Сладкият картоф – една алтернативна култура на фона на променящия се климат

Роман Рачков е част от авторския екип на Климатека, той е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.

Въздействието на изменението на климата се влошава, температурите нарастват и това принуждава растителните видове да мигрират или дори някои от тях да изчезнат. Тази тенденция е валидна и за земеделието. Едно от последствията е, че традиционните култури не могат да се адаптират към променящия се климат и дават по-ниски добиви. Една от стратегиите, с която това може да се компенсира е интродукцията на нови за района култури. Сладкият картоф, който също е известен като батат и неговото въвеждане по-масово в култура е такава алтернатива. Бататът превъзхожда картофа по някои критерии, заради които специалистите го нареждат в редиците на суперхраните. С чудесните си вкусови качества и балансиран хранителен състав, добрите средни добиви без необходимост от значими финансови вложения в технологията му за отглеждане, той е една от културите, които могат по-трайно да навлязат в едно балансирано и устойчиво сеитбообращение у нас.

Хората се нуждаят от растения, за да оцеляват – храната ни се състои от растения или животни, а животните от своя страна също зависят от растенията, някъде по хранителната верига. Освен това растенията формират гръбнака на естествените екосистеми и абсорбират около 30% от целия въглероден диоксид, отделян от хората всяка година.

Хранителни източници на модерното човечество са силно рационализирани: около 90% от калориите в света идват от около 20 вида растения. Близо 50% от тези калории са от ориз, царевица и пшеница. Изменението на климата довежда тези култури до границите на лимита им. Културите в много региони вече изпитват трудности да се справят с екстремни температури, променящите се модели на дъжд и повишени нива на въглероден диоксид, според доклад на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) относно продоволствената сигурност.

Неотдавнашно проучване, публикувано в Nature Food, използва нови инструменти за да моделира развитието на селскостопанските култури, като проектира ефектите от изменението на климата върху тях в световен мащаб. Моделите предвиждат, че производителността на пшеницата ще се увеличи в онези части на света, които се намират на високи географски ширини. Добивите от царевица, соя и ориз обаче ще претърпят удар през следващите 10 до 20 години.

На местата с най-горещия и сухия климат и с по-ниска географска ширина селското стопанство ще бъде засегнато най-скоро и най-сериозно от последиците от изменението на климата.

Днес селското стопанство е изправено пред голямото предизвикателство да отговори на нарастващото търсене на храна, като същевременно ограничи деградацията на почвата, замърсяването на въздуха и водата и се адаптира към въздействията от изменението на климата.

Предлаганите стратегии за адаптация на селското стопанство към промените в климата включват засаждане на различни култури, отглеждане на нови линии, генетично модифициране на култури, по-устойчиви на суша и топлина сортове и изместване на сезоните на отглеждане, за да се приспособят към промените в дъждовните сезони и температури. Стратегиите могат също така да включват по-устойчиви селскостопански методи, за да помогнат за защитата на екосистемата, да поддържат плодородието и влажността на почвата и да допринасят по-малко за емисиите на парникови газове.

Такава стратегия е насочването на земеделците към нови за района култури, към които вече има пазарно търсене и в България, и в Европа, но досега не е било възможно да се отглеждат, поради климатичните условия. Това би направило агроекосистемата по-устойчива към болести и неприятели, както и по-адаптивна към климатичните промени запазвайки нивото на доходи в малките и средни земеделски стопанства.

Сладкият картоф е култура, за която има пазарно търсене, днес можем да го открием във всеки хипермаркет у нас като внос, въпреки че и условията в България са благоприятни за отглеждането му.

Въпреки името си, сладкият картоф или батат няма нищо общо с картофите. Родината му е Централна и Южна Америка и е растение от семейство Convolvulaceae, от рода на познатото ни градинско грамофонче (лат. ipomoea batatas), което образува големи, вкусни и здрави грудкови корени, които приличат на продълговати картофи. Бататът обаче превъзхожда картофа по някои критерии, заради които специалистите го нареждат в редиците на суперхраните. Той е много питателен кореноплоден зеленчук и е с най-високо съдържание на бета каротин и витамин А, осигурява на тялото достатъчно антиоксиданти и го зарежда с фибри и минерали. Сладкият картоф превъзхожда по хранителни качества обикновения картоф по отношение на съдържанието на витамини и калций, което го прави подходяща храна при диета, свързана с анемии.

Комбинациите от нишестета, захари, бета-каротин, калий и други компоненти са толкова разнообразни, че нито един картоф не може да се сравни със сладките картофи в гамата от вкусове им. Жълтите и оранжевите сортове се отличават с високо съдържание на бета-каротин. Сортовете с мека вътрешност имат вкус на картофи, затова е по-добре да ги използвате по същия начин – варени, пържени, печени и др. Лилавите сортове имат повече вкус на „цвекло“.

