Бюстът-паметник на Васил Левски се намира в Алеята на Възраждането в Морската градина срещу паметника на Христо Ботев. Подобно на паметника на Ботев, идеята, изграждането и финансирането са дело на комитета “Българско Възраждане”, припомня Moreto.net.
Решението за издигане на паметника на Васил Левски от 20 февруари 1909 г. гласи: “Комитета, конституира на упоменатите инициатори правото за въздигане памятници на Хр. Ботев и Васил Левски със собствените свои средства. За въздигането на останалите памятници, комитета ще развие нуждната деятелност за събиране волни пожертвувания от варненските граждани”.
Проектът на инж. Иван Бърнев за Алеята на Възраждането
Прозорливите членове на комитета дават поръчка на скулптора Жеко Спиридонов за паметник на Васил Левски, още докато той работи върху паметника на Ботев през 1911 г. През месец юни 1912 г паметникът на Левски е монтиран на северната страна на алеята точно срещу паметника на Ботев. Датата за официалното откриване е 27 юли 1912 г. – 34-та годишнина от Освобождението на Варна и точно една година след откриването на паметника на Ботев.
Изглежда всичко се осъществило много бързо, но всъщност настроения за издигане на паметник на Апостола на свободата във Варна зреели отдавна. Още през 1908 година били определени личностите, на които да има паметник в Алеята на Възраждането, а пред обществеността вече се разкрило, че Васил Левски е посещавал Варна няколко пъти, като за една среща има и исторически сведения. Напомняме, че Варна не е имала свой комитет, а е влизала във Втори Сливенски революционен окръг. Но дейности в името на революцията са се подготвяли в града, защото на Варна не са липсвали родолюбиви и предприемчиви българи.
Никола Провадалиев, осъществил среща с Левски във Варна, е един от най-будните за времето си варненци. През 1850 г. той и семейството му се преместват от Провадия във Варна. Провадалиев купува мястото между днешните улици "Ал. Малинов" и "Марко Балабанов" и построява хан и спиртоварна. Именно в спиртоварната се е осъществила срещата между варненския революционен комитет и Левски. За срещата свидетелства друг участник в нея - Иван Фетваджиев. Той разказва в своите “Спомени за Левски” как в Калофер през една майска привечер на 1869 г. бил извикан у комшията си Иван Мархолев. Там на двора под вишнята били насядали няколко души негови съграждани и един непознат млад мъж.
“Преди да седна – разказва Фетваджиев, – Иван ме попита не познаваш ли момъка. Отговорих му, че и аз се мъча, ама не мога. Тогава момъкът вдигна глава и ми каза:
“Не помниш ли, когато се запознахме миналата година във Варна в Провадъоловата фабрика?”.
Едвам тогаз се сетих, че пред мен стои Левски”. Срещата във фабриката станала през декември 1868 г. и без съмнение била организирана от Провадалиев.
Къщата на Никола Провадалиев на бул. "Сливница" 22, построена през 1883 г., е определяна като първата европейска сграда във Варна.
Събитията след кончината на Васил Левски, Априлското въстание, Руско-турската война и турбуленцията в българския обществено-политически живот след Освобождението са добре известни. Междувременно, във Варна се развива и осъществява проект за Приморска градина и през 1908 година се основава Комитет ”Българско Възраждане” с ясна цел – да бъде изградена Алея на Възраждането в Приморския парк. С ентусиазъм, единни действия, дарения от страна на гражданите, комитетът бързо набирал скорост. Така през 1911 г. се открива паметника на Христо Ботев, а само година по-късно се стига и до откриването на втория паметник – този на Васил Левски.
27 юли 1912 година - Откриване паметникъ на Васила Левски
Самото събитие, в навечерието на Балканската война, която ще избухне след 3 месеца, е тържествено и подкрепено от голямо множество граждани. Настроенията са приповдигнати, патриотични. Тържеството започнало с молебен в Съборната черква (катедрален храм „Успение Богородично“) По същото време в Алеята на Възраждането близо до паметника на Левски бил издигнат аналой, обкичен с цветя и с националното знаме на върха. В 11 ч. около аналоя се подредили кметът и общинарите, някои от чуждите консули в града, а градината била пълна с народ. След молебена и сред силни ръкопляскания кметът Александър Василев открил паметника.
