в. "24 ЧАСА"

"Брутален опит за спиране на „24 часа" и „Труд"

"Няма да отстъпим пред медийния монопол, заявиха издателите. Брутален опит за завладяване и злоумишлено спиране на вестниците „24 часа", „168 часа" и „Труд" дни преди изборите бе предотвратен вчера. Рано сутринта съдия-изпълнителят Стоян Якимов влезе в сградата на Полиграфическия комбинат с обезпечителна заповед да описва имущество и да въдворява за особен представител в „Медийна група България холдинг" Христо Грозев. Според съдебния изпълнител заповедта е в полза на „БГ Приватинвест" - съдружник в „БГ Принтмедиа", миноритарен собственик в "Медийна група България холдинг". Проверка в деловодството на Софийския градски съд обаче показва, че стран- ната заповед е издадена по молба на лицето Иван Христов Иванов по дело с номер 9935, различен от този на делото на „БГ Приватинвест" и „Медийна група България холдинг". (Редакцията призовава лицето, ако то наистина съществува, да се обади и обозначи.)



в. "СТАНДАРТ"

"Харизахме ракията"

И мастиката може да е от чужбина България се отказва със закон от ракията. Грозданката и мастиката вече няма да са запазени марки на страната ни. Под това име у нас ще могат да се продават гроздови и плодови алкохолни напитки от цял свят. Промените са записани в проектозакона за виното и спиртните напитки. Промяната е наложителна, защото не може с национален закон да ограничаваме другите държави да произвеждат ракия или мастика, коментираха от алкохолния бранш. Производителите заявиха, че промените не значат, че се отказваме да браним гроздовата ракия като традиционна напитка в Брюксел. Водката, ромът и текилата вече няма да съдържат синтетичен спирт, предвиждат още промените. Те ще могат да се правят само с ферментирала ръж, картофи или други земеделски продукти.



в. "НОВИНАР"

"България оглави класацията за интернет пиратството"

Родните хакери били сред най-талантливите България е „лидер" в интернет пиратството. През 2010 г. в страната ни са били използвани 65 процента нелегални програми, съобщи агенция "Блумбърг". „С 50% се увеличават киберпрестъпленията всяка година", заяви Явор Колев, началник на сектор "Борба с киберпрестъпленията" в ГДБОП, по време на форум за киберсигурност и киберпрестъпност за държавите от Югоизточна Европа. Най-честото киберпрестъпление било кражбата на самоличност. "Популярни са кражбите на профили във Фейсбук, кражба на лична или финансова информация", заяви Колев. По думите му експлоатацията на деца също е много характерно престъпление, което набира скорост. Колев посочи още, че българските престъпници са много добре интегрирани в световните организирани престъпни групи. „Всички знаем колко добре са подготвени българските учени, математици и информатици. Знаем обаче и че уменията в дадена област могат да бъдат използвани и за злосторни чество". Така американският посланик Джеймс Уорлик припомни за таланта на родните пирати. По тази причина през последните години експерти на ФБР и "Сикрет Сървис" са работили активно с отдел „Компютърни престъпления" в ГДБОП. В момента служителите на отдела работят с агенти на ФБР. Най-добрите системи за интернет сигурност се справят с откриването на едва 50% от вирусите, стана ясно още по време на форума. За да се противодейства на този тип престъпност в рамките на 15 месеца 169 съдии, прокурори и полицейски служители от цялата страна са преминали тристепенен курс в международната академия за обучение по киберразследвания. Темата на техния курс е била „Противодействие на високотехнологичните престъпления" и новите форми на организирана престъпност. Това съобщи зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков. По време на двудневния форум висши ръководители и експерти от 20 държави ще обсъждат с бизнеса мерки за противодействие на киберпрестъпленията. Докато държавниците коментират въпросите, свързани с новия вид престъпност, от полицията съобщиха, че двама непълнолетни младежи от Разлог са взели 400 лв. от свой съгражданин чрез измама в интернет. Момчетата, които са на 16 и 17 години, се представили за мними търговци в мрежата. Жертвата направила поръчка на стока, която така и не получила въпреки преведената сума.



