1996 г. - Официално е вдигната обсадата на босненската столица Сараево.
1992 г. - Босненските хървати и мюсюлмани гласуват референдум за независимост, бойкотиран от босненските сърби.
1984 г. - Министър-председателят на Канада Пиер Трюдо напуска своя пост, който заема в продължение на 15 години. Пиер Елиът Трюдо е роден на 18 октомври 1919 г. Бил е министър-председател на Канада през 1968-1979 г. и през 1980-1984 г. Проваля сепаратизма в Квебек, одобрява двуезичието в Канада и установява дипломатически отношения с Китай. Умира през септември 2000 г.
1960 г. - Град Агадир (Мароко) е разрушен при земетресение. Загиват между 12 и 15 хиляди души.
1956 г. - Учредителното събрание на Пакистан приема конституцията на страната, според която Пакистан е провъзгласен за Федеративна Ислямска Република Пакистан.
1951 г. - Умира Лудвиг Витгенщайн - австрийски философ. Роден е на 26 април 1889 г. във Виена. Преподава философия в Кеймбриджския университет от 1939 г. до 1947 г. Философските възгледи на Витгенщайн се формират както под въздействието на определени явления в австрийската култура от началото на ХХ в., така и в резултат на творческото усвояване на новите постижения в сферата на логико-математическите знания. В младостта си Витгенщайн е близък на дейците на виенския литературно-критичен авангард, който се намира под влиянието на естетическата програма на издателя на списание „Факел", публициста К. Краус. Друг важен стимул за Витгенщайн са концепциите на Фреге и Ръсел, под чието ръководство работи известно време.
1948 г. - Започва Втория конгрес на Общия работнически професионален съюз (ОРПС), продължил до 2 март. Приета е програмата за изграждане на социализма и организацията придобива казионен характер.
1944 г. - Борислав Генов Йотов - български юрист, д-р по право, доц.; прокурор във Върховната касационна прокуратура. През 1970 г. завършва право в СУ. Специализира в Ленинград (дн. Санкт Петербург), Мадрид, Женева, Ню Йорк, Тел Авив, Стокхолм. 30 години работи като прокурор във Варна и София. В периода 1980-1990 г. е зам.-градски прокурор и изпълняващ длъжността „Градски прокурор на София". Прокурор във Върховната касационна прокуратура (от 1991); чл. на Съюза на българските писатели и на AIEP (свет. асоциация на писателите криминалисти); член на Българската асоциация по международно право и на Централния съвет на Съюза на юристите в България. Преподавател в СУ. Автор на учебници: „Международно наказателно право" (1999 г.), „Интелектуално право" (2. изд. 1999 г.), „Право на интелектуалната собственост" (3. прераб. и доп. изд. 2000 г.); на 49 художествено-публицистични и научни книги: „Из дневника на прокурора" (1990 г.), „Как изчезна царският мерцедес" (1993 г.), „Международното сътрудничество и борбата с тероризма" (1995 г.), „Престъпление без наказание" (1996 г.), „Наказателноправна характеристика на тероризма. Възникване, видове, наказателноправни състави" (1997 г.), „Престъпления против интелектуалната собственост" (1997 г.), „Проституция" (2000 г.), „Порнография" (2000 г.), „Наркомания" (2000 г.), „Наказателноправна характеристика на обидата и клеветата" (2000 г.), „Процесът" (2000 г.), „Кибер интернет виртуалните престъпления" (2001 г.), „Европейска наказателна конвенция за корупцията" (2001 г.), „Президентът" (2001 г.), „Правни проблеми на клонирането и на човешкия геном" (2001 г.) и др.
1944 г. - Умира Пер Евинд Свинхувуд - финландски държавен и политически деец, президент на Финландия (1918 г.; 1931-1937 г.). Пер Свинхувуд е роден на 15 декември 1861 г. в Сяксмяки. Получава юридическо образование. През 1907-1914 г. е депутат и председател на парламента. Принадлежи към дясното крило на младофините. Обявява се срещу политиката на царизма и е заточен в Сибир (1914 г.). От ноември 1917 г. до май 1918 г. е първи министър-председател на Финландия. В началото на Финландската революция (1918 г.) бяга в гр. Васа, където започва да организира контрареволюционните сили. От 1930 г. до 1931 г. е министър-председател на Финландия.
1940 г. - На церемония по раздаване на наградите „Оскар" филмът "Отнесени от вихъра" получава осем почетни статуетки.
