Защо обвинените отърваха срещата с Темида? Защото законовите пропуски у нас водят до буксуване на разследванията на подобни престъпления и често спасяват търговците на знание. На всеки е ясно, че по един такъв търговец (поне) има във всеки ВУЗ. И той е известен на всички, с изключение на ректорите и разследващите. Все пак висшето образование не е задължително. То не трябва да се превръща в луксозна кола, която всеки може да си купи, без да кара. И докато това не стане ясно на всички, реалността у нас ще е сведена до принципа - парите по банков път, дипломата по факса.
Скандалът Илиев
Рекет
През лятото на 2009 г. прокуратурата сгащи главния асистент от икономическия ВУЗ на УНСС Петкан Илиев. Тогава той бе закопчан в известно столично заведение, докато вземал пари от закъсал кандидат-студент. По-късно стана ясно, че Илиев е организирал група, която урежда мераклии за висше образование в университета. Бандата "помагала" на закъсали с оценките младежи и заверявала семестри, без студентите да присъстват на лекциите. Икономистът си изградил "фирма", която набирала и уреждала кандидати и студенти. В работата му помагал 37-годишният Боян Тренчев. Той играел ролята на посредник - свързвал клиентите с определените от Илиев лица, които да "свършат работата".
Петкан Илиев бе пуснат на свобода след три дни зад решетките срещу парична гаранция от 10 бона. Тренчев пък дава 5000 лева, за да напусне килията в националното следствие.
Половин година след ареста на Илиев се оказа, че пълна амнезия е обхванала свидетелите по делото срещу него. Според разследващите не е възможно Илиев да върти далаверите си под носа на колегите си, без те да усетят нещо. Освен това има съмнения за случаи, в които Илиев се е застъпвал за определен студент пред свой колега.
При разпитите на преподавателите всички твърдели, че никога не са вземали и стотинка, за да оправят оценката на закъсал студент. Пред разследващите един от професорите обяснил принципа на оценяване в университета.
„Пари за оценки не се взимат. За позвъняване от колега оценката се вдига с една единица. Ако студентът е за 4, но ти се обади колега за него, от солидарност му пишеш 5. Следващия път аз ще звънна за някой близък и така ще се върне услугата", обяснил преподавателят в разпитите пред прокуратурата.
Амнезия обхванала и самите студенти, които също забравили на какви изпити са се явявали през годината и какви оценки са им писали. Учащите твърдели, че Илиев никога не им е искал пари, но се случвало да помогне на някой закъсал студент от добро сърце.
Разследващите обаче разполагат със записи на телефонни разговори между участници в схемата и учащи. На тях се чува как се уговарят за цената на определени „услуги" и за това как да се платят сумите.
Вузове фантоми
Ментета
Хиляди студенти годишно попадат в мрежите на над 20 вуза фантоми. Само за две години тези фалшиви университети са избълвали хиляди нелегитимни дипломи. За 17 от тях държавното обвинение е внесло иск в съдилищата в страната за закриването им. За 7 от университетите менте вече са излезли решения на магистратите да бъдат закрити.
Проверката на прокуратурата за фалшиви вузове тръгна през 2006 г. след сигнал на образователния министър Даниел Вълчев. Той внесе в държавното обвинение списък с 22 висши учебни заведения, за които има данни, че издават нелегитимни дипломи. Към тази бройка прокуратурата добавила още два, които се появили в разследвания на СГП.
Вузовете менте са се регистрирали по три начина - като търговско дружество, като юридическо лице с нестопанска цел и като търговски представителства. За да издават дипломи обаче филиалите трябвало да бъдат акредитирани от МОН и да получат разрешение за образователна дейност от парламента, каквито те нямали.
Вузовете се легитимирали пред своите студенти като представителства на чужди университети.
Сред закритите университети менте са асоциация "Източноевропейски университет Екзарх Йосиф", Българската академия за информациология, както и "Центърът за образование и научни изследвания" ООД. Във Видин е прекратена дейността на Видинския международен университет - сдружение, а в Пловдив - на Международния есперантски колеж - сдружение.
От прокуратурата разказаха още, че много често не срещат подкрепа от страна на обучаващите се в подобни филиали на университети. Те се съгласявали да съдействат на разследващите чак когато МОН откаже да признае издадената им от университета менте диплома.
Акция „Калина”
Фалшификат
Може би най-показателен пример за проблемите на българското образование и гаврата с него е случаят с бившата шефка на държавния фонд „Земеделие” Калина Илиева. Дамата се прочу, след като стана ясно, че е оглавила важната институция с диплома менте.
Измамата лъсна в края на 2009 година. Тогава Висшето училище по техника и икономика заяви, че дипломата на Калина Илиева е фалшива. Тя била записала бакалавърска степен, но не завършила, a за магистърска степен по икономически комуникации никога не е била записана за студентка и няма как да е получила диплома.
Самата Илиева бе отстранена от поста си на директор на Държавен фонд "Земеделие", след като напук на твърденията си, че е болна, изненадващо за широката общественост и колегите си роди бебе.
Заради измамата с фалшивата диплома прокуратурата започна разследване. След близо половин година протакане Германия най-сетне е пратила отговори поне на половината от зададените въпроси. Съдебната поръчка от България за Германия целеше да се установи дали подписите и печатите по копията от дипломата на Илиева са истински. Първоначално със случая се занимаваше и немската прокуратура, но разследването там беше прекратено, защото нямало данни за престъпление. Сега документацията, която дойде от Германия, трябва да бъде преведена, след което да се изчакат отговорите и на останалите въпроси.