Стъблата на растенията са стелещи се и крехки. Пресни, сушени или силажирани, те са подходящи за фураж. Сортовете сладки картофи могат да се различават значително не само по цвят, състав и вкус, но и по приложената към тях селскостопанска технология, период на зреене, форма на кореноплодни грудки, срок на годност и размер на лианите.

Каква е практиката за отглеждане на батат в България?

Опитите за отглеждане на батати у нас започват през 1932 г. Първият успешен опит за отглеждането им е през 1933 г. в Пловдивския научноизследователски институт. Основните трудности свързани с отглеждането им тогава са свързани със съхранението им.

Към момента у нас сладки картофи са отглеждани само в най-южните части на страната – в районите на Ивайловград, Хасково и Харманли. В последните години земеделци в района на Садово също правят опити да произвеждат батати. Основните сортове, които се гледат в България, са родният № 9 и китайските Шен Ли 100 и № 169.

Полевите опитите, проведени през 2023 г. от Българската асоциация за биологична растителна защита в района на централните части на Северна България за отглеждане на сладък картоф, дадоха изключително обнадеждаващи резултати. Културата се разви безпроблемно в периода май – септември и даде прилични средни добиви при отлични вкусови качества. Средният добив, който потенциално може да се получи от декар са 1500 кг. Евентуалното мащабиране в отглеждането на тази култура в малки и средни ферми би била ефективна стратегия за тях при адаптацията им към климатичните промени и гарант за запазване устойчивост на доходите им.

Изменението на климата носи предизвикателства както за продоволствената сигурност, особено в развиващите се страни, така и за безопасността на храните. В Европа “Европейският орган за безопасност на храните” (EFSA) определи изменението на климата като двигател (т.е. нов или съществуващ рисков фактор, който се променя по естество или величина) за възникващи рискове за безопасността на храните и фуражите в средносрочен или дългосрочен план.

Възникващите рискове могат да доведат до икономически загуби за фермерите и да застрашат продоволствената сигурност, тъй като регионите се сблъскват с нови заплахи, които преди не са съществували в тяхната среда. Промените в температурата, влажността, моделите на валежите и екстремните метеорологични явления могат например да повлияят на появата и интензитета на болести, пренасяни с храни, и установяването на инвазивни видове, вредни за здравето на растенията и животните. От друга страна, промените във времето и интензивността на опрашването, като например по-ранен период на цъфтеж на културите или загуба на опрашители, също могат да повлияят на производството на култури. Това може да доведе до намалени добиви и по-ниско качество на продукцията, засягайки наличността и достъпността на храната, особено в региони, които вече са изправени пред продоволствена несигурност. Една възможна стратегия, която да минимизира рисковете от това е въвеждането в сеитбообращение на нови и алтернативни култури.

Какво е приложението на бататът?

В условията на България не трябва да се избират къснозрели сортове (115 или повече дни от засаждането на резниците в земята), тъй като те няма да имат време да получат необходимата доза топлина и слънце.

Сред сортовете сладки картофи могат да се разграничат така наречените „промишлени“, които образуват по-равномерни грудки и са по-малко податливи на напукване, болести и телени червеи. Такива сортове обаче са по-ограничени в гамата от вкусове. Ето защо, ако нямате планове за търговска продажба на продуктите си, тогава можете да изберете сортове в зависимост от вашите вкусови предпочитания.

Ако имате ограничено свободно пространство, по-добре е да изберете сортове образуващи компактни храсти. Повечето сортове образуват пълзящи стъбла с дължина 1 – 3 м., някои достигат до 5 м. Следователно, само месец след засаждането на резниците, леглата ще бъдат покрити с плътен килим, който ще ограничи растежа на плевелите – само най-силните от тях ще могат да пробият такава защита.

Ако все пак имате планове за комерсиално отглеждане на сладки картофи за грудки (а не за резници), тогава трябва да изберете „промишлени“ сортове, които са се доказали добре в страни, където това растение отдавна се отглежда масово.

Някои сортове сладки картофи могат да се използват както като зеленчук, така и като декоративно растение. Например, сортът Carolina Ruby едновременно има много вкусни грудки (напомнящи сладко варена тиква) и декоративни издънки с дължина до 3 м.

Отглеждане на разсад от сладки картофи

Тъй като вегетационният период на сладките картофи е твърде дълъг за условията на България, той може да се отглежда у нас само с помощта на разсад, за който използваме средни грудкови корени с тегло 200 – 300 гр. По-добре е да изберете прави корени, които не са засегнати от болести.

