Експертите отчитат трайна тенденция за увеличаване на времето, в което сме на тоя свят. Въпреки това ръстът остава почти символичен, в сравнение с продължителността на живота в Европейския съюз, където хората доживяват средно 80 години.
Данните на националната статистика за България показват, че средната продължителност на живот през 2008 г. е била 73 години, докато през 2010 г. тя е нараснала с шест месеца и вече е 73,5 години. За сравнение трябва да се посочи, че през 1980 г. българинът е живял средно до 71 години.
Жените са на този свят средно със 7 години повече от мъжете.
През миналата година са починали 110 165 българи, което е с 2097 повече спрямо 2009 г. Над 23% от тях са под 65 години. Смъртността е по-висока при мъжете (15,8%), отколкото при жените (13,5%). С най-висока смъртност е област Видин (22,4 на 1000 души), а с най-ниска е Кърджали (11,1 на 1000 души).
Изводите са, че все още равнището на обща смъртност сред населението у нас остава високо в сравнение с държавите-членки на ЕС.
Данните показват още слаба положителна тенденция за намаляване на детската смъртност. През 2010 г. 708 бебета са починали преди да навършат 12 месеца. Година по-рано техният брой е бил с 21 новородени повече, т. е. 729 бебета. Независимо от понижението, изводите на експертите и тук са негативни – детската смъртност у нас продължава да е значително по-висока от тази средната за ЕС.
Докладът отчита и няколко позитивни тенденции. Например намалял е броят на заболелите от туберкулоза и хепатит Б. Заболеваемостта от хепатит при децата под 14-годишна възраст е редуцирана. Резултатите са факт, благодарение на добрата имунизационна програма, коментират от здравното министерство. От там отчитат още, че има съществено понижаване на смъртните случаи в следствие на трудови злополуки. В доклада е направен и анализ на влиянието на основни рискови за здравето фактори като тютюнопушенето, храненето, злоупотребата с алкохол, ниската физическа активност. Те продължават да са тревожни – всяко пето дете страда от затлъстяване, учениците не се движат достатъчно, над 44% от хората пушат, а 40% са зависими от спиртните напитки.
Специално внимание е отделено и на това, какви здравни услуги са получили хората през 2010 г. Анализирани са основните проблеми в системата на финансиране на здравеопазването и са дадени препоръки за преодоляването им. Според здравното министерство от 2012 г. българите ще имат много по-добро медицинско обслужване .
Това ще бъде постигнато след замяната на клиничните пътеки с диагностично свързаните групи. Оптимизацията на работа в лечебните заведения ще доведе до по-рационално и разумно изразходване на държавни средства. Докладът съдържа още оценка за постигнатото изпълнение на Националната здравна стратегия 2008-2013 г. и плана за действие към нея. Като особено важен фактор за подобряване на здравето на населението се посочва значението на междусекторното сътрудничество. В тази връзка се подчертава, че основните приоритети за подобряване на общото здраве на нацията трябва да бъдат насочени към подобряване на образователния и социалния статус на хората.
Стопяваме се до 5,5 млн. души
България ще се стопи до около 5 500 000 души към 2050 г., ако се запазят сегашните тенденции за раждаемост, смъртност и заболеваемост сред населението. За това предупреждават учени от БАН, чийто анализ е включен в Годишния доклад за здравето на българина.
През 2001 г. населението на България е било 7 891 000 души, а през 2010 г. – 7 505 000 души. Тенденцията за намаляване на населението се дължи на развитието на основните демографски процеси в страната през последните години. Раждаемостта се движи около 10 на 1000, като при смъртността данните също са тревожни. Има отрицателен прираст.
Проблем е и емиграцията на млади хора – 70 000 или 80 000 души годишно отиват да учат в чужбина и остават да живеят там трайно. Това ще води до естествено намаляване на броя на населението, предупреждават от БАН. Младите намаляват прогресивно, а броят на хората над 65-годишна възраст расте. През 2010 г. населението в трудоспособна възраст е 4 705 000 души, докато прогнозата за 2060 г. е то да намалее до 2 771 000 души. Населението над 65 г. пък ще се увеличава, като учените прогнозират, че след 50 години то ще са увеличи двойно и ще достигне 2 063 000 души.