Статия във „Варненски общински вестник“ на близо 90 години разказва за вековния чинар. Базирана е на сведенията на подполковник Тодор Евтимов, изучавал дървета от този вид с дълга история в цялата страна. От публикацията „Един две хиляди годишен старец в град Варна“ можем да научим много за ролята на дървото за местните в миналото.
„Хубава и засмяна е курортна Варна. В един кът на подножието на „Галата баир“ имаме запазена и до днес една хилядолетна старина от нашата чудна флора. Едно единствено старо дърво – чинар останало от хилядолетия. Това дърво по настоящем е във владението на фабрика „Текстил“. Високо и дебело с голям хралупест дънер, с високи и на шир разклонени клони и с широки перести като на лоза листа. Кората му е цяла набраздена с дълбоки бръчки и тумори (издутини), придобити от борбата със стихиите, водена в продължение на хиляди години. Според изчисленията предадени от стари хора този чинар е стар повече от 2000 години.
Всяка пролет по краищата на жицовидните дървесни жилки на младите му клонки завързват по 3 или 4 бодливи семенни топки. Тези топки макар и оздрели до есента не падат, а цяла зима неуспешно стоят, люшкани от бури, всред сняг и лед, та отрайват до идната пролет, когато се откачват и падат...Седнали под гъстата сянка на нашия две хилядолетник, вслушани в шепота на листата му, ние чуваме песента на щастливо изминатите весели дни на младостта на минали поколения. Дълги години често варненската младеж си е устройвала гуляи под този чинар с изстудено вино и ракия в голямата под него чешма...Вгледани в широката му хралупа, в големи тумори и дълбоки бразди на тоя дънер, ние намираме в него паметник на далечни вековни исторически преживелици. Ние виждаме нашата упорита издръжливост през дългогодишните борби, тласъци, завоевания и съдбоносни събития, разигравани по земята ни. Пренесени години назад виждаме насядали старци, подпрени на здравия му дънер, да разказват историята на този чинар.
Той бил пренесен от финикийските моряци от Индия. В своите редки пребивавания и кратковременно престояване на Варненския бряг те са си оставили белег за ориентация за по-бързо и по-лесно намиране на сладка вода на пристанищния бряг. Този белег е бил чинарът, засят до голямата крайбрежна чешма. Донесен от далечната му родина Индия, чинарът е бил засят и като основа на източната култура, напомнящ на вечно подвижните моряци един техен уютен кът на почивка и прохлада.
Под Галата баир е било тогавашното пристанище. Пясъчният насип под този баир се е образувал в течение на дълги години от натрупаната пръст върху каменната стена, зидана през времето на Аспарух. Остатъци от основите на тази пристанищна стена са намерени и сега при прокопаване на канала за вода от Галата за новата кланица.
До скоро варненският чинар е бил с незаринати корени и голям хралупест дънер, но сега, като владение на фабрика „Текстил“, по нареждане на съзнателния и интелигентен фабрикант г-н Николов, чинаря е грижливо закрит и хралупата му бетонирана. С това се гарантира живота на тази двехилядна старина още за стотици години.“, се казва още във варненския вестник от 1934 година.
Чинарът е с обиколка на ствола близо 9 метра и височина – 18 м. В миналото мястото около дървото е било поляна, покрай която минавал стария път за местностите Кьошк баглар и Карантината. Близо до дървото е имало стара каменна чешма – “Чинар чешма”, която днес не съществува. Това място било посещавано от много варненци. През горещите летни месеци и в празничните дни цели семейства идвали тук на “теферич”. А през 20-те години на XX век е имало кафене на това място.
Според някои поверия на това дърво хан Аспарух е вързвал коня си.
Регионалната библиотека споделя, че столетникът направил впечатление и на чешките археолози – братя Шкорпил, които в свои записки, поместени в Известия на Варненското археологическо дружество от 1921 г. отбелязват:
“Близо до Аспаруховия насип край тъкачната фабрика “Прогрес” се намира един чинар, до чешмата, наречена “Чинар чешма”. Дървото вътре е кухо (Според някои сведения светкавица обгорила корубата на чинара.): в празнината му могат да се поставят няколко души. Дървото е полуизгоряло, но при все това вирее още. Запазила се е от него половината коруба: тя мери околовръст 3,70 м, диаметърът и е 1,53 м, а дебелината 0,44 м…”.
Чинарът е обявен за природен паметник през март 1969 г. и не случайно се счита от специалистите за най-старото дърво във Варна.