„Варненцът развързва кесията само за най-необходимите продукти. Вечерята с чаша хубаво вино вече е лукс за много хора. За покупка на по-скъпи напитки като уиски например пък изобщо не може да се говори", коментира Даниел Димитров, управител на магазин. Оказва се, че рафтовете с алкохол по търговските обекти си стоят пълни и много малко купувачи си позволяват подобни покупки. Това, естествено, намалява честотата на зареждането с такъв тип напитки, което пък от своя страна спъва работата на дистрибутори и производители.
На алкохолния пазар се наблюдава и друга тенденция - да се купуват спиртни напитки в най-ниския ценови сегмент. Така освен че потреблението се свива като цяло, се оказва и че и хората, които продължават да консумират, са се ориентирали към по-евтините продукти.
Според продавачи и управители при вината например, докато преди са се купували най-вече бутилки на цена между 12 и 18 лв., сега най-честите покупки са за сума между 4 и 8 лв. При ракии и водки нещата стоят по същия начин - от средния ценови сегмент потребителят се е насочил към ниския.
Продажбите обаче били подбивани и от домашното производство. Една част от клиентите се преориентирали към приготвяне на спиртни напитки в домашни условия. Които пък нямали лозе, пазарували от улични търговци.
„Българинът традиционно консумира доста ракия и вино. За много от семействата е ритуал вечер да се пийнат 50 г ракия със салатка или пък по чаша вино с вечерята. Покрай рецесията обаче много от хората се насочиха към уличните търговци, защото продават по-големи количества на по-ниски цени. Други пък се споразумяват с приятели, които гледат лозе, и си купуват по някой литър от тях", каза още Димитров.
Оказва се обаче, че ниски продажби на алкохол няма само в магазините около студентските общежития. Продавачите там не се оплакват от липса на клиентела.
„Знаете как е - всяка вечер някой прави купон. Я рожденик има, я именник, я изпит поливат, я контролно. По правило се купуват повечко бутилки, защото се събират и много хора, а всеки трябва да се почерпи. Свиване на продажбите на алкохол при мен няма", категорично отсича собственичка на малък магазин за хранителни стоки в една от пресечките около общежитията.
По магазините залагат най-много уловки при стоките на килограм
Масово по варненските магазини залагат уловки при стоките, които се купуват на килограм. Откакто цените драстично се увеличиха, все повече търговски обекти се ориентираха към различни заблуждаващи техники, с които да мамят клиенти. Объркването става пълно поради факта, че цените на различни стоки в един и същи магазин са отбелязани понякога за килограм, понякога за 100 г или пък за бройка. Така например клиентът може да вземе парче кашкавал за 8 лв., мислейки си, че това е цената за килограм. Или бучка сирене на цена от 1,70 лв., смятайки, че това е цената на брой, а всъщност да се окаже, че е сума за 100 г, например. Разбира се, тези подробности са изписани на етикета, но обикновено с доста по-дребен шрифт, на който потребителят не обръща внимание.
Във варненските търговски обекти най-често цената на стоките се посочва по етикетите за 100 г. Това се прави с цел клиентът да не се шокира, виждайки цената на кашкавала например от 14 лв. Практиката обаче доста заблуждава клиентите, тъй като не е лесно да смятат наум различните грамажи според обявената цена и те най-често пазаруват на сляпо. Ако си изберете определено парче и то тежи да речем 700,45 г, а цената, обявена на етикета за 100 г, е 0,76 лв., сметките наум стават малко трудни. Ето защо специалисти препоръчват, освен да си подготвяте списък с покупки преди пазаруване, също така да сложите в джоба си и един калкулатор, за да се ориентирате в хаоса от цени и грамажи.
Друга разпространена уловка със стоките на килограм е свързана с пакетирането на месо в грамаж, близък до килограм, като се поставя цена за целия пакет. Така получавате 800 г агнешко например на цена от 12 лв. Клиентът смята, че плаща сумата за килограм и тя му се струва доста изгодна. На практика обаче указанието, че пакетът е 800 г, е посочено с малък шрифт на място, което няма да забележите веднага. По този повод съветът е да се четат етикетите от край до край, независимо колко информация има написана на тях.
За същите уловки задължително трябва да се следи и при пазаруването на плодове и зеленчуци.
Потреблението на млечни продукти расте
Потреблението на млечни продукти у нас расте, въпреки по-затрудненото финансово положение на българите, сочат статистически проучвания. Това се дължи най-вече на по-честото пазаруване, което изцяло компенсира по-малкото закупено количество за една покупка.
Най-голям ръст бележи прясното мляко, като за него изразходваните средства са с увеличили с цели 7,6%. Разходите за кашкавал също са се увеличили. Водещите фактори при този ръст са по-големият брой купувачи, които са купували, и по-големи количества при по-ниски цени за килограм. Бялото сирене също се е купувало много по-често, макар и в по-малки количества при еднократна покупка.
Единствената категория от млечните продукти, в която се наблюдава спад в изразходваните средства, е киселото мляко. Въпреки по-големия брой привлечени купувачи закупените количества, са по-скромни.
Значителен брой от покупките на млечни произведения са направени в магазини тип хипермаркет или супермаркет, но малките търговски обекти тип квартални магазини все още са на по-предна позиция по реализирани продажби на млечни изделия.
Наблюдава се и увеличение на дела на собствените марки, който през миналата година е нараснал от 4,6 на 5,6% в количество. Най-голям е делът на собствени марки в категорията кисело мляко - 8,7%, а най-малък в категорията сирене - едва 1,7%.