С последвалите археологически разкопки се оказва, че златото всъщност е било поставено в древен гроб, датиращ от преди 4200 г. преди Христа и част от халколитно гробище с около 300 други гроба. Теглото на откритото съкровище, което включва златни предмети, е 6.5 кг.
Райчо Маринов намира само част от цялото съкровище. Предметите, на които се натъква, първо прибира в кутия от обувки, която остава ден-два в багера му. След това се връща в родното село, където споделя първо на родителите си за намереното. Те пък се свързват с проф. Димитър Златарски, който по онова време е шеф на местния музея. Когато вижда съкровището, веднага разбира, че се касае за нещо ценно и впоследствие се организират по-нататъшни разкопки на мястото, на което са открити първите предмети.
Ценната находка представлява най-голямото количество на обработено злато в целия свят, датиращо от 5 хил. години пр. Хр. Епохата, от която е датирано съкровището, е късната каменно-медна епоха. При проучването на един от гробовете в некропола са открити два златни бика.
Вижте още: "Нешънъл Джиографик България" посвети 27 страници на варненското златно съкровище