Наред с това внася и в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) сигнал заради отварянето без екооценка на подводното депо “Налбанка”. В него се депонират земните маси (т.нар. дрегажни маси), извадени от Варненското езеро при удълбочаването му. Все още няма яснота и за проверката на Агенцията за държавна финансова инспекция по сигнала на “Демократична България” защо не е направена обществена поръчка за удълбочаването на Варненското езеро, а дейностите за 350 млн. лева са възложени директно.
“Става дума за 350 млн. лева наши пари, които отново виждаме как със съдействието на българските институции отиват на ползу роду не, а на ползу Догану”, заяви съпредседателят на формацията Христо Иванов пред журналисти във Варна.
Кейовата стена на пристанище “ТЕЦ Езерово” е отдадена на ТЕЦ Варна вместо с концесионен договор или договор за отдаване под наем за до 10 години, единствено с рамково споразумение за партньорство между теца и държавното предприятие “Пристанищна инфраструктура”, сключено на 10 юли 2018 г., което не е публично достъпно.
“Посоченото Рамково споразумение не би могло да бъде годно правно основание за ползване на кейовата стена, тъй като в действащото законодателство е налице изрична правна уредба за основанията и реда за предоставяне на трети лица ползването на имоти – публична държавна собственост. Налице е обосновано съмнение, че с това Рамково споразумение се цели заобикаляне на действащите законови разпоредби за предоставяне ползването на имоти – публична държавна собственост, както и на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ), който ясно забранява на Държавното предприятие “Пристанищна инфраструктура” да извършва пристанищна дейност (аргумент от чл. 115м, ал. 2 от ЗМПВВППРБ, както и да влиза в дружества с пристанищни оператори (аргумент от чл. 115м, ал. 3 от ЗМПВВППРБ).”, се казва в сигнала.
Сигналът до МОСВ засяга повторното отваряне на подводното депо “Налбанка”. То е било закрито през 2009 г. заради изчерпан капацитет и заради близостта му до защитената местност “Казашко”. След март 2020 г. обаче дейността му се възобновява, без да е извършена оценка на въздействието върху околната среда.
За да се избегне ОВОС “Пристанищна инфраструктура” е разделила на две предложенията за удълбочаване на Варненското езеро и за откриването на депото. Те би трябвало да се разглеждат като една процедура и да се мине ОВОС, коментира съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов.
Христо Иванов изтъкна, че депото на практика е в границите на града и екооценката е необходима, за да се преценят рисковете за околната среда.
“Притеснение има и затова, че обемът, за който е отворено депото е 3 млн. куб. метра, а по план при удълбочаването ще бъдат извадени между 7 и 8 млн. куб. метра и не е известно къде ще бъдат депонирани оставащите”, каза Иванов.
Той посочи и че при проследяване на дейността на дълбачките във Варненското езеро се вижда, че те обслужват основно ТЕЦ Варна.
Иванов каза, че ще утре ще предостави и снимки с дрон.
Чака се информация за това защо не е направена обществена поръчка за това удълбочаване, което ИА "Пристанищна инфраструктура" директно възлага дейностите на едно ЕАД, което поднаема една руска фирма и има решение на министерски съвет, с което се отпускат тези 350 млн.лева. Пари, които виждаме как със съдействието на българските институции отиват за полза роду не, а на полза Догану", каза още Иванов.