Четейки тези редове трябва да знаете, че според световната статистика, като гражданин на България, ако сте жена вероятността да заболеете от рак преди да навършите 75 години е 20.4 процента, ако сте мъж - 26.5. Вероятността да умрете от рак преди 75 е 13.1 % (THE GLOBOCAN PROJECT).
Това не е шега! За разлика от други заболявания, при които понякога финалът е внезапен, почти всички починали от рак преминават през „терминален стадий”, свързан с огромни страдания. Само този, който е засегнат лично или чрез близки хора от посещението на рака знае, че това е един от входовете към Ада. Над 17 000 трагедии ежегодно!
“Ракът е огромен здравно-социален и обществено-икономически фактор в България и света” - пише на интернет-страницата на Националния онкологичен център. Прогнозите сочат, че броят на новите случаи ще нараства всяка година и от 10 млн. през 2000 г. те ще достигнат 15 млн. през 2020 г. Около 20 млн. души по света живеят с диагнозата рак, като се очаква техният брой да достигне 30 млн. до 2020 г. Очаква се нарастване на броя на починалите от рак от 6 млн. на 10 млн. през следващите 20 години.
Лечението на рака е нерешен, глобален проблем и клиничните резултати в онкологията са най-ниски от почти всички медицински дисциплини. Например, в периода 1975 – 2009 г. смъртността от сърдечносъдови заболявания е спаднала с близо 25 %, докато смъртността от онкологични заболявания практически не търпи промяна. Една от основните причини за това е лошата организация на лечението. Съществува огромна пропаст между научното знание за рака и практическите терапевтични подходи. Инструментариумът на конвенционалната онкология се изчерпва с три основни метода: оперативен, лъчетерапия и химиотерапия. Първите два са локалистични, а химиотерапията, дори в последните си достижения е неприемливо токсична. В недопустимо висок процент, причина за смъртта на пациентите е лечението, а не развитието на заболяването!
Поради това, „по-цивилизованите” държави изграждат разнообразни структури за борба с онкологичните заболявания, за да могат да бъдат използвани ресурсите, както на „доминиращите” медицински технологии, така и на традиционната медицина и на възникващите високотехнологични методи и подходи. В САЩ от 1998 г. съществува Служба за комплементарна и алтернативна медицина на рака (OCCAM), отговаряща за изследователската програма на Националния институт за рака (NCI) в областта на превенцията, диагностиката, лечението и управлението на симптомите. Активно се развиват нови медицински концепции, като „Тераностика” и „Интегративна онкология”. Северноамериканският Консорциум на Академичните центрове за Интегративна Медицина (http://www.imconsortium.org) обхваща 51 най-авторитетни здравни институции, вкл. Stanford и Harvard University. Активно работят Канадски център по интегративна медицина - http://www.drkoprp.com, Индийски Институт по интегративна медицина - http://www.iiim.res.in, Австралийски Национален институт по интегративна медицина - http://niim.com.au.
Европейският интелектуален потенциал също дава своя принос в тази насока. Издават се научни списания „European Journal of Integrative Medicine”, “Integrative Medicine: A Clinician’s Journal”. През м. септември 2012 г. във Флоренция ще се проведе Петият Европейски Конгрес па Интегративна Медицина - 5th European Congress for Integrative Medicine) - http://www.ecim-congress.org.
В тази сложна научна, технологична и организационна среда възниква класическият въпрос – “Къде сме ние?”.
Само преди наколко месеца, в брой 3, 2012 г. на списание “Health.bg” доц. Галина Куртева, национален консултант по онкология и химиотерапия твърди - “Туморните заболявания са неизброими като варианти, локализации и разнообразие от прояви. А дори при една и съща локализация, в една и съща възраст има биологичния феномен, че това забо¬ляване се развива абсолютно различно при всеки човешки индивид”.
Въпреки това, както сред обществеността, така и в медицинските среди липсва разбирането за същността на рака като хронично заболяване, изискващо многостранно внимание през целия живот на човека, особено в неблагоприятната среда на съвременността, както по отношение на екологични условия, така и във връзка с повишения стрес.
В областта на онкологията трябва да бъде изграден и организационно и финансово осигурен следният стратегически подход: "превенция на заболяванията и промоция на здраве - профилактика - ранна диагностика – ефективно лечение - рехабилитация - превенция на метастазиране - адекватни грижи за нелечимо болни".
Вместо това, реалната система предлага на раково болните: "много късна диагностика - лечение с много ограничени средства - проследяване на ниско ниво - изоставяне на произвола на съдбата".
Този погрешен подход е утвърден методически и организационно и при тези обстоятелства, дори със значително повишаване на финансовите средства за лечение на онкологично болните, незадоволителният резултат няма да бъде променен. Поставената диагноза „рак” все повече се превръща в синоним на „смърт”.
