Връщането към астрономическото време ще извършим след 6 месеца - последната неделя на октомври (през 2011 - 30 октомври) в 4.00 часа, когато часовниците ще трябва да се върнат с 1 час назад.
Идеята за смяна на времето първо хрумва на Бенджамин Франклин. Той пише писмо до редактор на вестник „Парижки журнал" през 1784 г. Франклин предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано. На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Великобритания е втората държава, която в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г. Идеята е да се използва по-пълноценно дневната светлина през лятото. 119 държави местят стрелка на часовниците всяка пролет и есен. Има и страни, които не го правят - Япония, Китай, Сингапур, Естония, Узбекистан, Таджикистан, Туркмения, Казахстан.
32 години след първата смяна на часа и въвеждане на лятното часово време икономистите са категорични – въртенето на стрелките не носи никакви значими икономии на енергия. И ако има такива, те са около един процент. Това е бил единственият аргумент за въвеждане на мярката в Европа след Първата световна война. Първи реагират Германия и Австрия. Другите европейски страни следват примера им. България сверява часовника си с Европа за първи път на 1 април 1979 г. И днес това се спазва, въпреки категоричното мнение на много експерти, че щетите за здравето надвишават икономическата изгода от тази практика.
Никой не се вслушва и в мнението на хронобиолози и лекари, които обясняват, че въртенето на стрелките се отразява зле на целия организъм. Може би защото те не са категорични и настоятелни и слагат твърде много ”ако”и „възможно е”. Действително повече „щети” трудно могат да бъдат, а неразположението и болестите не могат да бъдат измерени и директно да бъдат приписани на въртенето на стрелките напред-назад. Пък и какво от това дали ще спим 1 час повече или по-малко, като така и така всеки 3-и има проблеми със съня.
Само факти: 30 процента от хората са чувствителни към промяната и поне седмица след нея дискомфортът продължава да ги мъчи. Трудно заспиват или се будят по старото разписание. Затова е добре, дори ако не чувстват умора, поне 14 дни да бъдат с повишено внимание, защото през първите две седмици след преместването на стрелките броят на повикванията на екипи на Бърза помощ нараства с 12%, твърдят руски специалисти, които са правили най-подробни проучвани. Черната им статистика продължава с броя на нещастните случаи , който нараства с 29%, а смъртността от инфаркт на миокарда се повишава със 75%. Заради сезонната депресия пък броят на самоубийствата в този период скача двойно.
Ако не вярвате на цифри и ви се струват доста завишени, нищо не пречи в този период да засилите организма, като приемате повече пресни плодове и зеленчуци и прекарвате повече време на открито, за да се възползвате от слънцето.
Смяната на часа съвпада с пика на пролетната умора, което допълнително пие силите. Към това понякога се добавя и сезонната депресия. Затова въпреки „подарения” час, който предполага допълнителен отдих, човек не се чувства отпочинал. Нарушен е естественият ритъм, на който сме били подчинени 6 месеца и отново сме под диктата на будилника. Другата спешна мярка е да възстановим здравия сън, за да надвием пролетната умора.
„Когато не спим достатъчно, ставаме нервни и раздразнителни. Имунната ни система се срива и става лесна мишена за вирусните инфекции. Нормата е осем, в краен случай седем часа сън. Проучвания сочат, че хроничното недоспиване сред младите хора е основната причина за автомобилните катастрофи. То може да предизвика и емоционални разстройства - нервност, резки преходи от еуфория към депресия и обратното”, обяснява невроложката от Военномедицинска академия д-р Людмила Златанова.
Ако не спим достатъчно, сме по-склонни и към напълняване, защото безсънието води до хормонални проблеми, които усилват апетита и организмът компенсира с храна липсата на отдих и почивка, обяснява д-р Златанова. Нейният съвет за преходния сезон е да не пием кафе поне шест часа преди лягане, а между вечерята и съня да има 2 часа пауза. Вечерният душ или вана, чистият въздух и подходящата стайна температура са част от рецептата за здрав сън. Много хора страдат от безсъние, защото спят с продънен, крив матрак или с неудобна възглавница. Леглото трябва да е удобно. Матракът трябва да придържа главата и тялото в една линия, така че гръбначният стълб да бъде изправен, а напрежението в областта на раменете и кръста да бъде премахнато.