в. "ДНЕВНИК"

"За изборите се купуват дори дарители"

6 514 917 души ще могат да гласуват на местните избори, 6 933 748 - за президент, при население 7 364 570 Идват избори, на които граждани не биха се поколебали да продадат гласа си, а кандидати за местната власт са готови да манипулират резултатите и да перат пари за кампанията си. Асоциация "Прозрачност без граници" обяви тревожна тенденция - близо една пета от българите биха пуснали бюлетина срещу заплащане. "Сериозни опасения от евентуално купуване на гласове и манипулации при преброяването на бюлетините" отбеляза в междинния си доклад мисията наблюдатели на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). В документа са отразени и оплакванията на опозиционни партии, че техни кандидати са били притискани, за да се откажат от участие в местните избори, включително чрез данъчни проверки на фирмите им или на техни близки. Информацията на Централната избирателна комисия, че 6 514 917 души ще могат да гласуват на местните избори, а 6 933 748 - за президент, също влезе в доклада на ОССЕ и постави отново въпроса за "мъртвите души" в избирателните списъци. Тези числа са съответно 89% и 95% от населението на България - 7 364 570 души според преброяването през февруари. Делът на българите, които биха продали гласа си за местните избори, остава устойчив в последните години - 12%. Това показва проучване, поръчано от "Прозрачност без граници" на социологическата агенция "Алфа Рисърч". В анкетата, направена от 15 до 17 октомври сред 1000 души, един процент от хората отговарят, че не знаят "дали биха се възползвали от предложение да им платят, за да гласуват за определен кандидат". Според експертите от асоциацията колебанието всъщност е прикрита готовност за изборна търговия. За близо 7 на сто от тези, които не биха приели плащане (86.9% от всички), мотивът е "защото парите, които се раздават, са малко". "Приемливата сума" варирала от 100 до 150 лв. В големите градове сега давали по 50 лв., а в по-малките общини - 30 лв. Така в крайна сметка почти една пета от българите са готови да продадат гласа си, коментираха от "Прозрачност без граници". В изборната търговия не се подбират средства - от раздаване на храна, през опрощаване на заеми до бъдещи ангажименти на кандидатите. Програмният директор на "Прозрачност без граници" Катя Христова отбеляза, че в асоциацията имат информация, че действащи кметове насрочват раздаването на дърва и въглища за зимата току преди изборния ден и така влияят на избирателите. Според експертите тревожно е, че за 13.7% от съгласните да гласуват за пари "практиката е такава". По думите на Катя Христова сигнали за покупка на гласове са получени от Хасково, Брезник и Бобов дол и вече са предадени на МВР. И сега се наблюдава подготовка за корпоративен вот. Според проучването 7% от анкетираните заявяват, че техни познати ще подкрепят определен кандидат от страх да загубят работата си. Два процента пък признават, че се страхуват да не останат без заплата и ще гласуват за "препоръчания" кандидат. От Бобов дол, където свързваният с партия ЛИДЕР бизнесмен Христо Ковачки контролира мините и ТЕЦ, е подаден сигнал в асоциацията за т.нар. корпоративен вот - работниците на една фабрика са принудени да изберат определен кандидат. В асоциацията са получили и сигнали за познатата практика за купуване на гласове чрез създаване на мрежа от застъпници. Според проучването 9.4% от анкетираните знаят, че техни познати са агитирани срещу заплащане да станат застъпници на определена партия и да й осигурят гласове. Други 1.6% казват, че техни познати ги агитират срещу пари да станат член на определена партия и да гласуват за нея. Над 80 на сто имат съмнения около прозрачността на финансирането на предизборните кампании. Една трета са на мнение, че спонсорството на партиите не е достатъчно прозрачно. Наблюдателите регистрират и нова изборна схема - кандидати вече купуват и дарители, чрез които да изперат парите с неясен произход за финансиране на кампанията им. От Ботевград дошъл сигнал, че местна коалиция "набирала" дарители на по 1000 лв., срещу което те получават по 100 лв. Това е форма на пране на пари, коментираха експертите. Според асоциацията, която от 10 години следи финансирането на кампаниите, практиката не е съвсем нова - и досега са засичали в един ден подозрително много 18-годишни да даряват по 1000 лв. За първи път обаче получават сигнал, че "услугата" е платена. През 2009 г. беше забранено на партиите да получават дарения от фирми и беше поставен таван от 10 хил. лв., които един човек може да дари годишно. В Изборния кодекс правилата за спонсорствата на партиите бяха запазени, като за всяко дарение над 1000 лв. трябва да се подава декларация за произхода им. Освен това през кампанията всички кандидати трябва да представят в Сметната палата информация за дарителите и получените безвъзмездно вещи и услуги. Заради тези ограничения предимно извънпарламентарните партии, които нямат държавна субсидия и не могат да оправдаят приходите си, за които има съмнения, че идват от близки фирми, прибягват до търсенето на "формални дарители".