При засаждане е по-добре да използвате универсална почвена смес за зеленчукови култури. Корените могат да се засаждат цели или на части. Когато използвате част от корена (отгоре или отдолу), линията на рязане трябва да бъде заровена в земята. Целият корен се поставя хоризонтално в съда и се посипва с пръст приблизително до средата. Впоследствие осигурете редовно поливане, в противен случай корените може да не се „събудят“. Различните сортове имат различни периоди на „събуждане“ – от няколко дни до 2 до 3 седмици.

Преди появата на първите листа е по-добре да държите контейнерите с корени далеч от слънчева светлина и по-близо до радиатора, тъй като оптималната температура за покълване на сладкия картоф е 24 – 26 °C. Когато се появи зеленина, изложете я на слънце или под специална лампа за разсад.

Скоростта на растеж също варира значително. Някои сортове растат много бързо – след 2 седмици резниците вече могат да бъдат засадени в земята. Други сортове изискват по-дълъг период – около 2 месеца. От една коренова грудка обикновено можете да получите от 15 до 30 резници.

Агротехника

Всяка зеленчукова или градинска култура ще даде добра реколта само при внимателен подход. Много градинари нямат успех със засаждането на сладки картофи първия път, защото не са взели предвид особеностите на неговото отглеждане спрямо методи на отглеждане при други култури. Въпреки че сладките картофи се наричат сладки картофи, когато става въпрос за отглеждане, те имат само едно общо нещо с картофите – и двете растат в земята. От биологична гледна точка плодовете на сладкия картоф дори не са грудки – те са удебеления на корена. Резниците се засаждат само, когато земята се затопли до 15°C, но те ще започнат да растат едва при 18°C. Така че засаждането трябва да се извършва не според календарния или личен план, а според действителното време на терен.

Ще получите добри добиви, ако засадите сладки картофи под полиетиленов филм – защото тогава почвата се затопля по-бързо, което е много важно за това южно растение. Тъй като сладкият картоф е пълзяща лиана, след месец или месец и половина няма да има нужда от плевене – зеленината ще покрие всички легла с плътен килим.

Можете да разберете какво извлича едно растение от почвата, като изучавате неговия състав. Както бе споменато по-горе, сладките картофи са с високо съдържание на калий. Това означава, че е необходимо да се използват калиеви торове. Ако прилагате принципите на биологичното земеделие във вашата градина, тогава можете да ползвате калиев хумат – в тази форма калият се абсорбира в количеството, в което е необходимо.

Голям плюс на сладките картофи е, че почти никакви вредители не ядат листата им, включително колорадския бръмбар, вечният враг на обикновените картофи. Но сладките сортове са податливи на увреждане от телени червеи.

Сладкият картоф е влаголюбиво растение, но дори и без изкуствено поливане може лесно да даде добра реколта. Напротив, прекомерното поливане може да доведе до напукване на корените. Не засаждайте сладки картофи на сянка или частична сянка – енергията ще отиде в зеленината, а не в образуването на корени. Активният растеж и узряването на корените на този южен зеленчук се случва при температура не по-ниска от 30 °C, а при температура под 20 °C – растежът почти спира.

Прибиране и съхранение на реколтата

Не бързайте с изкопаване на реколтата от сладки картофи. Тъй като узряването отнема много време, всеки топъл ден е от значение – буквално за една седмица клубените могат да нараснат сериозно.

При кратка сутрешна слана върховете на сладките картофи умират – сигурен знак, че прибирането на реколтата не може да се отлага повече. За условията на България времето за прибиране обикновено е подходящо в средата на септември – началото на октомври.

Клубените се поставят в кутии на тънък слой и се оставят за 5 – 7 дни в помещение с температура 30 – 35 °C и влажност 80%. Уверете се, че стаята е с влагоустойчиви стенни покрития. Ако имате малка реколта, тогава можете да поставите клубените в кутия, да ги поставите до радиатора и да ги покриете с влажна кърпа, като я сменяте периодично. По време на тази процедура всички рани и пукнатини, причинени от изкопаването, се лекуват.

След такова „третиране“ сладките картофи трябва да се съхраняват в сухо помещение с температура най-малко 10 °C, т.е. мазето не е подходящо за такива цели. При температури над 20 °C клубените започват да покълват. Така че в апартамент най-добрите места за съхранение са близо до балконската врата или под прозореца в кухнята.

ПРИЯТЕЛИ: 0.4 + 0.7	Бургас Казанлък Монтана Сандански	BG16RFOP002-2.073-1758-C01
Moreto.net във Facebook