„Курс: Втори мандат”, коментира „Капитал”. Че амбицията на ГЕРБ е по-дълга игра, личи от огромните усилия, които партията хвърли в местните избори. Местните структури са гръбнакът на всяка партия, която се надява да просъществува по-дълго. Амбицията на Бойко Борисов да спечели втори мандат е нещо хубаво, защото дава енергия за вършене на работа. Използвана по правилен начин, тя може да доведе до реални ефекти. Това обаче не може да стане без освежаване на управлението, включително и откъм хора по върховете му, и започване на дълго отлаганите реформи в ключови сектори като държавната администрация, съдебната система, здравеопазването и социалното осигуряване. Без тях, без цялостно ускоряване на ритъма, по който се управлява държавата, стратегията на ГЕРБ за втори мандат ще бъде само мечта.
Заплатите в Държавната агенция за национална сигурност падат с близо 1/3, научи „24 часа”. Подготвено е предложение за промени в закона за ДАНС, с което се намаляват коефициентите за изчисляване на възнагражденията. Това е втори удар срещуслужбата, след като финансовото ведомство предложи 20-те заплати при пенсиониране на агентите да паднат на 15, като за база се взема не пълният размер на последното месечно възнаграждение, а само 75% от него. Промените дойдоха, след като в понеделник на заседание на МС премиерът Бойко Борисов изрази неудовлетворение от това, че служителите в ДАНС вземат повече пари от колегите си в МВР.
„Държавата се загрижи за ромите. Пак”, пише на първа страница „Труд”. Поредното правителство написа поредната държавна стратегия за интеграция на ромите. Новината за нея съобщи вицепремиерът Цветан Цветанов. Документът съдържа цели, познати от години: връщане на ромите в училище, извеждане от гетата, подобряване на жилищните условия. Едва 38,8% от ромите работят, мнозина са неграмотни. В същото време властта ще ги насърчава да развиват собствен бизнес.
Поредната реформа в здравната система, заявена от ГЕРБ, няма да се осъществи, пише „Сега”. Промяна във финансирането на болниците догодина няма да има, сочи проектобюджетът на здравната каса за 2012 г., приет от Министерския съвет и внесен в парламента. От няколко месеца обаче ръководството на здравното министерство води кампания за смяна на модела на заплащане в лечебните заведения от клинични пътеки към диагностично свързани групи. Идеята беше здравната каса да не определя цени и обеми на лечението, а клиниките да разходват така парите си, както смятат за необходимо, без да се съобразяват с изискванията на клиничните пътеки и с броя преминали болни. Срещу това обаче те трябваше да подават в МЗ коректни данни колко точно им струват отделните процедури, консумативи и пациенти. Така трябваше да се натрупа коректна база данни, въз основа на която да се изчислят и бъдещите цени на лечението, определени в диагностично свързани групи. В момента няма особена яснота кое колко струва и реално колко пациенти са лекувани, тъй като отчетите на болниците по клинични пътеки са доста изкривени.
Образователната система не дава добра основа на младите, смята Даниела Симидчиева, директор на Центъра за професионално обучение на Българската стопанска камара - съюз на българския бизнес. В интервю за „Новинар” тя посочва, че след многократните „реформи” в образователната система се стигна дотам, че младите хора стават все по-апатични към образованието си, преподавателите все по-малко мотивирани. Стигаме и до въпроса: колко и какви ученици излизат от нашата образователна система. Оказва се, че е в много от школата с по-малко на брой ученици, пишат присъствия на деца от малцинствените групи, за да не ги закрият. Така и родителите са доволни, че детето им се води като „посещаващо училище” заради социалните помощи, а и училищата продължават да работят. Проблемите с ромските деца могат да се оправят с икономически лостове. Например да се въведе стимулиране основно на двудетния семеен модел. Ще се дават детски добавки на всяко българско семейство до второ дете. От там нататък ще дават детски на семейства, в които родителите са завършили поне осми клас, както са задълженията им по Конституция.
„Закриваме държавния резерв”, съобщава „Труд”. Правителството най-вероятно ще закрие държавния резерв, тъй като тази структура се оказа неефективна и скъпа за държавата. Това обяви вицепремиерът Симеон Дянков. По думите му агенцията е остаряла и гълта между 70 и 90 млн. лв. годишно. Закриването означава съкращаване на близо 600 чиновника в цялата страна. Дейността й ще се пръсне в три министерства - на икономиката, на отбраната и в МВР.
„Започват масови уволнения в БДЖ, билетите поскъпват”, отбелязва „Труд”. Болезнената реформа в БДЖ най-накрая започна. 2000 железничари ще бъдат освободени до края на тази година. Още 500 ще останат без работа догодина, след като 150 влака бъдат закрити. Това съобщи шефът на БДЖ Йордан Недев. От 1 декември ще скочат с 15% цените за експресните влакове и композициите със спални вагони. За останалите поскъпването ще е със средно с 9% от 1 януари.
„Стъпка по стъпка” - под това заглавие „Монитор” коментира въпросът дали ще скочат пенсиите у нас догодина, който вълнува 2,2 милиона пенсионери. Темата е повече от актуална, тъй като в момента се приема бюджетът за 2012 г. Според автора в условията на криза да се иска индексация на пенсиите с общ процент е повече от нереалистично. Все пак финансовата дисциплина у нас е желязна и макар и ниски заплатите и пенсиите са икономически подплатени, а не инфлационно напомпани. За съжаление вълшебна пръчица, с която те да бъдат вдигнати, няма. Пенсионерите са най-засегнати от кризата, тъй като най-възрастните няма как да си помагат с допълнителни доходи, а разчитат само на държавата и близките си. Правителството е готово да вдигне доходите на хората от третата възраст през 2013 и 2014 г., като се очаква тогава приходите в НОИ и дотацията на държавата да бъдат по-високи.
Българинът вече не вярва, че краят на кризата се вижда и икономическата ситуация ще се подобри в близко бъдеще, отбелязва „Сега”. Според данни на националната статистика за октомври 2011 г. доверието на хората в икономиката рязко е спаднало, а очакванията им за следващата година са в пъти по-песимистични в сравнение с юли т.г. Безработицата е показателят, по който нагласите са се влошили най-много. Преди три месеца прогнозите бяха тя да се покачи, но слабо. Сега обаче българите смятат, че броят на незаетите ще се увеличи чувствително през следващата година. Хората възприемат цените в магазините като прекалено високи, не се очаква и промяна в тях в близко бъдеще, сочат още данните. (БТА)