- Съставът на театъра е обновен и има ново ръководство. За този спектакъл е ангажиран режисьорът Бойко Илиев. Освен това рокоперата ще се играе с три различни състава на солистите. В началото на лятото бе направен кастинг, в резултат на който бе определен първи екип със солисти от театъра, втори - от млади хора, които са много талантливи и аз искрено им се възхищавам. Такива са например Иван Иванов, Владимир Михайлов и Анна Топалова. В третия екип сме аз, Наско от Б.Т.Р. и Звезди от „Ахат”, с които бяхме и преди.
- По какво се отличава вашата роля от предишната?
- Мизансценът е различен, както и цялата трактовка на режисьора за образа на Исус. Има алюзия към съвременния човек - той търси истината за нещата, за живота и за вселената. Истината за връзката между тях и хората. Докато в предишния спектакъл основно бе наблегнато на конфликта между Юда и Исус. Този конфликт и сега е запазен, както е и по партитура. Имаше промени в някои музикални части, които може би не са съществени. Декорът е нов и е съобразен с това, че представлението е предвидено да се играе на 22 декември в НДК. Надявам се то да стане хубав предколеден подарък.
- Успяхте ли да намерите пари за едно красиво представление?
- Театърът кандидатства по проект за култура към Столичната община и тя е подкрепила с известна сума спектакъла. Надяваме се тя да се окаже достатъчна за едни хубави костюми, които обаче още не съм виждал.
- Знаем, че има ограничения в броя на представленията – колко пъти ще се играе „Исус Христос...”?
- Общината е подкрепила първите пет спектакъла. Надявам се, че след като дойде публика в залата, ще играем една, две и дай Боже повече години, защото тази постановка наистина си заслужава. Предишния път се игра в продължение на две години. Дотолкова достигнаха субсидиите. Дано „Исус Христос...” като набере скорост, да стане подобно на един от онези легендарни спектакли, които се пеят с години в Лондон или на Бродуей.
- Говорим за Исус, доколко сте религиозен?
- Думата религиозен за мен е малко „тясна дрешка”. Защото съм човек, който се интересува от много духовни учения и съм посветен в тях. Самият аз съм приел Христовото кръщение поради собствените си убеждения. Това, което не приемам във всички световни религии, са остарелите схващания по много въпроси. Най-вече за космогонията на нещата. Защото освен че считам себе си за духовен човек, също съм и човек на науката. Когато имаме последните достижения на ядрената физика, нашите представи за вселената, за големия взрив, за всичките тези неща се променят и обогатяват. Така че един съвременен човек не може просто да приеме, че човешкото тяло е направено от кал. Той трябва да потърси всъщност какво стои зад това митологично понятие. За мен това е важно, защото модерният човек трябва да бъде наистина мислещ и търсещ. И именно в образа на Исус искам да вложа това мое виждане и излъчване.
- Одобрявате ли преподаването на православната религия в училищата?
-Убеден съм, че философията и религията са много полезни дисциплини, защото те разширяват виждането на човека. Карат го да вижда извън бита. Да мисли абстрактно. Да търси и чувства истината за нещата. Но винаги има „но”. Първо никой не може да бъде насилван да учи нещо, което е толкова деликатно. И второ, трябва да бъде даден равен шанс на всичките световни религии да бъдат представени по достоен начин.
- Раздавате автографи за „Мисия Лондон”, който излезе на DVD. Какво ви казват почитателите ви, когато се срещате с тях?
- Най-смешно е, когато чуя репликата „Nice, a?" Обикновено това е първото нещо, с което ме посрещат. Когато отида в някое училище, я чувам около 500 пъти. Това е забавно. Обикновено ме питат това мои реплики ли са или са по сценарий. Също така се интересуват дали костюмите са мои. Да, в този филм повечето реплики и костюмите са си мои. Просто защото реших да си бъда себе си, да бъда автентичен. Оттам нататък хората се интересуват какво забавно и интересно се е случило зад кадър. Какво сме видели в Лондон.
- Ще издадете ли нещо от кухнята?
- Винаги, когато се снима един филм, има забавни неща. Особено когато е комедия, хората създават хубаво настроение зад кулисите. Честно казано, Димитър Митовски беше малко озадачен от мен в началото. С него работим за първи път. Предложих му поредица от скечове, не всички от които се вписваха в стилистиката на филма. Все пак всяка продукция си има точно определена рамка. Някои неща бяха много смешни и те са влезли в мейкинга, който излезе на DVD заедно с филма. Много ми е любопитно да видя кадрите, които не са влезли във филма. Например имаше една смешна сценка, когато трябваше да напусна мястото, което съм подпалил и аз го направих с доста подхлъзвания и падания. С много синини по гърба, вследствие на което продуцентът специално дойде и ми каза, че няма да плащат допълнително, ако нещо ми се случи. Да не продължавам.
