Преди месец темата за специалните разузнавателни средства окончателно напусна полето на професионализма и се пренесе на полето на скандала. Това заяви председателят на ВКС Лазар Груев при откриването на национално съвещание, посветено на практическите проблеми при прилагане и използване на резултатите от специални разузнавателни средства.

Това съвещание не е срещу някого или нещо. То е за професионалния прочит на този проблем, базиращ се на точната и аргументирана статистика, посочи Груев. Когато се обсъжда темата за СРС-тата трябва да се сещаме все по-често, че в България има Конституция и, че тя определя и гарантира основните права на гражданите, заяви той.

Според главния прокурор Борис Велчев последният скандал е добър повод да огледаме механизмите за използване на СРС-та, ефективността и законодателната рамка. Има място за подобрение във всички посоки. Иска ми се да осмислим и философията, с която се отнасяме към резултатите от специалните разузнавателни средства, посочи Велчев.

Апелирам да няма фанатизъм по темата СРС - да не се смятат за панацея или за абсолютно зло. Броят на СРС-тата се увеличава постоянно и е достигнал ниво на насищане, при което освен, че се засягат права на граждани, но и ефективността пада. Резултатите от СРС-тата идват все по-късно, идват и във все по-абстрактен вид. Това е заради претрупаната система. Над 99% от исканията на прокуратурата за прилагане на СРС-тата са уважени, допълни Борис Велчев.

За две години разрешенията за специални разузнавателни средства са се увеличи тройно. Това каза заместник-председателят на ВКС Гроздан Илиев на националното съвещание.

Като цяло в страната най-много са исканията за подслушване, много по-рядко се ползват за останалите способи - проследяване, доверителна сделка, контролирана доставка и други. От Софийския градски съд през 2010 година са дадени 6213 разрешения за СРС-та, като 3974 са за подслушване, а 1823 за наблюдение и проследяване.