1936 г. - Роден е Джек Лузма - американски астронавт. Завършва Мичиганския университет (1959 г.) със степен бакалавър по авиостроене. Служи в морската авиация на САЩ от 1959 г. След завършване на Военноморското училище повишава квалификацията си и получава диплом за авиационен инженер (1965 г.). От 1966 г. е член на групата на астронавтите към НАСА. От 28 юли до 26 септември 1973 г. лети в Космоса заедно с А. Бин и О. Хериът като член на втория екипаж на орбиталната станция „Скайлаб". Пребивава в Космоса 59 денонощия, 11 ч и 9 мин, излиза 2 пъти в открития Космос с обща продължителност 11 ч и 2 мин.
1929 г. - Завършва Пиротската конференция (25-29 февруари) между България и Югославия за обща охрана на границата и за статута на двувластническите имоти. През септември е проведена нова Пиротска конференция, а през декември заседанията приключват в София.
1928 г. - Роден е Иван Гаврилович Богдан - борец класически стил, олимпийски шампион през 1960 г. в тежка категория.
1920 г. - Родена е Мишел Морган - френска киноактриса. Завършва школа за рецитация. Партньорка на Жан Габен във филма "Кеят на мъглите" (1938 г.). Героинята й е олицетворение на идеала за красота и нежност. Играе поредица от роли на романтични жени. По време на войната е в Холивуд, без да успее да се приспособи към неговите щампи. През 40-50-те години е безспорна звезда на френското кино. Снима се в: "Буря" (1938 г.), "Законът на Севера" (1939 г.), "Буксири" (1940 г.), "Пасторална симфония" (1946 г.), "Падналият идол" (1948 г.), "Горделивите" (1953 г.), "Големите маневри" (1955 г.), "Огледалото с две лица" (1958 г.), "Фортуна" (1960 г.), "Мария-Антоанета" (1960 г.), "Ландрю" (1963 г.), "Бенжамен" (1968 г.), "Котката и мишката" (1975 г.), "Един мъж и една жена: 20 години по-късно" (1986 г.), "Всички са добре" (1990 г.), "Вдовицата на архитекта" (тв, 1995 г.), "Съперницата" (тв, 1998 г.). Играе в телевизията - "Дамата с камелиите" (1953 г.), "Любимата" (1968 г.). Написва автобиографията "Моите очи видяха" (1965 г.).
1912 г. - Подписан е таен българо-сръбски съюзен договор, придружен от таен анекс и от военна конвенция (29 април). Двете държави си гарантират независимостта и териториалната цялост при нападение от трета страна. В анекса се споразумяват за сферите на влияние в Европейска Турция и за автономия на Македония, която може и да бъде поделена на „безспорна зона", преминаваща към България, и на „спорна зона", подлежаща на руски арбитраж.
1908 г. - В Ню Мексико е застрелян Пат Гарет (Patrick Floyd Jarvis Garrett )- американски шериф, прочул се като "човек на закона", заловил и убил известния престъпник на Дивия Запад Били Хлапето.
1904 г. - Роден е Васил Стоилов - български живописец. Завършва живопис в Държавната художествена Академия в София (1927 г.) при Ц. Тодоров. Специализира в Париж (1929-1932 г.), участва в Есенния салон (1929 г.) и в Салона на френските художници (1930 г., 1932 г., 1935 г.). Получава почетно отличие за картината "Човекът със стомната" (1932 г.). През 1931 г. урежда самостоятелна изложба в Париж. От 1960 г. е проф. във ВИАС. Рисува портрети, фигурални композиции, пейзажи, битови сцени: "Тодора" (1928 г.); "Баба с шал" (1928 г.); "Българска мадона" (1940 г.); "Копачки" (1942 г.); "Селянка" (1953 г.); "Момиче със синя забрадка" (1945 г.); "Зима в Кричим", "Пейзаж" (1933 г.) и др. Награден е с орден "НРБ", II ст. (1974 г.) и орден "Г. Димитров" (1984 г.). Умира на 13 февруари 1990 г. в София.
1902 г. - Роден е Никола Лалев Ланков - български поет. От 1918 г. е член на комунистическата младежка организация, а от 1923 г. - член на БКП. Участник в Септемврийския селски бунт през 1923 г. Преследван от властта за антидържавни прояви. Печата стихове за първи път през 1927 г. Сътрудник е на левия периодичен печат. След 9 септември 1944 г. е народен обвинител в т. нар. „Народен съд", редактор на сп. „Южни славяни" (1945 г.) и „Наша родина" (1954-1965 г.), гл. ред. на в-к „Народна култура" (1959-1965 г.). Никола Ланков е автор на стихове, лирични поеми, публицистика, детско-юношеска литература. Умира на 27 май 1965 г. в София.