в. "КЛАСА"

"Киберпрестъпленията у нас с 50% ръст за година"

Евгени Сираков Колосалните печалби примамват ИТ специалисти към интернет измамите Около 50 на сто е увеличението на киберпрестъпленията в България през тази година, заяви Явор Колев, началник сектор "Главна дирекция за борба с организираната престъпност" (ГДБОП), пред "Класа" по време на Регионална конференция по кибер-сигурност и киберпрестъпност за държавите от Югоизточна Европа. Причината е, че активността се пренася все повече в интернет, като съответно нараства и броят на предлаганите услуги през мрежата. С навлизането на новите технологии и масовото използване на интернет става все по-лесно за хакерите да достигнат до виртуалната личност на потребителите и да им нанесат морални и материални щети, стана ясно на конференцията. Броят и разнообразието на целите и методите се увеличават непрекъснато. Групите са все по-организирани и изобретяват нови начини за атака, а усъвършенстват и технологиите, които използват. Профилът на опасните нарушители вече не е този на хакерите активисти, както е било допреди време. Престъпниците сега атакуват разплащателните системи, като могат да изберат за цел дори мобилните оператори. Те вече застрашават инфраструктурата и националната сигурност, а не само личните данни на отделните хора, категорични са експертите. За да се преследват по-успешно такива набези, е необходимо сътрудничество от страна на потребителите и бизнеса, призоваха от ГДБОП. Международните съвместни действия също са приоритет за успешната борба с киберпрестъпленията. Според експертите е необходимо и законът да позволи използването на компютърни данни за провеждане на разследване, свързано с подобен род злоупотреби. Необходимо е да се оптимизира цялото законодателство, не само наказателноправното, за да се осигури безопасна интернет среда и да се преследват по-ефективно киберпрестъпленията, коментира Колев. Специалистите алармират, че все повече хора от ИТ сектора се насочват към извършване на различен тип киберизмами. Колосалните печалби примамват много от компютърните специалисти към престъпни деяния, коментира Първан Русинов, заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. За да се предпазят ползвателите на интернет от киберпрестъпленията, не е достатъчно да имат инсталирана антивирусна програма на компютъра или телефона си. Те трябва да бъдат изключително внимателни и да се информират за най-новите начини на атака от страна на измамниците. Така могат да бъдат предотвратени много посегателства срещу тях. От друга страна, културата на потребителите се повишава все повече и хората стават по-добре осведомени. От ГДБОП уточниха, че има създаден специализиран сайт, който има сигнализационна и проследителска функция. На него се разглеждат всички нови способи за атака, както и последните престъпления.



в. "СЕГА"

"България отново е първенец по сигнали за измами с европари"

Антоанета Маркова България отново е голямото разочарование за пазителите на парите на европейските данъкоплатци. В годишния доклад на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ България е сред 6-те страни от ЕС, откъдето идват най-много сигнали за злоупотреби и измами с европейски средства. И за трета поредна година страната ни е номер едно в Европа по подадени нови сигнали за злоупотреби. България остава на първо място и в статистиката по броя на водените разследвания и други сходни действия до края на 2010 г. по случаи със съмнения за злоупотреби - 81. Всъщност в България нивото на измами е по-високо, отколкото в повечето останали страни от ЕС, което е видно от сравнително големия брой засечени измами, заяви за в."Сега" говорителят на ОЛАФ Павел Борковец. Той отчита и положителен знак - нарасналият брой сигнали и разследвания показват, че правоохранителната система се движи в правилната посока и злоупотребите се засичат. Но обобщава, че въпреки че има положително развитие, остава да се свърши още много работа. Подобна бе оценката и на политическия директор на ОЛАФ Никълъс Айлет, който при представянето на доклада в Брюксел вчера изрази загриженост за способността на съдебните власти в България да произнасят присъди, съобщи сайтът "Европа". В огласения вчера годишен доклад на ОЛАФ се прави обобщение на постиженията на службата през 2010 г. През миналата година службата работи по близо 500 случая, 81 от тях са български. През 2009 г. от България са дошли 94 сигнала за измами с европари, а през миналата година новите сигнали са 93. Най-голяма част от разследванията у нас са в областта на земеделието - те са 61. Следват операциите по сигнали за злоупотреби с външна помощ и със структурни фондове - съответно 9 и 6, а 3 са разследванията за контрабанда на цигари. Част от тези операции са за измами с евросредства по програми на ЕС, които започнаха да се усвояват предимно при кабинета на Бойко Борисов. От доклада на службата се вижда, че от 1 януари 2010 г. към 1 февруари т.г. ОЛАФ е прехвърлила към българската съдебна система 10 случая на измами, като от тях само 2 са приключили с присъди. За сравнение Германия, която заедно с България, Полша, Румъния, Испания и Португалия е сред 6-те страни, откъдето са дошли най-много сигнали за злоупотреби от ОЛАФ, има приключили 355 дела по случаи, разследвани от ОЛАФ. Европейската служба е прехвърлила на германското правосъдие общо 392 случая. Румънското правосъдие е получило за разглеждане от ОЛАФ 256 случая, като 149 дела са приключили с присъди. Брюксел отдавна заявява на българските власти, че очаква присъди, за да отчете положителен резултат за работата на правосъдната система. Преди година ОЛАФ също отчете, че България е първенец в ЕС по сигнали за измами. И тогава най-голям бе броят им в селското стопанство. В миналогодишния си технически доклад ОЛАФ изразяваше надежда, че "драстичното нарастване на подозрителните случаи на измами се очаква да започне да намалява след приключване на съдебни процедури и огласяване на нови доклади през идните години". От една от разсекретените от "Уикилийкс" американски дипломатически грами тази година също дойде ясен сигнал за мнението на ОЛАФ за дейността на българското правосъдие. Бившият посланик на САЩ у нас Нанси Макълдауни цитира в една от грамите си до Държавния департамент свой разговор с шефа от ОЛАФ Тиери Кретен, който бе на посещение у нас. В разговор с посланика той изразява сериозни съмнения за способността на главния прокурор Борис Велчев да се справи с работата по разследванията на измамите с европари.