Пресата надлежно отразява събитието. В рубриката "Хроника" на в-к "Светкавица" четем :
"Откриване паметникъ на Васила Левски
Завчера на 27 того – освобождението на гр. Варна, се извърши и тържественото откриване паметника на „Василъ Левски“ въ тъй наречената, алея на възраждането“ расположена въ най-хубавата частъ на приморската градина. Въпреки, че празника е полуофициаленъ, множество граждани бѣха се стекли да взематъ участие въ това културно тържество."
Изработката на бюста-паметник е поверена на Жеко Спиридонов, още докато той работи по паметника на Ботев. Скулпторът е автор на три от най-добрите бюстови паметници във Варна. Първият от тях е паметникът на граф Игнатиев, открит през 1906 г. в Градската градина, вторият е на Христо Ботев, осветен през 1911г., и третият - на Васил Левски.
Жеко Спиридонов (27 февруари 1867 г - 21 юли 1945)
Любопитен факт, който допълнително свързва Жеко Спиридонов с Варна, е, че бюстът на варненския арх. Дабко Дабков му носи сребърен медал от френското Министерство на изящните изкуства през 1900г.
Жеко Спиридонове един от водещите фигури на следосвобожденското изкуство, в частност - в скулптурата. Роден в Шумен, той се дообразова в Чехия като стипендиант на Министерството на народното просвещение в Керамичното училище в Бехине. От 1889 г. до 1902 г преподава рисуване и моделиране в Държавното занаятчийско училище в Княжево, след което учи моделиране в Художествената академия в Мюнхен при професор Сириус Еберлеал. Автор е на много паметници, скулптури, монументи. Много от скулптурите си Жеко Спиридонов моделира в Мюнхен и отлива в някои от добрите леярни в Европа. Именно надписът в основата на паметника на Левски, “Montagutelli Freres Fondeur Paris”, ни дават основание да заключим, че той е отлят в леярната на прочутите братя Монтагутели в Париж. Затова освен с висока художествена и национална стойност, той се отличава и с издържливост и качество на изработката.
Бюстът на Левски е изработен с виртуозно моделирани и спокойни форми, светлината се разлива меко по тях, а реализмът на образа напомня на любимите на автора ренесансови скулптури. Изразът на очите е смекчен, в тях долавяме прямота и доброта. Създаден е спокоен, но пълен с вътрешна сила образ на млад и хубав, чисто български тип човек. От богатия си арсенал на пластични похвати скулпторът е избрал по-строг ритъм на композицията, а пред бюста като кратка музикална фраза е поставена бронзова лаврова клонка. Пиедесталът е светлосив гранитен монолит, разчленен на пояси, и по архитектурните си белези е почти еднакъв с този на Христо Ботев. Бюстът е висок 1,20 м. На гърба му артистично, с ръкописни букви е написано “Ж. Спиридоновъ”, а под него – 1912 г. На западната страна и в основата на бюста, също с ръкопис е изписано “Montagutelli Freres Fondeur Paris”. Колоната на пиедестала е квадрат със страна 0,60 м и височина 1,42 м. Поставена е върху база с фасети по ъглите, с квадратно сечение с размери на страната 0,88 м, а най-отдолу е стъпалото с квадратно сечение със страна 1,40 м. Общата височина на паметника е 3,17 м. Колоната завършва с добре пропорциониран корниз, скосен плавно в горната си част.
На лицевата страна на паметника във Варна е издълбано с главни, печатни букви името “Василъ Левски”, а под него – годините 1837–1873. На западната страна, също с главни печатни букви, е изписано “Думите му бяха и прости и кратки, пълни съ упование и надежди сладки”, а на източната – “Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса...”.
Паметникът на Васил Левски във Варна е първият на Апостола на свободата в града, вторият - в Алеята на Възраждането в Морската градина, и трети - изобщо в страната. Всяка година на 19 февруари, но и през други дни, признателното гражданство поднася именно там своята почит към личността, делото и завета на един от най-великите българи.
Васил Иванов Кунчев - роден на 18 юли 1837 г. в Карлово, обесен на 18 февруари 1873 г. в София.