Още поне 3-4 нови рибарски пристанища са нужни във Варна, категорични са всички от бранша. Определеният терен за първото, което ще бъде край кв. „Аспарухово", е добре познат на повечето рибари и те смятат, че е подходящ. Манол Стоянов, собственик на риболовен кораб (РК), който неведнъж е ползвал кейовата стена преди канала в „Аспарухово", заяви, че голямото предимство на това място е близостта му с морето. Той излизал от там само за 15 минути във Варненския залив. Иначе мястото било открито за източните и западните ветрове и трябвало да се помисли за някакъв заслон.
Ако всички рибарски лодки се наредят, ще заемат плътно цялото пространство от Руския пазар до Аспаруховия мост - така от бранша аргументират категоричното си мнение, че новото пристанище е крайно недостатъчно. Освен това не се знаело дали ще бъде само разтоварище, или ще има и лодкостоянка. Манол Стоянов пресмята, че само на него ще му трябват 16 кв. м за фургон, в който да съхранява инвентара си. Сегашният, който ползва, е пълен догоре, защото в него държи над 60 мрежи за калкан, 25 рибни каси, 5000 въдици за акула и др. Трябва да има пристани и в езерото. Колкото повече са, толкова по-добре. Иначе идеята е много хубава, но само като начало, подчерта още Манол Стоянов.
Емил Милев, председател на сдружение „Черноморски изгрев": И занапред ще си домуваме, както досега
Крайно време беше за решението да се открие рибарско пристанище във Варна, каза Емил Милев, председател на сдружение „Черноморски изгрев" и собственик на РК „Лаврак". Определено има нужда от него, но само едно край „Аспарухово" няма да е достатъчно. Впрочем като организация досега нито веднъж не сме канени на среща и не знаем какво точно ще има там, но е видно, че няма да има място за домуване на корабите. Мястото не е достатъчно за по-дълга кейова стена и за направата на заслон, тъй като е ветровито. Новото пристанище най-вероятно ще се използва за разтоварище на рибата, а също и за рибно тържище. Иначе като първа стъпка е много добре и смятам, че там ще се стане много бързо, тъй като има готова кейова стена. Сигурно е обаче, че и занапред ще трябва да домуваме както досега - на Острова и на други места наоколо. Тук са съсредоточени най-много риболовни кораби (с над 10 м дължина). Общо са над 30 на брой, така че ще трябва в бъдеще да се направят и други рибарски пристанища, твърди Емил Милев.
Досега всички въпроси за мястото на бъдещото пристанище се обсъждаха в много тесен кръг, което е обяснимо, тъй като става дума за собственост на земя. Неминуемо се сблъскват различни интереси, които могат да стопират всяка инициатива, заяви председателят на „Черноморски изгрев". Според него явно най-лесно е било да се вземе решение за терен, който е държавна собственост. При обсъждането обаче на различните варианта на работния проект на новото пристанище „Аспарухово" задължително е да се вземе и нашето мнение като браншово сдружение, категоричен е Емил Милев. В „Черноморски изгрев" членуват повече от 40 кораба и са обхванати над 90% от рибарите във Варна и региона, подчерта председателят на сдружението.
Йордан Харасимов, управител на рибарска фирма „Север Експорт": „Морска администрация" трябва да се сети, че освен големи кораби има и рибарски лодки
- Как приемате появата на ново рибарско пристанище, след като „Север- Експорт" държи свой пристан от другата страна на канала?
- Изграждането на новото пристанище може само да се приветства. Сега има само едно, нашето, на „Север- Експорт", което е отсреща на канала, и друго няма. Както разбираме, за новото ще се използва съществуващия кей, но там сега спират големи кораби и не знам дали ще има достатъчно място за малките рибарски корабчета. Всичко зависи от предвиденото разширение на територията за пристана. Преди да бъде направено, обаче е нужно да се чуе и мнението на рибарите. Да се види как ще стоят корабите, как ще се вържат. Тези места са открити и понякога има насрещни ветрове, които много пречат. Нещо, с което неведнъж сме се сблъсквали.
- Смятате ли, че определеното място е най-подходящо за първото модерно рибарско пристанище на Варна?
- Лично моето мнение е, че има много други по-подходящи места, които неведнъж вече сме предлагали. Например теренът на бившето УПМКАП на острова. Явно не се приема, защото ще трябва да се прави нова кейова стена, а на определения сега терен ще се ползва готовото съоръжение.
- Какво означава за вас, рибарите, изграждането на ново пристанище?
- Преди всичко сигурност къде можем да връзваме корабите си. А за ИАРА възможност за контрол. Сега ние сме избутани от яхтите и се връзваме, където намерим. Затова има толкова много изпровизирани лодкостоянки, че не мога да ги изброя. Най-много са в района на стария канал. Всичко това пречи и за ефективния контрол на ИАРА. Сега има определено само едно разтоварище - нашето. Но се разтоварва и на много други места. Пълнят се гондоли, товари се на колелета. От липсата на регламент и контрол ощетените сме ние, които спазваме разпоредбите.
- На новото пристанище трябва ли да има и рибна борса?
- Не е задължително да се прави рибна борса, но трябва да има нормално разтоварище. Впрочем, задължително е да се направят и други пристанища, за да бъдат обхванати всички рибарски кораби. Сега това, което ще се прави, е капка в морето.
- Променя ли се политиката на държавата спрямо рибарския бранш?
- Стара истина е, че на едно място първо се появяват рибарите, после се прави пристан и така възниква населеното място. Ние обаче сме набутани в глуха линия. Никой досега не ни е обръщал внимание, правим си пристани, лодкостоянки, където намерим. За „ Морска администрация" са важни само големите кораби, а напоследък и яхтите. А ние сме забравени и от Бога. Трябваше ЕС да ни ръчка с ОП „Рибарство", та държавата да се хване да направи нещо за бранша. Но и сега всичко върви по пътя на най-малкото съпротивление. Най-лесното е да се направи пристанище там, където има готова инфраструктура, и затова са избрани терените на бившата военноморска база в Балчик и на готовия кей до кв. „Аспарухово". Не отричам, че и това е нещо, но е крайно недостатъчно, за да кажем, че ще бъдат решени проблемите на варненските рибари. Смятам, че е нужно повече внимание от страна не само на ИАРА, а и на „Морска администрация".