- Ще участвате ли и в продължението - „Мисия Москва”?
-Това беше моето предложение за сценарий за Москва към продуцентския екип. Дали те са го приели – не знам. Дадох им идея за примерен сценарий, която ми се струва печеливша, доста комична и интересна. Предложих им да мислят по-дългосрочно. Да има и трета част.
- Къде ще се развива третата серия?
- Предложих да се нарича „Мисия 2012. София”. Дали това ще стане – не знам.
- Отново влязохте и в „Секс, наркотици и рокендрол” в Театъра на армията. С какво друго се занимавате?
- Да, възстановихме „Секс, наркотици и рокендрол” и с него предвиждаме турне из цялата страна под егидата на военния театър. Позволих си и да обединя някои мои интереси, като отворих малък музикален клуб „Калки”. Освен караоке и изпълнения на живо, в него свирим с група „Медикус”. Решил съм да правя събирания в контекста на онова, за което си говорехме. Започнах всеки четвъртък от 20,30 часа да събирам хора. Пускаме филми под егидата „Тайнствените неща”. Сега тече поредица за календара на маите и предизвикателствата на 2012. След това обикновено има кратка дискусия. Като приключи тази поредица, ще има беседи от феномените на България. Иска ми се да подхванем темата за тракийските и българските гени. Убеден съм, че нашите древни предци, особено траките, са имали невероятни познания – духовни, мистични. Те са знаели тайната на възкресението и секретът на висшите божествени светове. Бих искал тази тема да навлезе по-дълбоко в нашите дискусии.
- Завършили сте една от елитните софийски гимназии - 35-та, която е с преподаване на руски език. Какво научихте от учителите си?
- Първото нещо, което ми изплува, е образът на моята класна -Тамара Николаевна Стайчева, която е изключителен човек. Да е жива и здрава! Тя ни въведе с много емоция в руската литература. Това е голямо богатство и култура. Но естествено не пропуснах вродения си интерес и към други предмети, които определиха насоката ми в живота, каквито бяха биологията, физиката и т.н. Тогава тази гимназия наистина даваше образование на високо ниво. Естествено, малко нарушавах дисциплината – ходех с дълга коса, защото в руската гимназия вече бяхме направили група. Това бе първата банда в живота ми и първото ми излизане на сцена.
- Как се справяхте с уроците по пеене?
- Беше ми много забавно, защото предметът ми бе много лек и приятен. Благодарение на руската гимназия за пръв път стъпих на театрална сцена. Това беше, ето, вижте колко интересно, постановка в Музикалния театър - „Прилепът”, която ние поставихме като училищен спектакъл.
- Класната ви ли е била един от първите ви будители?
- Със сигурност да. Не изключвам и другите ми учители от основното училище.
- Сегашните деца имат ли нужда от будители?
- Всяко поколение има нужда от будители. Това са хората, които дърпат едно общество напред. Дори света напред. Това са хората, които умеят да провиждат в неизвестното, в бъдещето. Хората, които търсят, които са готови да рискуват, дори и да грешат в името на общото благо. Хората, които са откриватели и насърчители. За мен това са будителите.
- Виждате ли в днешно време такива около нас?
- Със сигурност ги има, защото светът не би могъл да съществува без тях. Най-често това са хора на изкуството, твърде често те са под светлините на прожектора. Но не е задължително да бъдат публични личности. Бях на представянето на една книга на Ваклуш Толев, който, смея да твърдя, е един от малкото съществуващи и действащи в тази страна духовни учители. Но има и други такива хора, които са достигнали до определени знания, пресяли са ги и ги дават на други. Имената не на всички са известни, но важното е да ги търсим и да ги откриваме. Да взимаме от тях това, което те дават. Защото това е тяхната мисия. И в това е тяхното щастие – когато до хората достигне тяхното послание и пробуда.
Визитка
Роден е през 1962 г.,
Завършва стоматология през 1987 г. с отличие (златна значка)
Три години практикува като зъболекар на село, после става асистент в Стоматологичния факултет, катедра по детска стоматология – София
От 1998 г. доскоро работи частно като стоматолог
През 1987 г. създава група “Медикус”
През 1991 г. издава първия си албум - “Векът на любовта”
През 1995 г. основава групата “Калки бенд”
Участва в няколко театрални и музикални постановки, сред които „Исус Христос Суперзвезда”, “Коса”, “Секс, наркотици и рокендрол” с Ивайло Христов, “Абсолвентът”, “Лимонаденият Джо” и т. н.