Никое време и никое място не са лишени от своите будители. И Варна ги има! Назад в историята десетки българи създават огнища на духовност в града.

Първият ден на месец ноември е за тях. Трудно ще споменем всички, много от тях са обикновени хора, спомоществователи и радетели за национално достойнство и чест. Тяхното дело е "извор, от който тръгва водата за жадните".



Христо Попович, Рали хаджи Мавридов, Константин Тюлев, братята Никола и Сава Георгиевич са едни от основателите на българската община през 1860 г., която решава веднага да се отвори българско училище. Младият учител Константин Арабаджиев пръв среща варненските деца със словото и ги повежда по пътя на познанието.

За утвърждаване на просветното дело във Варна с дързостта на новатори работят и Никола Бацаров, Георги Живков, Сава Геренов, Христо Самсаров, Иванка Стаматова, Виктория Живкова, Мария Бацарова.

Димитър Станчев и Янко Славчев са едни от основателите на първото варненско читалище "Възрождение" през 1870 г., а през 1871 г. - на ученическото дружество "Просвещение", чиято задача е популяризиране на българската книга.

Кръстьо Мирски, Харалан Ангелов и Михаил Колони са едни от учредителите на Книжевната дружина през 1883 г., която е първообраз на варненската библиотека "Пенчо Славейков" и смело посяват семето на българщината.

Цялото това огромно наследство задължава. То трябва да се помни, а имената на нашите варненски будители – да не се забравят!