22-годишният Даниел Стоянов до миналата седмица бе непознат герой от Варна, помогнал на момче в беда .
Една късна и студена нощ, след 15-часова смяна като офис мениджър и шофьор в ресторант, Даниел е готов да се прибере у дома. Когато излиза към личния си автомобил, забелязва непознат младеж на шофьорското място. Момчето, по тениска и тънък анцуг, трепери от студа.
"Трябваше да паркирам служебната кола, но преди това реших да запаля моята, за да се стопли вътре - нощта беше студена. Запалих двигателя и оставих ключовете на таблото, докато се върна. След две-три минути виждам, че непознато момче седи на шофьорското място в моя “Сеат”. Запазих спокойствие и възможно най-приятелски го попитах кой е той и какво търси в колата ми. Момчето почти изплака: “Не сам откраднал нищо, няма и да направя нищо лошо. Влязох да се постопля, а и съм много гладен!”, споделя Даниел пред в."24 часа".
Момчето е издирвания от близките си Георги Георгиев – 20-годишно момче от Стара Загора, което страда от шизофрения. Георги е изгубен, гладен и без пари, но Даниел не знае за неговото заболяване или че е обявен за издирване от полицията.
Даниел кани Георги в дома си, нахранва го, дава му чисти дрехи и го убеждава да се върне при близките си в Стара Загора. Макар да е изтощен, той сяда зад волана на личния си автомобил и изминава стотици километри през нощта, за да върне Георги на сигурно място.
"По пътя всичко беше нормално, дори не разбрах, че момчета боледува, както стана ясно по-късно. Говорихме си, слушахме музика по радиото, даже Георги си тананикаше, беше видимо спокоен."
"Чичото беше много изненадан да го види в този ранен час. Аз само му казах: “Здравейте, водя ви племенника”, и на секундата си тръгнах обратно. Той искаше адрес, за да ми прати пари за горивото на колата, но аз му отказах. В публикацията пишеше, че чичото ми бил платил - не е така, но това за мен няма значение, нека и така да остане. По-късно Георги обяснил на близките си, че се казвам Даниел и че съм карал светъл на цвят автомобил “Сеат”. Така е - колата ми е жълта.", споделя още Даниел.
Историята достигна до медиите, а полицията в Стара Загора иска да награди Даниел за постъпката му, но той отказва.
„Аз не казах на никого за тази случка, но полицията ме издири по свой си начин и ме поканиха в Стара Загора, за да ми връчат благодарствен адрес за стореното. Искаха в понеделник да организират тържество в областната дирекция на МВР. Но аз не желая публичност, помолих ги да отменят тържеството. И да отида, помолих да няма церемонии и журналисти. Моята религия не ми позволява да се хваля с това, което направих. Вярващ православен християнин съм и съм убеден, че доброто е заразно и без показност. Славата е за Господ! Той е поискал тъкмо аз да се срещна с Георги, нека онзи отгоре отсъди дали съм добър човек.", споделя още Даниел.
Тази философия Даниел приписва на възпитанието от родителите си, православната си вяра и спортното си минало. Даниел не за първи път помага на непознати.
Историята на Даниел е ярък пример за това, че доброто не се нуждае от прожектори. В свят, често белязан от безразличие, постъпката му вдъхва надежда, че човечността все още е жива.