Може би изглежда като предизвикателство за всеки един пътник като например паспортните проверки на Хийтроу. Това лято обаче имах възможността да надникна в рая.
Започнете като отидете в планина Родопите в България, която е на 150 мили югоизточно от столицата София. След това карайте по пътя, който минава през скалисти каньони и борови гори, които все още са обитавани от мечки и вълци. После продължете по долините на реки и каменисти мостове, датиращи от римско време. Ще преминете и покрай кафяво-бели къщички, пъстървови ферми и паркирани камиони от времето на Комунизма. Някои от тези камиони все още се използват за транспортиране на стоки, а други за просто изоставени като самата идеология, която беше наложена в страната.
На около една миля от село Триград ще намерите скала, в която е издълбан вход и на дървен знак пише „Дяволско гърло”. Когато врата се отвори излиза хладен полъх, който отблъсква някои туристи по време на лятото. Тази врата към ада не е страшна, а просто смразяваща.
Също като своите съседи Гърция, Турция и Румъния България е била населявана от траките, които са си съперничили с древен Рим и Троя. Най-големите герои на Тракия къде според легендите, къде наистината са били Спартак и Орфей. Първият е бил войник, който по-късно е олицетворяван от Кърк Дъглас, а втория музикант с невероятна красота и харизма, нещо като прототип на Мик Джагър.
Според легендата бъдещата жена на Орфей Евридика е била смъртоносно ухапана от змия на сватбения им ден. Той се осмелил да отиде в подземния свят, за да свири на флейта, да впечатли Хадес и Персефон и да си върне Евридика. Ако слизате надолу в „Дяволското гърло” вие вървите по стъпките на Орфей.
Това, което ще намерите долу е може би най-страшното място след паспортната проверка на Хийтроу, на което съм попадал. Така наречената сумрачна „галерия на мълнията” дължи името си на 140 футовия водопад по течението на Триградската река.
Нейната долна част е лабиринт от стръмни водопади и езера, за които никой нищо не може да каже, тъй като никой от изследователите, които са отишли на експедиция не са се е върнал жив. Освен туристи с тракащи зъби в пещерата има прилепи и пъстърви, които са ослепели заради липсата на светлина от векове. Говори се, че Нефилимите или паднали ангели от рая заради това, че са имали сексуални контакти с умрели. Стотици светлини само правят ситуацията още по-напрегната, защото когато се слиза надолу по хлъзгавите стълби човек не знае дали ще попадне на тракиец свирещ на флейта или пред някой заточен ангел. Малко по-надолу 288 стъпала, които наподобяват стълба минават покрай триградския водопад. Британските служби по здравеопазване едва ли ще знаят от къде да започнат.
Приказката продължава с това как Орфей си е върнал Евридика обещавайки, че няма да я гледа по време на тяхното завръщане от Подземния свят. Докато се изкачвали обаче нейните крака се намокрили от падащата вода. Той се обърнал, за да се увери, че тя все още го следва, но я загубил завинаги. Малко поточе, което излиза от една от скалите представлява неговите сълзи на разкаяние.
Но има обаче една аналогия между легендата за Орфей и България като туристическа дестинация. 40 години след като комунистическия блок прие западни туристи,
страната се определя като място предлагащо множество евтини пакети по черноморските курорти като Бургас и Варна и места като Родопите, които все още не са девствени.
Докато Гърция и Турция развиваха туристическия си пазар, Българиа остана в отвъдния сват; на бирата, пържените картофи и някои от най-ужасните сувенири продавани на планетата. Необходим е нов Орфей, който трябва да изведе страната до малко по-луксозен и висшестоящ пазар без да гледа назад.
Поне в Геля първата стъпка е направена, малко селище навътре в Родопите, което се наблюдава достатъчно добре от връх Орфей. Там има вила, която може да подслони до 12 души плюс 3 деца и предлага същите луксозни условия като например да кажем La Residencia в Майорка, но се добавя и красив планински пейзаж и ако не доведете трите деца може да се насладите на спокойствие. Според собствениците, това е единственото такова заведение в България.
Местоположението на вила Гела, от където може да се видят синкави чукари и множество гигантски иглолистни гори от мури е наистина невероятно. Селцето по-надолу е типично източно-европейско място без никакви млади хора. Някога това е било оживено място с население от 3000 души, а днес са останали само 30. Освен дървесина нарязана на ръка няма никакъв друг поминък.
Вилата обаче трябва да бъде независима и да произвежда масло. Сирене, кисело мляко от кравите, които собствениците гледат. Разполага и със собствени кошери, където се произвежда мед, произвежда и вино благодарение на лозето си като бяло розе, което може да си съперничи с това на Прованса във Франция.
За по-енергичните хора, мястото предлага множество дейности като походи, езда и разглеждане на пещери. Има лесен достъп до черноморското крайбрежие и ски курорти като Пампорово и Чепеларе. А за тези, които предпочитат отдих, мястото разполага с закрит басейн, парна баня и спортове като тенис, баскетбол, целене на топки и канадско мятане на подкови.
Жена на име Димка, която първоначално е искала да стане биохимик би могла да стане най-добрия майстор готвач в България прави наистина чудесно ястия. Дори и капризен човек като мен изяде всеки залък от мусаката (което смятах за гръцко традиционно ястие) на Димка. Нейният таратор просто разтапяше в устата прекрасно запържените тиквички.
Аз също се приспособих към българския подход преди закуска или обяд с една ракия за отскок, вместо това, което се предлага в места като PG Wodehouse. А за борба с махмурлука има прекрасен ябълков оцет, който да помага на тялото да се съвземе и балансира течностите.
Последното стана след като преспах във вила Гела, място наричано от собствениците „лукс на спокойствието” и след поход до връх Орфей, минавайки покрай ливади обрасли от лилави и кремави орхидеи, попаднах на православен параклис с разкшни стенописи, където запалих свещ за близък приятел, който почина миналата година, и който много ми липсва.
Предния ден аз видях във вътрешността на ада, но на този аз се чувствах така все едно, че съм в рая."