ИНТЕРВЮ НА ДИМИТРИНА ПАНДУРОВА
-
Преди година, когато ни гостувахте, казахте, че ще има колективен иск срещу банките. Този иск до къде стигна?
- Н.Г. Колективният иск е разкъсан в едни изключително много дела, заведени от граждани, които събраха сили да не се плашат и най-важното, което е, да преодолеят това качество, което им се вменява непрекъснато – длъжници, защото това е едно порочно понятие, което се вкарва и то от страна на банките. Има кредитополучател, кредитодател, кредитор се използва в дадени моменти. Сега в момента, което настъпва със съдебните дела, които приключват, и виждаме случаи за хора, на които им вземат апартаментите за 30 хил. лева и остава да дължат още 50-60 или повече хиляди лева. Може би някакво крепостно право ще въведем в България, те да станат завинаги длъжници на банките.
-
На фона на това днес трябваше да има протести. В Русе протестът бил много вял, във Велико Търново също бил слаб, в София – около стотина души. В събота протестът срещу високата цена на горивото също беше слаб. Българинът не може да протестира или не му пука, казано на жаргон. Защо?
- С.Н. Това е един процес на осъзнаване на нашите граждански права, силата на обществения натиск. Ние трябва и да съзнаем, че това е голяма сила – да излезеш и да отделиш от времето си и да заявиш ясно с какво не си съгласен. Това е право, което е извоювано с години наред, това не е дадено право, затова властите се тревожат от протестите, защото те изобличават публично това, което не е правилно и което те правят. Тоест силата на гражданите е именно когато излязат навън – на улицата и изразят ясно несъгласието си, поставят ясно исканията си.
-
Тук всички се жалват как лихвите са високи, как горивата са високи, как доходите са ниски, а когато трябва да се отстоява нещо, виждаме какъв е ефектът.
- С.Н. Аз мисля, че това е един нормален процес и българите се учат постепенно да протестират. Ние трябва да бъдем будни и да протестираме докато видим промяната.
-
Защо не обединихте протеста срещу горивата и банките и така щеше да има може би по-масов ефект?
- С.Н. Ние подкрепяме протестите против горивата и сме част от това нещо и очакваме те да излязат на протестите по лихвите по кредитите. Аз никого не упреквам, но въпросът е, че ние нямаме друг начин. Да излезеш срещу банките е необходима смелост, защото лобито на банките в цял свят е изключително силно и хората, които имат кредити, се страхуват от банката, която постоянно ги тормози по телефона, психически и т.н. Благодарение на нашата кампания – вече две години и половина се занимаваме с това нещо, хората се образоват в техните права и гражданите имат повече яснота и смелост, за да се противопоставят на банката. Протестът беше важен, това дело срещу банковия картел в България е важно, защото това дело е ключово и проблемът с високите лихви в България е важен. Въпреки че банките са много на брой, те имат еднакви условия по договорите, таксите им са много близки, лихвите по кредитите са много близки, цялата им политика е много близка и човек няма възможност за избор и именно затова в Асоциацията на банките в България в десетте тома доказателствата, които има в Комисията за защита на конкуренцията, се доказва, че Асоциацията на банките е едно забранено споразумение между търговски субекти, които имат за цел да се договарят помежду си, за да влияят на пазара.
-
Колко жалби има срещу банки във вашата Асоциация.
- С.Н. Има хиляди жалби и всичко това сме препращали до БНБ, Комисията за защита на потребителите...
-
Има ли отговор от тях?
- С.Н. БНБ категорично се показа като банка, която защитава именно чуждестранните банки в страната, а не интересът на кредитополучателите.
- Н.Г. Какъв парадокс се поучи, който допусна Комисията за защита на конкуренцията. Най-заинтересованата страна в България е БНБ и Банковият надзор. Те не са конституирани там. Не срещу тях да водим делото, но те са обективните хора, които ще кажат за тези споразумения, а не Комисията да тълкува и да казва да, ние имаме данни за споразумение между банките, имаме такива, но твърдят, че нямаме безспорни доказателства – това не е сериозно. Съвкупността от доказателствата ги имат.
- С.Н. Има протоколи от събрания, заседания, които са достатъчно доказателство, че именно Асоциацията на банките в България служи като място, където те се обединяват и си определят политиката. Всъщност в България това е проблемът. Друго обяснение няма. И не държавата да каже колко да бъде лихвата, а независим орган като Комисията за защита на конкуренцията, за да няма картели и монополи в България. Същото е и за горивата, за мобилните оператори и за търговските вериги, които сме се борили и виждаме, че за горивата излиза решение, че няма картел, а виждаме, че го има.
