Таня Сивова и Еленка Колева ще получат обезщетение за неимуществени вреди от по 4000 евро всяка, общо 295 евро за имуществени вреди и 3153 евро за разходи и разноски по дело, предизвикано от неизпълнено от общинска служба по земеделие и гори съдебно решение за реституция.
Европейските магистрати отбелязват, че когато съдилищата са решили даден проблем окончателно, тяхното решение не следва да бъде поставяно под въпрос и приема, че по тази причина има нарушено право на собственост.
Подобен е казусът и по делото „Мутишев срещу България". С решение в края на 2009 г. Европейският съд е постановил нарушение на правото на собственост, като е поставил и тримесечен срок, в който властите и жалбоподателите да приключат реституционния процес. В противен случай държавата е трябвало да заплати стойността на имотите - 553 000 евро. Тъй като проблемът е решен в срок, съдът присъжда по 1000 евро обезщетение за неимуществени вреди на всеки от осемте жалбоподатели, както и 1147 евро за разноски по делото.
Обезщетение от 1200 евро за неимуществени вреди е определено за Георги Орешков, след като е нарушено правото му на зачитане на личния и семеен живот. Орешков изтърпява присъда при специален режим, а нарушението е заради контролиране на писмата между него и адвоката му. Изчислени са и 1000 евро разноски по делото, които също ще бъдат поети от правителството.
Заради това, че държавата е нарушила правото й на свобода и сигурност Добринка Лолова-Караджова ще бъде обезщетена с 1000 евро. Делото, по което тя била ответник, било отлагано неколкократно поради здравословните й проблеми. С оглед приключване на производството в разумен срок съдът постановил принудителното й довеждане.
В резултат жената била задържана и прекарала нощта в затвор, след това транспортирана към съда и разпитана, след което е освободена, като задържането й е продължило общо 30 часа.
Според съда задържането не е било пропорционално на преследваните цели и не е бил налице баланс между необходимостта да се гарантира явяването в съда и защитата на нейното право на свобода и сигурност. 2000 евро за разходи и разноски трябва да заплати също така държавата.
Нарушена забрана за изтезания и нечовешко и унизително отношение пък е решението по жалбата на Димитър Димитров. Той е излежавал присъда в Бургаския затвор. През юли 2002 г. е конвоиран до София, за да присъства на съдебно заседание. След оплакване за упражнено върху него насилие от конвоиращите, медицински преглед установява наранявания по тялото му. Димитров подава жалба във връзка с упражненото насилие, но военната прокуратура отказва да образува наказателно производство като приела, че употребата на сила била в рамките на закона и с оглед осъществяване на задълженията на полицаите поради съпротива от страна на задържания.
Съдът констатира, че употребената сила е била прекомерна и непропорционална на евентуалната физическа съпротива, оказана от Димитър Димитров, а освен това властите не са взели предвид показанията на друг затворник - свидетел на събитията. На Димитров е присъдено обезщетение от 3000 евро за неимуществени вреди и 1280 евро за разходи и разноски.
По делото „Филева срещу България" е постановено нарушение на правото на справедлив съдебен процес. През 2001 г. срещу жалбоподателката били повдигнати обвинения за три престъпления по служба, а през юли 2005 г. районната прокуратура прекратила производството. Във връзка с това Мария Филева завела иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Година по-късно наказателният процес срещу нея бил възобновен, като с окончателно решение на ВКС тя била оправдана по едното престъпление, а за останалите получила 1 година условно лишаване от свобода.
Междувременно градският съд отхвърлил претенциите й по като преждевременно предявени с оглед възобновеното наказателно производство. Това решение било потвърдено от Апелативния съд, а ВКС го отменил и присъдил на Филева обезщетение.
Европейският съд за правата на човека подчертава, че не може да спекулира по въпроса дали наказателното производство срещу жалбоподателката е възобновено именно в отговор на предявения от нея иск за вреди, но отбелязва, че прокуратурата като страна в производството по ЗОДОВ е способна да повлияе на изхода на делото чрез възобновяване на производството. Ефектът от това е не просто отхвърляне на гражданския иск, а невъзможност на гражданския съд да се произнесе по него. Освен това прокуратурата не е посочила никакви съществени причини за възобновяването, а решението й не подлежи на съдебен контрол.
Според европейските магистрати неограниченото право на прокуратурата да възобновява наказателни производства й позволява като ответна страна в производство за вреди да влияе върху изхода на делото и да постави жалбоподателя в значително по-неблагоприятно положение, а това накърнява самата същност на правото на достъп до съд. Присъденото в случая обезщетение е 3200 евро за неимуществени вреди и 1600 евро за разходи и разноски.
Европейският съд по правата на човека е „засякъл" нарушение на гарантираното право на свобода на придвижване на четиримата жалбоподатели по делото „Саркизов и др.", осъдени за сводничество трафик на жени. След изтърпяване на присъдите на двама от тях била наложена забрана да напускат страната за период от 3 години. Въпреки че я обжалвали, ВАС отхвърлил исканията им като сметнал, че наложената мярка е законосъобразна.
Съдът в Страсбург отбелязва, че с оглед естеството на престъпленията забраната за напускане на страната за определен период е оправдана мярка. Българските власти обаче наложили автоматично мерките, без да изложат мотиви и да изследват индивидуалното положение на лицата. Европейският съд за правата на човека не присъжда в случая финансово обезщетение за неимуществени вреди като приема, че установяването на нарушението е достатъчна морална компенсация. Присъдени са 1000 евро за разноски по делото.