„Изключително съм щастлив да приветствам изумително надарения Дино Джелусик (англоговорещите изкилиферчват фамилията на хърватина, понеже явно им е трудно да произнесат оригиналната: Йелусич – бел. Г.В.) в „Уайтснейк“. Той ни се наби в очите и ушите, откакто свирихме заедно в Загреб преди 2 години. Ще го обикнете!“

Това е гласът на Дейвид Ковърдейл, който звучи в официалния сайт на „Уайтснейк“, в YouTube и навярно къде ли още не…

Дино Йелусич е певец, композитор и мултиинструменталист от Хърватия. Той е член на мултиплатинената касова група „Trans-Siberian Orchestra“ и част от групата на Джордж Литнч „Dirty Shirley“, а преди това записва с хърватските групи +The Ralph“, „Mad Dogs“ и „Animal Drive“. Ковид-пандемията завихри интереса му да записва с рок виртуози от цял свят – предимно кавъри на любими негови песни и групи.

Дино пее, обикаля и записва от 5-годишна възраст. Организаторът на варненския конкурс „Откритие“ Доно Цветков го помни оттогава. Освен че е певец-фронтмен, Йелусич свири на клавишни, бас, китара и барабани. Завършил е музикална академия и се занимава с театър.

Дино казва, че е бил повлиян от „Уайтснейк“ и Дейвид Ковърдейл от ранна възраст.

„За мен е изключителна чест да бъда част от една от любимите ми групи за всички времена – признава Дино. – Да получи телефонно обаждане от Дейвид Ковърдейл, е нещо, за което всеки певец и музикант от моето поколение може само да мечтае; все още усещането е сюрреалистично. Нямам търпение да започна турнето с „Уайтснейк“ и както самият велик ДК ми каза – да придам част от моята идентичност към звука на тази емблематична група.“

Йелусич е на 29 години. Той се присъединява към „Уайтснейк“ за прощалното им турне в Ирландия и Великобритания, сякаш за да влее млада кръв към величието на легендарната група.

Останалото, например че е победител в първата детска „Евровизия“ през далечната 2003-та с песента „Ти си моята първа любов“, може да прочетете в Wikipedia, и трябва да се въоръжите с търпение, защото нанизът от награди и победи е въздълъг.

Той работи само с най-големите: Гюс Джи, Майк Манджини, Уил Хънт, Джеф Скот Сото, Стийв Смит, Джон Олива, Кип Уингър, Джон Макалузо, Дийн Кастроново, Фил Демел, Ръсел Алън и др.

Дино на "Откритие" 2015 г.

Но… да оправдаем заглавието!

Варна, 2015. На сцената на Варненската опера Дино излезе като неоспорим победител в международните конкурси за песен и изпълнител на единственият оцелял български международен поп§рок фест „Откритие” . Още с първите срички на „The Show Must Go On“ хърватинът обезоръжи останалите претенденти. Той има(ше) всичко: тембър, диапазон, техника, хъс, сугестия – и ако щете, физическо присъствие, за да не кажа – генетична дългокоса рок хубост. И спечели всички възможни награди (четири!), включително за песента си „Татко“ („Father“).

Само година по-късно грабна Гран при на фестивала „Нова вълна“ в Сочи – най-голямото певческо състезание за млади изпълнители в света.

Написаното дотук може да прочетете и другаде. Затова си позволявам още впечатляващи подробности от личното ми съприкосновение (след българският фест „Откритие“) с Дино (най-вече по YouTube).

- Дино Йелусич е сериозен (сериозно отдаден) спрямо музиката във всичките ѝ жанрове, но и с пиперливо чувство за хумор;

- В развлекателната музикална програма A-strana на Хърватското радио и телевизия Дино е най-младият и безспорно най-талантливият изпълнител (и не на рок, а на популярни хърватски поп хитове);

- Най-късият му вокален клип е крайно любопитен: той влиза в студиото, изпява високият скат-припев на класиката „Chilld In Time“ без никакво усилие и моментално се изпарява (явно някой го е насъскал с мнението, че няма висок диапазон… и той му доказва колко далеч е от истината!);

- За да усетите цялата палитра на гласа му, добре е да изгледате и прослушате акустичния му концерт в Карловац от 2019 г., на който той си акомпанира сам на китара и пее невъобразимо пъстра китка от хитове – от „Уайтснейк“ през „Форинър“ до „Бон Джоуви“;

- Когато бе пуснат клипът на „Here Comes the King“ на групата на Джордж Линч „Dirty Shirley“, американския топ китарист написа под него: „Ако Дио или Ковърдейл имаше син, това щеше да е Дино“;

Сори, момчета, вече е късно: Ковърдейл май си избра следовника.