Към изкуството на варненския скулптор Христо Йорданов (1915–1984) ни връща неговата самостоятелна изложба “Портрети” в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна. От 7 до 27 март 2025 г. ще бъдат експонирани 12 изработени в бронз скулптурни портрети на ярки личности от артистичния живот на Варна, които авторът създава през 60-те и 70-те години на ХХ век. Произведенията са запазени в наследственото ателие от семейството на автора, което продължава достойно неговия артистичен път

- дъщерята Калия Йорданова е художник, а нейният съпруг - проф. Пламен Братанов - скулптор. Тази изложба е не само фамилен жест към паметта на Христо Йорданов, тя е и несъмнен принос към паметта за процесите в пластичните изкуства в морския град. Експозицията е посветена на 110 години от рождението на автора. В нея са показани едни от най-добрите портрети на Христо Йорданов, в които той изявява своята проникновена наблюдателност и артистична сръчност и се доказва като майстор в пресъздаването на емоционалното състояние на портретувания. Ще видим портретите на актьорите Христо Динев, Георги Громов, Венета Славчева, на големия български бас Николай Гяуров, на арменският скулптор Ервант Кочар и на други приятели и близки на автора.

В дните преди изложбата дъщерята на скулптора, художничката Калия Йорданова, споделя пред Нина Локмаджиева спомени за пътя на баща си в изкуството:

“Помня приятелите и атмосферата, в която баща ми живееше, докато аз бях още малка - идваха писатели, поети, актьори, негови колеги. Сред тях беше и арменският скулптор проф. Ервант Кочар - голяма личност, живял в Париж, завърнал се в Ереван и създал там знаменития монумент на Давид Сасунски. Баща ми му направи портрет и двамата станаха много близки приятели. Той обичаше тази артистична компания, в което се движеше, но без да бъде тщеславен - беше изключително скромен човек. Целият му живот беше само труд, никога не е изпитвал нужда от почести, само самоубийствен труд - аз това видях.

От малко дете животът го е изправил на нокти. През 1935 г. пред магазина, където работи, за да привлече клиенти, той прави от сняг няколко големи фигури на животни. Заледените скулптури впечатляват минувачите и в софийски вестник е отпечатана снимка и публикация със заглавие ,,За таланта на едно бакалче". Това е забелязано от големия български скулптор Андрей Николов и той кани бедното талантливо момче в ателието си, за да учи при него. Христо Йорданов остава около година там, но поради липса на средства, се налага да прекъсне обучението си, за да работи.

Постоянно е бил в лишения, оскъдицата е била жестока. Затова той много се зарадва, когато на над 30 години успя да постигне това, което искаше

- да учи и то при големия проф. Марко Марков. Затова направи и портрет на любимия си професор, когото почиташе - този портрет също ще участва в изложбата.

Тези произведения, които ще видите сега, не са поръчкови работи - това е неговото сърце, неговото мислене и атмосферата, в която той живя с артистичните си приятели. Затова ние в семейството решихме да предоставим портретите на актьорите на Драматичния театър на Варна по повод 104-годишнината на културния институт - тяхното място е там. Това са доайените на варненския театър - Венета Славчева, Христо Динев, Идеал Петров, Георги Громов, както и басът Николай Гяуров. Те бяха негови приятели, на които той успя да направи скулптурни портрети и сега те ще бъдат собственост на Варненския театър.

В изложбата има и портрети на близките му - на баща му, на съпругата му, на мен като мъничка (моят портрет е правен 1960 г.). През различни периоди от живота му са създавани, но основно в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. През 1965 г. баща ми направи голяма юбилейна изложба във Варненския театър, в която имаше и монументални произведения, а после е участвал и в много колективни прояви. Но основното в неговото ателие бяха портрети, и ние избрахме точно тях за настоящата изложба.”

ХРИСТО ЙОРДАНОВ (1915–1984)

Христо Йорданов е роден на 28 март 1915 г. в село Гецово, Разградска област. От 1925 г. семейството му живее в София. Като участник във войните, баща му е инвалид и няма възможност да даде образование на трите си деца. Поради тежкото материално състояние на семейството, Христо трябва от малък да работи.

От 1938 г. той живее във Варна, където остава до края на живота си.

През 1950 г. записва специалност “Скулптура” в Художествената академия в София и през 1956 г. завършва при проф. Марко Марков.

Първата си самостоятелна изложба Христо Йорданов организира на своя 50-годишен юбилей във фоайето на Варненския драматичен театър. В нея са представени фигурални композиции и портрети на видни интелектуалци.

Творбите, които той създава, са показвани както в художествените изяви на варненските художници, така и в национални изложби.

Изложбата на Христо Йорданов се открива на 7 март, петък, от 18:00 и ще остане експонирана до 27 март 2025 г.