Младият художник от Варна Горан Ангелов, представя в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна, от 9 до 27 ноември 2024 г. своя самостоятелна изложба, наречена не без чувство за хумор “Известен със своята неизвестност”. Тя включва произведения печатна графика, рисунка, скулптура, фотоинсталация и ювелирен дизайн, изпълнен в сребро.

Горан Ангелов е роден във Варна през 1987 г. През 2011 г. завършва ШУ ”Епископ Константин Преславски” в Шумен със специализация в областта на скулптурата и ювелирния дизайн при проф. Димитър Балкански. Работи като учител по изобразително изкуство в ОУ ”Христо Ботев” във Варна, преди това - във Варненската морска гимназия „Св. Николай Чудотворец“.

Сред по-важните проекти и участия на художника са Международното биенале на графиката Варна през 2023 г., създаването на паметник на Христо Ботев в ОУ ”Христо Ботев”, Варна, през 2022 г., участието в Националния пленер по живопис ”Шуменско плато” в Шумен през 2020 г., участието в ”The freedom factory” - изложба, организирана от посолството на Чехия у нас в Шумен през 2018 г. , участието в Националната изложба ”Графика малък формат” в София през 2011 г. и самостоятелна изложба в Шумен през 2009 г. Носител е на поощрителна награда от община Варна за участието си в годишната изложба “Св. Лука” на Сдружението на варненските художници през 2019 г.

Ето какво сподели Горан Ангелов пред Нина Локмаджиева:

“В тази изложба показвам проекти, реализирани на различни места във Варна и околността, например, църковната утвар в Параклиса на Калимански хан и паметника на Ботев в двора на основно училище “Христо Ботев”. Представям широка палитра от произведения в различни материали с техните специфики за работа, като включвам дори обработка на стъкло. Не съм тясно специализиран в една посока на изкуството - много неща са ми били интересни през годините. Работата с разнообразните материали и техники ме интересува и като художник, и като учител по изобразително изкуство. Така мога да отговарям на въпросите на моите ученици и да съм подготвен по темите, които имаме в училище. Децата обичайно задават практически въпроси, интересуват се по какъв начин да нарисуват нещо и аз обръщам внимание върху спецификите на конкретна техника. Знаете ли, понякога учителят се превръща в една енциклопедия, за да бъде полезен на своите ученици, защото техните въпроси са необятни. Връзката учител ученик е важна за мен, затова и съм поканил за откриването на изложбата ми в Градската галерия на Варна няколко думи да каже за мен и доц. Димитър Маринов - литератор, българист, преподавател във ВСУ “Черноризец Храбър”, който беше мой учител, а по-късно и колега преподавател. Съществена е и връзката с баща ми - художника Ангел Ангелов - творческата връзка. Той обича сериозно да говори за своето творчество, но при него се забелязва и нотката шеговитост, виц в някои творби. И аз по същия начин действам, защото когато човек се вземе прекалено насериозно, това не е много добре, дори за психическото му състояние. Смятам, че трябва да поглеждаме с малко насмешка към себе си и това, което правим. Нека да имаме и чувство за хумор. А в самия творчески процес - също като баща ми, който създава линеарни рисунки с цветни мастила, аз много харесвам това и моите рисунки също най-често са изпълнени с тази техника. Темите, които ме вълнуват като художник, често са свързани с любовта, със загадъчната красота на женското тяло. В стъклопластиките съм по-абстрактен, а в скулптурните портрети - по-класически, като например, в портретния релеф на Яне Сандански, който завършвам тези дни. Искам да покажа широк спектър творби под това име - “Известен със своята неизвестност”. То има два аспекта - може да бъде прочетено по хумористичния, директен начин, но може да се възприеме и по-философски, например - че показвам посоки, в които хората не знаят, че работя, и изведнъж ставам известен с тези неща, които хората не са очаквали да видят от мен. Може и по двата начина да бъде прочетено, като разбира се, съм търсил провокацията. Обичам провокацията, тя е част от вица. В крайна сметка зрителят трябва да бъде провокиран да мисли.”