1900 г. - Роден е Йоргос Сеферис (псевд. на Георгиос Сефериадис) - гръцки поет, дипломат. Принадлежи към т. нар. "поколение на 30-те години". Дебютира през 1935 г. със стихосбирката "Роман". Автор е на поетичните цикли "Тетрадка за упражнения", "Бордови дневник", "Завой", на романа "Шест нощи в подножието на Акропола", на 2 т. с есета. Дълги години (1926-1960 г.) работи в дипломатически мисии на Гърция във Франция и Англия. Представител е на Гърция в ООН, Ню Йорк (1956-1957 г.). В Лондон се запознава с Т. С. Елиът и неговото творчество. През 1963 г. получава Нобелова награда за литература. Умира на 20 септември 1971 г. в Атина.
1882 г. - Роден е Иван Стефанов Енчев - Видьо - български художник - живописец и сценограф, изкуствовед, етнограф. Завършва живопис в Държавното рисувателно училище в София (по-късно Художествена академия), 1944 г. Специализира в Мюнхен. Работи в читалище „Искра" в Казанлък; актьор (по името на своя роля получава псевдонима Видьо), сценограф. Най-голямата му сценографска работа е към постановката на М. Икономов на пиесата „На дъното" от М. Горки (пост. 1925 г.). Реставрира уникалните декори на Петко Илиев - Ганин от 1879 г. за постановката на драмата „Иванку, убиеца на Асеня I" от В. Друмев (1872 г.). Работи завеси и универсални декори за читалищни сцени из цялата страна. Той е автор на многотомен ръкопис с рисунки „Български народен кръст" (1914 г.), на кн. „Стари и нови паметници в Добруджа" (1918 г.), „Изкуството в Казанлък" (1929 г.). Сътрудничи със статии на „Известия на Българския археологически институт". Умира на 27 август 1936 г. в Бургас.
1880 г. - Завършва строителството на тунела Сен Годар в Алпите, свързващ Швейцария и Италия.
1832 г. - Чарлз Дарвин се отправя към джунглите около Бахия (Бразилия). Чарлс Роберт Дарвин е знаменит английски естественик и физиолог. Той е роден на 12 февруари 1809 г. Участва в научна експедиция по южноамериканските крайбрежия с кораба „Бигъл". Там събира първите материали за прочутото си съчинение „За произхода на видовете чрез естествен подбор" (1859 г.). В книгата „Произход на човека и половия отбор" (1871 г.) обосновава своята хипотеза за произхода на човека от приматите. Умира на 19 април 1882 г.
1792 г. - Роден е Джоакино Антонио Росини - италиански композитор. Произхожда от семейството на градски оркестрант и певица от пътуваща трупа. През 1806 г. започва да работи като корепетитор, клавесинист, диригент, хормайстор на оперна трупа. На 14-годишна възраст постъпва в музикален лицей, който завършва през 1810 г. Тогава се появява и първата му опера. Сериозно влияние върху формирането му като музикант имат Хайдн и Моцарт. През 1816 г. се появява знаменитата му опера „Севилският бръснар", поставена в Рим. По-късно създава лирико-комичните опери „Пепеляшка" (1817 г.), „Крадливата сврака" (1817 г.). От 1824 г. е диригент на Италианския театър в Париж. В Париж създава много нови опери: „Граф Ори" (1828 г.), „Вилхелм Тел" (1829 г.), преработва някои от предишните си опери. „Вилхелм Тел" е последната му опера. Умира на 13 ноември 1868 г. в Паси, близо до Париж.
1288 г. - В Шотландия влиза в сила закон, според който мъж, отказващ да сключи брак с жена, направила му предложение, се задължава да плати глоба.
480 г. - Умира папа Иларий. Той е римски папа от 19 ноември 461г. до 29 февруари 480 г. Канонизиран е за светец след смъртта си. Според Liber Pontificalis е родом от Сардиния и е син на някой си Криспин. Бил е архидякон на Лъв I и негов легат на Ефеския събор през 449 г., където отстоявал правата вярва пред монофизитите, а също е бил решително против низложението на Константинополския епископ Флавиан. Спасявайки се с бягство от бурното събрание на монофизитите се върща в Рим. Построява три часовника при Латеранската баптисерия, един от които е посветен на св.Йоан Евангелист, като благодарност за спасението от събора.