Добре подготвеният абсолвент е изключение, а не правило. Според стопанските ръководители на предприятия само специалностите в областта на информационните технологии вадят квалифицирани кадри. 54% от започващите работа IT специалисти получават висока оценка за знанията и уменията си. На второ място са прясно дипломираните специалисти по публична администрация - 52% “стават” от раз. Третото място е за финансистите, но процентът на добре подготвените при тях пада на 41%.
Анкетите на БСК разбулват мита за добрата подготовка в техническите вузове. 39 процента от завършващите там са напълно или във висока степен неподготвени. Най-плачевни били резултатите на младите специалисти по машиностроене, показва изследването.
По-зле е само положението при длъжностите, предполагащи умения като оперативни ръководители. При тях цели 42 процента на практика не са разбрали за какво са търкали студентската банка 4-5 години. Специалистите по мениджмънт също са трагични - 33% от тях също не са научили почти нищо от престоя си в университета.
Същата е и ситуацията при завършващите средно специално образование. Цели 43 процента от уж квалифицираните работници са зле подготвени. Същото важи за 39% от специалистите и 35% от служителите по поддръжката.
Според анализа на стопанската камара основният проблем е, че учебниците за техникумите не са актуализирани от години и в професионалните училища няма достатъчно практически занятия. Излишно голямо внимание се обръщало на общообразователните предмети и крайно недостатъчно на конкретната специалност.
Върху лошото качество на кадрите влияели също и остарялата материална база, липсата на стажове в работна среда и липсата на компетентност при част от преподавателите, показва изследването.
В 79 процента от предприятията признават, че трудно намират квалифицирани работници. Проблем са и оперативните ръководители (за 72% от фирмите) и мениджърите (за 62% от предприятията).
Според бизнеса причините за неблагоприятната ситуация на пазара на труда са комплексни. 44% от анкетираните си обясняват трудностите с отлива на младите хора от техническите специалности. Други 41% твърдят, че основното е разминаването между търсенето и предлагането на пазара на труда. 39% от стопанските ръководители, участвали в допитването, хвърлят вината върху остарелите методи на преподаване и липсата на връзка между учебните програми и нуждите на бизнеса.
Освен чисто професионалните знания и умения от новите служители се искат добри комуникативни способности и умения за решаване на проблеми, показват още данните на БСК.
Оставаме №1 в ЕС по ниски заплати
Въпреки увеличението на минималната работна заплата от 240 на 270 лв. от 1 септември м. г. и предстоящия й “скок” на 290 лв. от 1 май, България си остава страната с най-ниското ниво на показателя в ЕС. Това показват последните данни на Евростат, обявени вчера.
Сега минималното възнаграждение у нас е равно на 138 евро, а след майското увеличение ще стане 148 евро. Дори и тогава няма да догоним другия “бедняк” в ЕС - Румъния. В северната ни съседка най-ниският доход е закован на 162 евро. Между 200 и 300 евро е минималната заплата в Прибалтийските републики и Унгария.
Еврошампион по минимално възнаграждение е Люксембург. Във Великото херцогство няма доход под 1801 евро. Над 1000 евро е минималната заплата във Великобритания, Франция, Белгия, Холандия и Ирландия.
Все повече младежи стоят без работа
Безработицата сред младежите продължава да расте, въпреки че на годишна база като цяло има задържане и въпреки многобройните програми на министерството на труда, насочени към младите. Почти 29% от младежите между 15 и 24 г. не успяват да си намерят работа, въпреки че активно търсят, показват данни на Националния статистически институт (НСИ) за четвъртото тримесечие на 2011 г. Броят на безработните млади е стигнал 72 900 - с над 2500 повече спрямо същия период на 2010 г. Не се включват тези, които още учат или следват.
Данните на НСИ показват, че хората без работа като цяло са останали почти без промяна - намалели са с около 2000 души до 380000 или 11,4% от икономически активното население.
55,7% от безработните обаче не могат да намерят работа повече от година, като броят им се е увеличил с 6,3% от края на 2010 г. Немалка част от тях търсят препитание без успех вече 2 години. Освен липсата на доходи дългият престой извън пазара на труда води до загуба на трудови навици и квалификация, а това прави намирането на работа още по-трудно, предупреждават специалисти по човешки ресурси.
Друга негативна тенденция е, че продължава закриването на работни места. През четвъртото тримесечие на 2011 г. заетите са намалели с 68 500 спрямо година по-рано. Броят им се е свил до 2,955 млн. души. По-често работата си са губели мъжете, отколкото жените. Данните показват, че самостоятелно заетите са намалели с почти 39 000 души.
Спрямо четвъртото тримесечие на 2010 г. най-много са намалели заетите в индустрията - с 4,2%. Незначително е закриването на работни места в услугите, а в селското стопанство няма промяна. Към края на м. г. 72,5% от заетите работят в частния сектор, а 27,5% - в обществения.
Социални услуги според дохода
Получаването на социални услуги - като например пари за транспорт на инвалидите, да зависи от доходите и имотното им състояние. Това предложи председателят на Балканския институт по труда Иван Нейков на дискусия за ролята на социалната защита за намаляване на влиянието на кризата върху домакинствата, организирана от Световната банка.
“Само така може да сме сигурни, че средствата ще стигат до хората, които наистина се нуждаят от тях”, аргументира се той. Сега подоходен критерий има само за получаването на социални и енергийни помощи.
Предложението му беше подкрепено от зам. социалния министър Валентина Симеонова. “Когато се опитаме да въведем подобен критерий обаче, срещаме много голям отпор. Всички плащания трябва да са според индивидуалните потребности. Така ще се намали изтичането на средства и ще има възможност да се увеличат сумите към хората в най-голяма нужда”, каза тя.
Експертите от Световната банка оцениха като успешна политиката на правителството за социална защита в кризата. Съвместният им доклад с институт “Отворено общество” показва, че социалните помощи са помогнали за запазване на жизнения стандарт на българските семейства.
Въпреки плахото възстановяване на производството през 2010 г. и началото на 2011 г. бедните домакинства, живеещи с по-малко от 225 лв. на човек на месец, са се увеличили до 23%, показват данните на Световната банка.
Това е така, защото макроикономическото съживяване се отразява със закъснение на пазара на труда, обясни изп. директор на “Отворено общество” Георги Стойчев.
В същото време са намалели хората, чиито доходи са спаднали или направо са останали без работа. Най-засегнати са хората с ниско образование, защото не успяват да намерят работа в кризата и да увеличат дохода си.
Застаряването на населението и стимулирането на получаващите социални помощи да работят са сред най-големите предизвикателства пред България, посочиха още от Световната банка.