в. "ПАРИ"

Вестниците "Труд" И "24 часа" в спор за собственост

Още преди да е започнало самото дело, съдът върна Христо Грозев в управлението на "Медийна група България - Холдинг" и запорира имущество на фирмата 7 месеца по-късно: Христо Грозев отвърна на удара Софийският градски съд разпореди запор на активите на "Медийна група България - Холдинг" и даде право на Христо Грозев на особено представителство в пресгрупата Частен съдебен изпълнител, придружен от полицаи и въоръжен със съдебна заповед за запор на активите на "Медийна група България - Холдинг", направи опис на имуществото на пресгрупата. Екшънът, разиграл се в Полиграфическия комбинат, където се помещават редакциите на всекидневниците "Труд" и "24 часа", както и мениджмънтът на "Медийна група България - Холдинг", е поредният рунд от споровете по собствеността върху печатните издания и активите на пресгрупата между Христо Грозев, от една страна, и Огнян Донев и Любомир Павлов, от друга. Връзване на ръцете за известно време Със запора върху движимото и недвижимото имущество на медийната група ощетеният до момента Грозев се застрахова, че до започване на делото по същество за собствеността управляващите "Медийна група България - Холдинг" Донев и Павлов няма да могат да се разпореждат с активите в полза на свързани лица. Пред в. "Пари" Грозев коментира вчера, че радикалните му действия са продиктувани от реалната заплаха за източване на активите на холдинга по един или друг начин, за която той разполагал и с документи. Доказателство за опасенията Подобен документ - случайно или не - се появи вчера в интернет. Според информацията в него фирма "Комерс Контакт 2010" ЕООД сключила договор за особен залог с "Уникредит Булбанк". Фирмата получава заем от 5 млн. EUR, a всички фирми от пресгрупата - "168 часа", Агенция "Стрела", "Вестникарска група България", "Печатница София", "Издателство за списания Медия" и "Медийна група България - Холдинг" са солидарни длъжници по кредита.

в. "ТЕЛЕГРАФ"

"Продават ни безплатните торбички"

Габриела ДАНАИЛОВА Търговци ни продават торбички, които би трябвало да бъдат безплатни. Те искат от клиентите си по 15 стотинки за пликче поради въведената от 1 октомври екотакса върху тях. В действителност ни пробутват стари торбички, за които не са платили въпросния налог. По този начин от всеки клиент в джоба им влизат поне 13-14 стотинки, колкото е разликата между стойността на пликчето и размера на таксата.

в. "МОНИТОР"

"30 бона глоба за ракия на черно"

ПЕТЪР ИВАНОВ Етикетите на бутилките задължително със съдържанието на напитката Вкарват легалните производители в регистър Глоба от 3000 лв. до 30 000 бона ще отнасят търговците на ракии и вина на черно. Санкцията е залегнала в новоизготвения Закон за виното и спиртните напитки, който е публикуван на правителствения сайт за публично обсъждане. За да бъдат предпазени хората от поглъщане на шльокавица с неясен произход, същата глоба ще се налага и за нелегално бълване на ракия от производители, които не са се вписали като такива в специален регистър на икономическото министерство. Ведомството пък ще е длъжно да оповестява публично данните на легалните производители на своята интернет страницата. Те от своя страна ще описват количествата продукция и технологичния процес за производството й в специални дневници. Законът забранява изрично продажбата на наливни алкохолни напитки, които не са бутилирани и етикетирани от вписани в регистъра производители. Под ударите на разпоредбите в него ще попада всеки, който снабдява комшиите с концентрат в туби и бидони.