Назначен за главен художествен ръководител на Варненската народна опера, регистрирана на 6.04.1947 г., Петър Райчев провежда в София първия конкурс за оперни солисти в 3 тура и сформира първия професионален екип на оперния театър, с който на 7.09.1947 г. представя пред възторжените варненци премиерата на първата постановка „Продадена невеста“ от Б. Сметана. Дирижира синът му, младият Руслан Райчев, първият главен диригент на Варненската опера, който от 1946 г. е и главен диригент на първия Държавен симфоничен оркестър във Варна. Така синът поема на свой ред по пътя към световната сцена именно от Варна.
Силен емоционален отзвук сред публиката има и „Мадам Бътерфлай“ от Дж. Пучини, втората варненска постановка на баща и син Райчеви, в чиято премиера на 17.11.1947 г. дебютира като Пинкертон Никола Николов. Прославеният тенор не забравя тази първа своя роля, което личи и от думите му на благодарност към маестро Райчев върху снимка, на която Никола Николов е в костюм от представление на Миланската скала.
В спектакъла на „Мадам Бътерфлай“ на 9 март 2022 г, постановка на Кузман Попов, под палката на известния диригент от Израел Етан Шмайсер, в ролята на Пинктертон ще аплодираме още един голям тенор - Иван Момиров, варненецът, познат на меломаните в най-добрите оперни театри по света с красивия си тембър и завладяваща емоционалност. Великолепното сопрано Йоана Железчева ще се превъплъти в образа на Мадам Бътерфлай, една от коронните роли в репертоара й. Участват също: Силвия Ангелова – Сузуки, Свилен Николов – Шарплес, Лиляна Кондова - Кейт Пинкертон, Пламен Долапчиев – Горо, Христо Ганевски – Принц Ямадоро, Гео Чобанов – Бонзо и др. Солисти, хор и оркестър на Държавна опера Варна.
Петър Райчев - един велик варненец
Петър Райчев (09.03.1887, Варна - 31.08.1960, София), първият световноизвестен български тенор, поставил началото на плеядата прочути гласове със звездна кариера, които светът аплодира като Българското оперно чудо, е основател и пръв художествен ръководител на Варненската опера. Роден във Варна, той отрано проявява певческите си и артистични заложби, пее в хора на Добри Христов и хора на Варненската мъжка гимназия. В София следва живопис при Иван Мърквичка в първия випуск на Рисувалното училище, посещава лекции по литература, под псевдонима Пиер сътрудничи с карикатури и текстове на списания, взема уроци по оперно пеене при Иван Вулпе. Завършва предсрочно Московската консерватория в класа на проф. Умберто Мазети с пълно отличие и златен медал, след което усъвършенства вокалното си майсторство като стипендиант на Болшой театър в Неапол при Фернандо де Лучия. Стремителната му певческа кариера започва от Италия, продължава триумфално в „Ковънт гардън“ – Лондон и Русия, за да обхване най-реномираните театри на три континента - Европа, Азия и Америка.
Чрез Петър Райчев България влиза в големия свят на операта, която го съизмерва с тенори като Енрико Карузо, Тито Скипа, Бениамино Джили. Аплодират го многократно в Болшой театър, Ла Скала, Сан Карло, Гран опера, Виенската Щатсопера, 10 години е постоянен гост солист на Метрополитън опера. Музикалната критика го величае като безспорен майстор на италианската кантилена, красив лирико-драматичен тенор със светъл и топъл тембър и темпераментна фраза с ярки акценти. Изкуството на Петър Райчев, което включва близо 80 централни тенорови партии от класическия руски, италиански, френски и немски репертоар, ценят Артуро Тосканини, Сергей Прокофиев, Умберто Джордано, Пиетро Маскани и др.
През 1936 г., на върха на звездната си кариера, Петър Райчев се завръща в родината, за да вложи многостранния си талант на солист, режисьор, педагог и ръководител в подкрепа на прохождащото българско оперно изкуство. В Софийската опера работи като солист и режисьор.
През 1947 г. идва в родния си град Варна с мисията на основоположник, пръв главен художествен ръководител и пръв режисьор на Варненската народна опера, регистрирана на 06.04.1947 г. Руслан Райчев, синът на Петър Райчев, завършил Виенската Консерватория при Карл Бьом, става първият диригент на новия оперен театър. Всъщност синът идва във Варна една година по-рано, за да поеме ръководството на първия Държавен симфоничен оркестър в града. Именно от Варна Руслан Райчев поема след баща си по пътя към висините на музикалното изкуство. И така, под знака на двамата Райчеви - бележитите български творци, режисьорът Петър Райчев и диригентът Руслан Райчев, на 07.09.1947 г. се вдига завесата за първата постановка на операта “Продадена невеста” от Б. Сметана, с която започва летоброенето на Варненския оперен театър. Тук поставя още 5 заглавия: “Мадам Бътерфлай” от Дж. Пучини, “Селска чест” от П. Маскани, “Палячи” от Леонкавало, “Травиата” от Дж. Верди и “Севилският бръснар” от Дж. Росини.
След Варненската опера, Петър Райчев участва в изграждането и на оперните театри в Русе, Стара Загора и Пловдив. До края на живота си проф. Петър Райчев преподава в Държавната музикална академия, оставяйки след себе си талантливо младо поколение с високи естетически критерии. Заслугите на Петър Райчев за развитието на българското оперно изкуство са неоспорими и оценени по достойнство, за което свидетелстват многобройните му отличия: орден „Свети Александър“, званията Заслужил артист, Народен артист, Лауреат на Димитровска награда, Герой на НР България и др. Петър Райчев – първата българска оперна легенда, първият световнопризнат български тенор, изтъкнат режисьор и педагог, основоположник на Варненската опера. Един велик варненец.
„МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ“
опера в три действия от Джакомо Пучини
Диригент Етан Шмайсер
Режисьор Кузман Попов
В ролите:
МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ – Йоана Железчева
ПИНКЕРТОН – Иван Момиров
СУЗУКИ – Силвия Ангелова
ШАРПЛЕС - Свилен Николов
КЕЙТ ПИНКЕРТОН – Лиляна Кондова
ГОРО - Пламен Долапчиев
ПРИНЦ ЯМАДОРИ - Христо Ганевски
БОНЗО - Гео Чобанов
КОМИСАР - Людмил Петров
ЧИНОВНИК - Илко Захариев
ЯКУСИДЕ – Владислав Владимиров
МАЙКАТА - Антоанета Маринова
БРАТОВЧЕДКА – Вяра Железова
ДЕТЕ – Габриел Димитров
Солисти, оркестър и хор на Държавна опера Варна
Новини - теми
Доброто е заразно и без показност - историята на един варненец, който промени съдбата на непознат
Моряк от Аксаково покори подножието на Еверест след дългогодишна подготовка и любов към планините
Защо празникът на район "Одесос" е на 23 октомври - истории от Стара Варна
Стара Варна: Когато паралелките били с по 50 деца, а училищните сгради не достигали
120 години от рождението на капитан далечно плаване инж. Найден Найденов
RSS Новини