За да бъде постигнат реален прогрес в борбата с рака е необходимо да бъдат взети следните мерки:
• да бъде изградена и финансово осигурена система за "промоция на здравни знания" в областта на онкологичните заболявания, която понастоящем не съществува;
• да бъдат осъществени на практика пропагандираните от дълги години профилактични програми, но на много по-високо организационно и технологично ниво;
• да бъде стимулирано внедряването на нови диагностични и терапевтични методи в здравната система;
• да бъде осигурена напълно липсващата фаза на рехабилитация и превенция на метастазиране, от която в най-голяма степен зависи социалната значимост на тези заболявания;
• да бъде осигурена поне частична държавна подкрепа за грижите за терминално болните в хосписи, медицински центрове или у дома.
Изключителна важност за успешна борба с онкологичните заболявания има организацията - законовата и нормативната база.
От медицинска гледна точка при лечението, особено на ненавременно диагностицираните пациенти, се използват три основни понятия: ПАЛИАТИВНИ ГРИЖИ, СЪСТРАДАТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ и ИНТЕГРАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ. Тези понятия са ясно дефинирани в нормативната уредба на Световната здравна организация (WHO) и европейските здравни регулации. В българското законодателство и административната практика в това поле цари хаос и нормативно утвърдени недоразумения. Тук ще разгледаме накратко текущото състояние на проблема.
ПАЛИАТИВНИ ГРИЖИ
Според дефиницията на WHO „палиативни грижи” е подход, който подобрява качеството на живот на пациентите с животозастрашаващи заболявания и техните семейства, чрез предотвратяване и облекчаване на страданието, като средство за ранно идентифициране и безупречно оценка и лечение на болката и други физически, психо-социални и духовни проблеми. Целта на „палиативните грижи” е единствено подобряване на „качеството на живота” на болния и не предвижда последваща медицинска помощ и състояние на оздравяване. Грижите за „терминално” болните пациенти се провеждат в хосписи, лечебни заведения за извънболнична помощ и най-вече в домашни условия.
Националната регулация в тази сфера се свежда до дефиниция в Медицински стандарт "МЕДИЦИНСКА ОНКОЛОГИЯ": „палиативна терапия (най-добри поддържащи грижи) при онкологични пациенти, включваща контрол на ракова болка, анемия, безсилие и дистрес, дихателна недостатъчност, нарушения в храненето и други състояния, свързани с онкологична болест. Единствената организационна мярка е Клинична пътека № 297 „ПАЛИАТИВНИ ГРИЖИ ПРИ ОНКОЛОГИЧНО БОЛНИ”, която предвижда болничен престой общо 20 дни в рамките на терминалния стадий, в рамките на 6 месеца на онкологичното заболяване. Обществено признато е, че КП № 297 е недофинансирана, но това не е основния проблем, защото „палиативни грижи” трябва да се извършват до последния час на болния и „20-дневен болничен престой” е напълно безсмислен в икономически, медицински и социален аспект.
СЪСТРАДАТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ
Голям брой пациенти с хронични, животозастрашаващи или сериозно увреждащи болести не могат да бъдат лекувани удовлетворително с разрешените понастоящем лекарства, но значителна част от тях е възможно да бъдат успешно лекувани с нови фармацевтични продукти, които все още не са разрешени чрез необходимите клинични изпитвания. Поради това, в последните години на европейско равнище се предлагат нови механизми, които значително да подобрят достъпа до лекарствена терапия.
Един от начините за решаване на този проблем е да се позволи на тежко болните пациенти да получат лекарства чрез програма за "състрадателна употреба". Терминът "състрадателна употреба" е дефиниран в член 83 no. 2 на Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета на Европа като "предоставяне на неразрешен лекарствен продукт, по състрадателни съображения, на група пациенти с инвалидизиращо хронично или тежко заболяване или заболяване, застрашаващо живота, които не могат да бъдат лекувани удовлетворително от разрешен лекарствен продукт".
Тази регулаторна рамка е създадена в Европейското законодателство през 2004 г. Тя не включва обвързващи процеса регламенти за страните, как да въвеждат и прилагат свои собствени програми за състрадателна употреба, но създаването им е директен показател за нивото на обществото и компетентността на управлението в конкретната държава. Тук съществува дори проблем, произхождащ от грешка в българския превод на Член 83 на Регламент (ЕО) № 726/2004. Понятието „compassionate use” е преведено като палиативна употреба”. В Европейския Регламент то има съвършено друг смисъл. Национална регулация на „състрадателно лечение” не съществува.
ИНТЕГРАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ
Поради това, че резултатите от т.нар. „стандартни медицински методи” в окологията са незадоволителни в световен мащаб, въпреки огромните научни и финансови ресурси, вложени в тях, в последното десетилетие се наложи нов терапевтичен подход – функционално съчетаване на конвенционални и алтернативни методи. Според дефиницията на "Консорциума на Академичните Центрове за Интегративна медицина" на САЩ "Интегративната медицина е медицинска практика, която се фокусира се върху цялостната специфика на болния, основава се на научни доказателства и оползотворява разнообразни терапевтични подходи и лечебни методи с цел достигане на най-добро здраве". Целите на „интегративното лечение” не се изчерпват с подобряване на „качеството на живота” на болния, а имат за задача - постигане на ремисия на туморното заболяване, в редица случаи - пълна ремисия. Поради това клиничните резултати при лечение на онкоболните по този метод многократно надхвърлят резултатите от „стандартното лечение”.
