В категорията реномирани кафенета в града попадат “Лондон” и “Сплендид”.
Най-представителното и най-предпочитано е кафене “Лондон”, разположено в централната част, на главната улица “Цар Борис” № 4, припомнят историята от Регионалната библиотека във Варна.
Тук посетителите могат да се порадват на европейска атмосфера, приятна обстановка и уют. Кафенето е посещавано от градски знаменитости – архитекти, художници, журналисти, лекари. Любимо място е на варненския кмет – бохем Господин Ангелов Георгиев, по-известен като Ангелсон, човек с европейски манталитет и обноски. Тук, за да почувстват изтънчената обстановка и да придобият европейски маниери, идват и много студенти – синове на богати търговци и индустриалци от страната.
Кафене “Сплендид” се намира на площад “Мусала” № 36 в едноетажна сграда до хотел “Мусала”.
Кафенето се посещава главно от национал-либерали и ловци, защото наблизо е домът на д-р Цонев – един от лидерите на тази партия и председател на местното ловно дружество, който ползва кафенето като клуб. Тук, освен че се решават важни партийни въпроси, организират се вечеринки и срещи, така също се обсъждат доста шумно и ловните хайки. Затова кафенето е притегателен център и за външни хора, любопитни да чуят интересните и силно преувеличени ловни истории и да се повеселят.
На улица “Драгоман” се намира едно по-различно кафене – “Астория”.
Управител на заведението е известният общественик Герчо Герчев, бивш помощник-кмет и инициатор на летните музикални тържества във Варна. Неговата идея е да направи заведение от типа на прочутите виенски кафенета с големи огледала, тапицирани столове, маси с мраморни плочи, където да се четат европейски и местни вестници, скачени на метални дръжки. Герчев иска да привлече културната и взискателна публика в “Астория”.
По негова инициатива в един от салоните на кафенето през 1936 г. е открита изложба от картини на варненския художник Георги Велчев. Събитието се превръща в истински културен празник. Успехът на изложбата е голям, посетена е от много варненци, в местните вестници публикуват възторжени статии. През 1937 г. се устройва още една изложба на друг забележителен художник – Христо Каварналиев.
В началото работата в кафене “Астория” потръгва. Клиентите са предимно интелектуалци, водени от любопитство, а и от снобизъм. Но постепенно посещенията в заведението намаляват, защото то не предлага онази задушевна обстановка и настроение на другите кафенета с разнообразна клиентела.
“Няколко думи за прочутото кафене “Армения”. То се намираше срещу хотел “Мусала”, в центъра на града. Управител беше бай Паруш. Клиентелата на “Армения” беше много пъстра и от най-различни националности. Тук идваха хора за по едно турско кафе и заради ориенталската атмосфера – шумни разговори, гръмки смехове, непрекъснато тракане на зарове и “джумбуши” на цветисттурски език. “Армения” се ползваше с реномето на цариградско кафене.
То беше мястото на знаменитости-гагаузи като бай Христо Теохаров (Ясуто), запасния полковник Данаил Манов, д-р Караджов, бай Тодош Бояджията – всички от местното дружество “Кореняк”, които минаваха за стари варненци, но говореха спънато български език, а турски – свободно и без задръжки.
Кафене “Армения” остана докрай вярно на ориенталския си дух. Всички опити на бай Паруш да сложи радио срещнаха ожесточената съпротива на редовната клиентела. Те бяха против радиото, защото то би им пречило да си пият спокойно кафето и да си кажат приказката.
Освен за лъскавата страна на кафенетата, в старите варненски вестници често се споменава за инциденти – свади, сбивания, кражби. Сред кафенетата с недобра репутация се откроява “Комерсиал”. Намира се в хотел “Комерсиал” в центъра на града. Сградата има две лица и две входа – на улиците “Преслав” и “Одесос”. Вестник “Варненски новини” от 1914 г. с особена тревога съобщава за извършен обир в заведението.