Анализът документира 395 случая на незаконен улов и търговия с есетрови риби в България, Румъния и Украйна между 2016 г. и 2023 г. При тях са били засегнати 1031 екземпляра от четирите останали вида есетрови риби в Дунав – моруна, руска есетра, пъструга и чига. Експертите са категорични, че незаконните дейности, които продължават, въпреки забраните, могат да доведат до изчезване ценни видове, достигнали до нас от времето на динозаврите.
„Тези ужасяващи числа са само върхът на един много по-голям айсберг. Причината е, че в много от случаите не можем да установим точния брой на засегнатите есетри. Освен това голяма част от престъпленията в реката остават неразкрити. Въпреки усилията на дунавските държави, есетрите изчезват. Този анализ е сигнал за тревога, който ни показва, че, предприетите мерки, уви, не са достатъчни и можем да изгубим едни от най-емблематичните обитатели на Дунав", коментира ръководителят на глобалната есетрова програма на WWF Беате Щрибел.
Докладът подчертава критичната ситуация, пред която са изправени популациите на есетровите риби на границата между България и Румъния. Въпреки правната защита и международните споразумения, като Конвенцията за международна търговия със застрашени видове (CITES) и Паневропейския план за действие за есетровите риби, незаконният риболов и търговия продължават да унищожават биоразнообразието в Долен Дунав. Три от четирите есетрови вида, мигриращи по течението, вече фигурират в графа „критично застрашени".
Анализът на WWF се основава на данни, получени от правоприлагащите органи в България, Румъния и Украйна. Ето какво гласи той:
• Общ брой случаи: Регистрирани са 395 случая на незаконни дейности по отглеждане на есетрови риби, като 144 са в България, 157 в Румъния и 94 в Украйна.
• Годишни тенденции: Документираният брой случаи е стабилен през последните години и варира между 50 и 65 случая годишно.
• Незаконни риболовни уреди: Традиционните куки без стръв (известни като „кърмаци") все още се използват широко в България и Румъния, въпреки че са забранени от закона. Само у нас властите иззеха 988 кърмаци с обща дължина от 37 километра.
• Засегнати есетри: В доклада са отчетени 1031 есетри, като Румъния съобщава за най-голям брой (610), следвана от Украйна (418) и България (3). Въпреки това, действителните числа вероятно са много по-високи.
• Горещи точки: Основните горещи точки за трафик на есетрови риби остават непроменени: област Враца в България, Тулча в Румъния и Одеса в Украйна.
„Бракониерството все още продължава да е значителна пречка пред възстановяването на есетровите популации в Дунав и Черно море. В България, за разлика от всички останали държави в региона, се регистрира сериозно използване на забранени уреди за бракониерство на есетри - т.нар. кърмаци, като за разглеждания период са конфискувани почти хиляда такива уреда. В същото време в България има единични случаи на установени незаконно уловени есетрови риби, в сравнение с Румъния и Украйна, където има стотици регистрирани случаи. Това показва, че случаите с незаконно уловени есетрови екземпляри в България остават почти неразкрити", обяснява Стоян Михов, ръководител на програма „Води" във WWF България.
За първи път румънската полиция предостави изчерпателни данни, показващи усилията им за контрол над риболова по Дунав. Българските власти пък споделиха конкретна информация, свързана с борбата им срещу бракониерството на есетрови риби. Докладът подчертава необходимостта от провеждането на траен мониторинг върху проблема, който да даде възможност за анализ на тенденциите в нелегалния трафик и да спомогне за по-ефективни действия за неговото предотвратяване.
Данните, събрани в този доклад, представляват единствения публично достъпен регионален преглед на трафика на есетрови риби за Централна и Източна Европа, като предоставя безценна информация за целенасочените усилия на властите да спасят есетрите от изчезване. Документът подчертава, че всяко действие или бездействие дори само в една от дунавските държави може да окаже влияние върху общите популации на есетрови риби в реката и Черно море.