Национална регулация на „интегративното лечение” също не съществува.
Общото впечатление, при преглед на националното законодателство е, че доминира стремеж всички дейности, свързани с лечението на напреднали форми на онкологични заболявания да бъдат концентрирани в лечебните заведения за болнична помощ, т.е. там, където това е медицински и икономически най-неефективно и противоположно на съвременните тенденции в здравеопазването за намаляване на болничните легла и увеличаване на извънболничното обслужване на пациентите.
От 2006 г., благодарение на научния и клиничния опит и личната инициатива на двама учени, в София действа първия в България медицински център за интегративна онкология, www.integramed.org.
Почти всички пациенти на лечебното заведение са в трети и четвърти стадии на различни онкологични заболявания. Повечето са преминали през цялата процедура на „конвенционално” лечение, страдат от редица усложнения в следствие на лечението и са насочени за „палиативни грижи”. Голяма част от пациентите пристигат със заключение от „онкокомитет”, че са с изчерпани възможности за медицинска помощ с методите на стандартната онкология.
За изминалия период в Медицинския център са преминали лечение около 600 пациента. При около 80 % от тях се постига ремисия на туморния процес с различна продължителност, а при отделни случаи се получава пълна ремисия – изчезване на основния тумор и метастазите (няма признаци на рак). При почти всички пациенти се постига значително подобрение на качеството на живота. Клиничните резултати се систематизират по съвременна научна методика, анализират се и се публикуват в най-авторитени научни издания:
Journal of Cancer Science & Therapy: Insulin Potentiation Therapy in the Treatment of Malignant Neoplastic Diseases: A Three Year Study, http://www.omicsonline.org/1948-5956/JCST-04-088.php?aid=5970
ISRN Urology: Low-Dose Chemotherapy with Insulin (Insulin Potentiation Therapy) in Combination with Hormone Therapy for Treatment of Castration-Resistant Prostate Cancer, http://www.isrn.com/journals/urology/2012/140182/
Journal of Balkan Union of Oncology: Low dose chemotherapy in combination with insulin for the treatment of advanced metastatic tumors. Preliminary experience,
http://www.integramed.org/BUONarticleDamyanov.pdf
Клиничните данни се докладват на докладват на международни конференции:
Осма глобална конференция по инсулин-потенцирана терапия, 5-6 май 2012 г., Виена: http://www.integramed.org/slide_show3.htm , http://www.integramed.org/slide_show1.htm
Седма годишна конференция по инсулин-потенцирана химиотерапия, 23-25 октомври 2009 г., Чикаго: http://www.integramed.org/slide_show.htm
Може би, именно поради тези добри резултати Медицинският център е обект на остри атаки от страна на Здравната администрация.
По донос на директора на ИАЛ беше извършена тенденциозна проверка от ИА „Медицински одит”, която констатира добри лечебни резултати и пропоръча да не се използват методите, с които те са постигнати.
Временно беше заличена регистрацията на Медицинския център, с което беше сериозно застрашен живота на над 30 пациента, оставени без лечение от здравната система.
Въпреки че констатациите на одита са обект на съдебен спор, ИАМО продължава незаконно да разпространява невярна информация за доказани нарушения.
Без внимание остават редица предложения за осъвършенстване на законовата и нормативната база, които са предоставени на вниманието на бивши и настоящи министри, депутати от здравната комисия на Парламента, чиновници от всякакъв калибър.
В ежедневната практика на Медицинския център се сблъскваме с десетки случаи на грешни клинични и хистологични диагнози, погрешно и ненавременно лечение, излишни хирургични операции, химиолечение на здрави хора. Медицинските власти не допускат приложение на перспективни и доказани методи за лечение и обричат на мъчение и смърт стотици хора.
Наши пациенти са принудени да харчат десетки хиляди евро за лечение в чужбина – лечение, което биха могли да получат тук на порядъци по-ниски цени. В тази връзка са заведени редица дела в Европейския съд по правата на човека, за които има индикации, че скоро ще бъдат спечелени от все още живи пациенти или от наследниците на други, напуснали този свят с помощта на собствената си Държава, която ще плаща за действията и бездействието си с нашите пари, с нашите милиони евро!
В заключение и с дълбоко съжаление, не мога да не споделя констатацията си, че:
В БЪЛГАРИЯ ОСНОВЕН СЪЮЗНИК НА РАКА Е ЗДРАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ !
НА ПРАГА СМЕ НА НАЦИОНАЛНА ОНКОЛОГИЧНА КАТАСТРОФА !
проф. Лъчезар Аврамов, доктор на физическите науки