Регионалната здравна инспекция (РЗИ) във Варна заедно с РЗИ в Пловдив започнаха първото национално проучване за определяне нивата на радон в жилищни и обществени сгради за намаляване облъчването на българското население. Проектът е на Министерството на здравеопазването и Националния център по радиобиология и радиационна защита. Замерванията ще продължат поне 6 месеца. С получените данни ще бъдат изготвени законодателни препоръки за намаляване концентрацията на радон, както и на стандарти при проектиране и строеж на нови жилища и за отстраняване на проблеми в стари жилищни сгради.
Радонът е естествен радиоактивен газ, който се образува непрекъснато при радиоактивното разпадане на радий-222 в почвата и скалите. Може да се придвижва в почвата на големи разстояния, както и да достига до повърхностните земни слоеве и въздуха. Обикновено налягането на въздуха вътре в нашето жилище е по-ниско, отколкото това в почвата около основите на блока. Заради тази разлика жилището „издърпва" радона през цепнатините на основата и другите пролуки в дома и той прониква в стаите. Естественият радиоактивен газ е невидим, без мирис и вкус и може да се измери само със специална апаратура. От гледна точка на радиационната защита той е доминиращ фактор при облъчването на човека от естествените радиоактивни източници, съществуващи в природата.
Откъде идва опасността
Радонът се вдишва и издишва от белите дробове, като малка част от него се разтваря в телесните течности и се разпределя равномерно в организма. Разпадните му продукти, които не са газообразни, се отлагат по стените и пода на жилищните помещения или по прашинките, плаващи във въздуха. Облъчването на човек става предимно в жилищата. Основната опасност от радона е повишеният риск за рак на белия дроб. Досегашните проучвания не са установили, че може да причини левкемия или други злокачествени заболявания.
Какъв е рискът при облъчване
Радонът е втората причина след тютюнопушенето за възникване на рак на белия дроб (РБД). Делът на заболелите, свързан с облъчване, е от 3 до 14% в зависимост от концентрацията. Факторите, влияещи върху риска за РБД, са възраст, продължителност на облъчването, тютюнопушенето, други канцерогени. Времето между облъчването и началото на заболяването продължава много години. Задименият от цигарен дим въздух съдържа при еднакви концентрации на радона повече разпадни продукти в сравнение с въздуха в помещения, в които не е пушено. Съчетаването на двата фактора увеличава около 16 пъти риска за РБД. Биологичната опасност е свързана именно с разпадните продукти на радона. Те се отлагат в белите дробове, като в отделни точки се получават по-високи дози, които могат да доведат до карциноми.
Как прониква в дома ни
Радонът прониква в помещението от основата, върху която стои сградата (през пукнатини в пода, кухини във вътрешните стени, канали, комуникационни тръби), през водопроводната мрежа, чрез строителните материали и природния газ. Рискът от облъчването е 25 пъти по-голям за активни пушачи, отколкото за непушачи, подложени на същата концентрация.
Как се измерва концентрацията
Концентрацията на радон в жилището може да измери единствено с радонов детектор. Тя зависи от метеорологичните условия, честотата на отварянето на врати и прозорци, вида на отоплителната система. Най-добре е измерванията да се провеждат за по-дълъг период от време, например за 6 месеца, след което детекторите се събират за отчитане и анализ. Според българското законодателство препоръчителните нива на концентрация в жилищни и обществени сгради са до 600 бекерела за кубичен метър за стари сгради и до 200 бекерела за кубичен метър за нови сгради.
Какви мерки се вземат за защита на дома
Намаляването на концентрацията на радон в сградата е проблем, който може да бъде решен лесно, относително евтино и без специални изисквания. Той може да бъде изведен от зданието чрез радоно-непропусклив слой в основата на сградата (запечатване), пасивна и активна вентилационна система. В жилищните блокове ефект от радона може да има най-много до втория етаж, смятат специалистите. Най-застрашени са сутерените и първите етажи. Препоръката е да се проветрява редовно и продължително, без да се изпада в паника.
През зимата радиоактивният газ е 4 пъти по-интензивен
- През денонощието концентрацията на радона в помещенията се изменя непрекъснато. Минимумът е между 12 и 15 часа, максимумът - между 24 ч. и 5 ч. През зимата постъпването на радон е около 4 пъти по-интензивно, отколкото през лятото. Тенденциите за пестене на енергия чрез уплътняване на прозорците води до намаляване на въздушния обмен и с това до повишаване на нивото на радона.
- Радонът се събира в мазетата на стари постройки без бетониран под и уплътнени стени. Но и малки неуплътнения на основите на сградата (пукнатини на подовата настилка, дренажа на фуги между стените и пода) са източници, от които този радиоактивен газ избликва.
- Радонът е проблем в жилища от всички типове - стари и нови къщи, жилища със или без основи.
- С увеличаване на скоростта на вятъра се наблюдава намаляване на концентрацията на радон в помещенията, в които има вентилационни шахти.
- По-малка част от постъпването на радон в сградите се дължи на съдържанието на радий-226 в строителните материали. Най-широко разпространените сред тях са бетон и тухли. За намаляване притока на радон от строителните материали се използват различни техники за изолиране.
- Източник на радон в помещението е и използването на природен газ за домакински цели. Концентрациите в него могат да достигнат няколко хиляди бекерела на кубичен метър и при изтичането и изгарянето преминават във въздуха.
- Източник на радон във въздуха може да бъде неговото наличие в питейните води. При загряване, разбъркване или изпаряване на водата по-голяма част от съдържащия се в нея радон преминава във въздуха. Изтичането на водата от водопроводния кран и нейното разплискване при падане, особено ако е топла, води до над 90% освобождаване на радон във въздуха на помещението.