е парализирана от няколко месеца, след като е била улучена от куршум в гърба. За кратко е изгубила паметта си. Не е помнила дори, че баща й е убит.
"Преди 3 месеца играх навън и ме простреля снайперист. Не можех да говоря, сега се движа единствено с инвалидна количка.", споделя Маиса Алзайди.
Майката на Маиса е неотлъчно до нея. Самата тя все още не е забравила страданието, както и починалия си съпруг - не е свалила дори венчалната си халка. Малката Маиса ни разказва,че мечтае да стане медицинска сестра и затова често е в манипулационната.
Мечта да стане футболист е имал 10 годишният Ахмед, преди да бъде прострелян и да остане на легло за цял живот. Той ни споделя, че рехабилитацията сега е неговото ежедневие, тъй като пари за втора операция не е имало, а сега вече е прекалено късно.
Разстоянието от няколкото пресечки, които изминаваме до другата болница в града не променя чутите вече истории. И тук откриваме познатите сълзи на болка и отчаяние и надеждите за спасение. Бомбите на режима са белязали още съдби, колкото еднакви, толкова и различни. Хамад е от Идлиб. Ще остане парализиран завинаги. Той и още 10 негови приятели са били блъснати на улицата от кола на силите на президента, която не само ги е премазала, но и се е върнала назад, за да се довърши започнатото.
"Колата на службите за сигурност ме удари в град Дума.", обяснява Хамад.
Бащата на малкия Хамад ни разказва, че едва са успели да го измъкнат изпод автомобила, който го е прегазил нарочно. В погледа му откриваме онази ярост, с която е успял да открие и убие трима от извършителите на зверството над детето му и се зарича да намери и отмъсти и на четвъртия, който е бил в колата. На горния етаж откриваме малкия Нидал. Единият му крак е неподвижен, но лекарите дават надежда да се оправи скоро.
"Той, брат му и братовчедите им са били навън за хляб, когато е паднал снаряд. Големият ми син загина място. Нидал извади късмет.", разказва баща му Халил.
Преди да включим камерата и да започне самия разговор, сестрата на Нидал – Нур, настоява да го среше - казва, че трябва да изглежда добре пред камерата.
"Първо мисля за майка си, брат си и сестрите ми. След като дойдох тук разбрах, че брат ми е загинал. Знаех си преди това, че нещо ще се случи с него. Ние бяхме не само братя, а и най-добри приятели. Искам да се върна вкъщи, въпреки стрелбите. И да помагам на народа си срещу режима. По-добре да умрем, отколкото да живеем при тези условия. Мечтая да се видя с мама и сестрите си.", разказва Нидал за какво си мисли, когато затвори очи.
Мохамед е преживял 4 операции. Той е в тази болницата от скоро заедно с майка си. Има 5-ма братя и 4 сестри-всички те са в Ливан – далеч от бомбите.
"При опита си да напуснем града бяхме улучени със снаряд – аз, брат ми, братовчедите и леля ми. Не искам войната да продължава. Мечтая да стана художник и да рисувам Свободна Сирия. Башар Асад разруши моята родина.", спомня си Мохамед Арафат,как е избягал от родния си град.
Успелите да избягат от ужаса на режима деца, имат възможност да продължат напълно безплатно образованието си в Рейханли. През октомври миналата година в града започва работа "Училище на мира”. В него учат 900 малчугани на възраст от 6 до 13 години. 11-те класни стаи обаче не са достатъчни. Има 700 чакащи и списъкът се увеличава. Всички възможни помещения са били преобразувани в учебни стаи- дори кухнята и склада.
"В съвременното сирийско училище децата не трябва да се занимават с политика, а да казват какво мислят, чувстват и предпочитат да учат, какво им е интересно. Някои от тях пишат писма. Ето сега ще ви покажа едно такова. Чрез него непослушните малчугани обещават да не повтарят лошите си постъпки и си вадят поуки. Мислим дори да поставим кутия на желанията и искрените разкази.", обяснява директорът на училището Ламиа Нахаз.
Децата в училището са разделени на 2 смени, като денят започва с песен и спорт. После първият час е религия и молитва за загиналите. Обучението е като в Сирия. Премахнати са обаче снимките и възхваляващите текстове за управлението на Башар Асад. Те са заменени със занимания, които да разтоварват децата психически.
"Избягахме от Сирия заради бомбите и непрестанния обстрел. Пристигнахме в Рейханли с мама, татко и братята ми. Дано скоро да рухне режимът и всички ние да се върнем по домовете и в училищата си.", надява се 7-годишният Ханин Ахмед, който е от провинция Хама.
"Дойдох тук с моето семейство... И щом Башар Асад падне, веднага ще се върнем в Сирия, поне така обеща майка ми. Сега страната е разрушена и пълна с танкове. Башар Асад ни съсипа.", разказва Рагад Абулраха, родом от град Дара.
"Армията на Башар Асад унищожи дома ни. Затова дойдохме в Турция при братовчедите и останахме тук. Бих искала да се върна в моята родна Сирия. Мечтая да стана учителка и да уча децата да обичат страната ни.", споделя мечтите си Фатима, която е едва на 8 години и е живяла в Алепо.
Съществуването на училището нямаше да е възможно без помощта на сирийци, живеещи в Канада, които дават месечната издръжка от 50 хиляди долара. Въпреки това средствата не достигат, през зимата няма отопление в училището и в стаите е студено. 36-мата преподаватели в училището освен, че трябва да обучават и възпитават тези деца далеч от Родината, имат и нелеката задача да върнат детството на тези преждевременно пораснали малчугани. Самите учители също са бежанци, загубили и те своите близките, дошли в чуждата страна със своите страдания, истории и болка. Преподаватели, които все пак не забравят, че трябва да направят от децата преди всичко добри хора. А не бойци на отмъщението.
"Стараем се да не обсъждаме ситуацията в Сирия, защото това напряга децата и те стават агресивни и раздразнителни. Когато постъпих на работа, те бяха много напрегнати, страдащи от психологически травми, заради преживяното. Опитвам се да им помогна с различни занимания като музика, рисуване и спорт. Понякога им чета приказки и организираме състезания. Ставаме по-близки и с разговорите за бъдещето и мечтите. Момичетата, например, искат да станат лекарки и учителки, а момчетата – авиатори. Дори едно момченце на 2 години ми каза, че иска да стане пилот на руски самолет МИГ, за да защити страната си от режима.", обяснява ни Фатен Ахмед - социален работник и преподавател.
Дипломите, които ще вземат тези деца ще са първите без върху тях да е отпечатан ликът на Асад. Учениците мечтаят да имат стая с компютри, на които да пишат и споделят историите си. Не сред учебници и игрите в училище преминават дните на Мунир от провинция Хама, с когото се запознавам на улицата. Той помага за направата на дюнери. Принуден е да работи, защото семейството му няма достатъчно средства. Казва, че сега е един от многото бежанци, но най-много от всичко иска да се върне в Сирия при приятелите си и да продължи да учи.
"Много деца в Рейханли са като Мунир и са принудени да нямат лукса да ходят на училище и да трябва да работят, за да издържат семейството си.", обяснява Милка Ганчева, репортер на ТВ "Европа", посетила турско-сирийската граница.
Броят на бежанците от Сирия само в Турция е близо 170 хиляди. Към момента Анкара е похарчила над 300 милиона долара за издръжката на сирийските бежанци. Прогнозите са, че ако кръвопролитията продължат, броят на бягащите от Сирия към околните държави може да надмине 1 милион души.