- Н.Г. БНБ търпи нещо, което за мен е аномалия в правото. Това е лицензирането на клонове на чуждестранни банки като такива – по търговския закон. Един клон, едно ООД с 5 хил. лева капитал е тази институция, която в момента съди 50 хил. българи да й връщат пари за по 100 хил. лева, примерно казвам.
-
Преди една година, малко преди да бъде приет закона за потребителския кредит, много експерти тогава апелираха да има и финансов омбудсман. Мислите ли, че и това също ще помогне за решаване на проблема?
- Н.Г. Не е необходимо да има финансов омбудсман, а БНБ и банковият надзор трябва да си вършат работата. Те са хората, които трябва да свършат тази работа. Това казвам и си мисля, че не може от 32 банки 10 да са с няколко милиарда, което е много хубаво, но как една банка с 5 хиляди капитал има такива средства?! За 5 хиляди лева тя обижда клиента.
-
Колко дела водите срещу банките в момента и срещу колко банки?
- Н.Г. Няма банка, която да не попада в този сектор. Те са постоянна и равна величина. В нито една няма, което да посоча като пример по отношение към клиентите. Има такси, някои от които не знаеш за какво са, лихви, неправилно изчислени лихви, някои банки изчисляват на ръка лихвите – това са аномалии. В момента водим над 150 дела. Аз съм на страната на длъжниците.
-
Всичките ли казуси са аналогични?
- Н.Г. Да, изключително близки и никаква яснота по това как частните съдебни изпълнители изчисляват тези такси, по които хората плачат..искат им по 200-300 лева без яснота за какво се дават. Имам стотина дела срещу лизингови организации. Аз да апелирам към данъчни проверки ще бъде много неприятно.
-
Не, напротив, вие сте също гражданин.
- Н.Г. А колко от тях са без лицензи...
-
Никой не повдига тази тема.
- С.Н. Ситуацията в България е такава, че всеки, който повдигне темата за банките или е несъгласен с тяхната политика, бива обвиняван, че той иска да срути банковата система, иска да я фалира, а всъщност недоволството на българските кредитополучатели е огромно, защото има огромна несправедливост и тя се случва пред погледа на властимащите, пред погледа на съда, на КЗК, КЗП и пред погледа на омбудсмана. Новият омбудсман взе мерки да отпадне забраната за напускане на страната на хората, които имат задължение в страната над 5 хил. лева...
-
Да, бих искала да коментираме това.
- Н.Г. То отпадна, но само на хартия. Конституционният съд го отмени по една директива на Европейския съюз от 2006 г. Но към петък следобед в три окръжни мвр-та пратих хората да проверят дали са им вдигнати забраните, от там им отговарят, че стоят в компютрите и ако реши да мине границата, няма да може.
-
В тази ситуация някой как може да реагира?
- Н.Г. Имах дело, което го спряха, за да изчака Конституционния съд, принудих се да пусна нова молба да бъде продължено и насрочиха ми делото за 9 май...на 31 май отпадна текста от закона! Съдията трябваше да напише – отменям тази заповед на началника на СДВР.
-
Най-старото ви банково дело кога е заведено?
- Н. Г. През 1974 г., когато бях твърдо убеден, че има нещо неправилно като изчисление на лихви.
-
Спечелихте ли го?
- Н.Г. Стигнахме до споразумение. Там беше по-друга системата – гледаха да ни споразумеят.
-
А как стоят нещата сега?
- Н.Г. Пикът на делата започна 2007г. И от тогава има дела, които не са приключили.
-
В Русе една ваша колежка води дело, което приключи за два месеца, и мина през две инстанции. Защо в София делата се проточват толкова дълго?
- Н.Г. Доколкото разбрах става дума за неправилно изчисляване на лихва – технически неправилно е изчислена. Не мога да го коментирам в детайли, но вероятно това трябва да бъде бързо изчистено. Много пъти банките се усещат и започват сами да се променят, оправдавайки се с технически грешки и пропуски в системата и други.
-
Може би най-важният извод е това – да четем внимателно какво пише в договора, колко ви е лихвата и правилно ли е сметната, защото се оказва, че наистина има много технически грешки.
- Н.Г. И в никакъв случай не плащайте такси.