“Благодарна съм на ГХГ-Варна, в лицето на нейния директор Доротея Павлова, за поканата, която като добра инжекция ме застави да поработя с четката. И този път няма да учудя никого с търсене на нови пътища и начини на самоизразяване - признава Лора Маринова пред Нина Локмаджиева. - Това, което правя, се движи в спокойния коловоз на традиционното, “наподобително изкуство”, както още го наричат. Оставам вярна на себе си и най-искрено споделям със зрителя това, което ме вълнува - вниманието ми и днес е привлечено от различните състояния и настроения на човека и природата.
В изложбата представям 13 платна, шест от които са създадени през настоящата година. Включвам и една от първите ми работи след дипломирането - от 1978 г., участвала в представителна изложба на варненските художници в София. Между няколкото пейзажи - градински и градски, и портрети, има и фигурални композиции, посветени на операта и митологията. Пристрастна съм към сребристосивите хармонии и към драматичните черно-зелени и черно-червени тоналности. Четката ми се движи почти така, както ме е учил баща ми. Често си мисля дали би ме одобрил...
Това, което съм направила, не е толкова обемно и не съм минала през периоди на търсене в различни посоки. Бих казала, че съм вървяла само в един коридор, без криволичене - това на някого може да изглежда скучно - като плетене не чорап, но аз оставам вярна на това, към което се стремя, което наистина удовлетворява мен самата. С други думи, не съм кокетирала със зрителя, с неговите вкусове и очаквания. Смятам, че художникът не трябва да очаква непременно одобрение отвън. Може би звучи доста рязко, но съм убедена в това.”
В изложбата представям 13 платна, шест от които са създадени през настоящата година. Включвам и една от първите ми работи след дипломирането - от 1978 г., участвала в представителна изложба на варненските художници в София. Между няколкото пейзажи - градински и градски, и портрети, има и фигурални композиции, посветени на операта и митологията. Пристрастна съм към сребристосивите хармонии и към драматичните черно-зелени и черно-червени тоналности. Четката ми се движи почти така, както ме е учил баща ми. Често си мисля дали би ме одобрил...
Това, което съм направила, не е толкова обемно и не съм минала през периоди на търсене в различни посоки. Бих казала, че съм вървяла само в един коридор, без криволичене - това на някого може да изглежда скучно - като плетене не чорап, но аз оставам вярна на това, към което се стремя, което наистина удовлетворява мен самата. С други думи, не съм кокетирала със зрителя, с неговите вкусове и очаквания. Смятам, че художникът не трябва да очаква непременно одобрение отвън. Може би звучи доста рязко, но съм убедена в това.”
Лора Маринова е родена през 1953 г. във Варна. Завършва СМУ “Добри Христов” в родния си град със специалност “Пиано”. През 1977 г. завършва НХА в София със специалност “Сценография”. От 1977 до 2002 г. работи като сценограф във Варненската опера, като в последните шест години е главен художник. Има реализирани над 70 сценографски проекта - оперни, балетни и театрални - във Варна, Пловдив, Бургас и Плевен. През 1990 г. е реализиран нейният проект за операта “Трубадур” от Верди в Националната опера в Кайро, Египет.
Има самостоятелни изложби в ГХГ “Борис Георгиев” - Варна през 2022 и 2013 г., в галерия “Ларго” - Варна, през 2011, 2013, 2015 г., галерия “Форум” - Хасково, през 2017 г.
Сред националните и конкурсни изложби, в които участва, са Международното биенале на миниатюрата в Русе през 2007 и 2013 г., Националният конкурс Алианц България през 2008, 2010 и 2016 г. и Балканското квадриенале за живопис в Стара Загора през 2016 г.
Носител е на награда “Варна” за живопис през 2017 г., на наградите на галерия “Графит” - Варна, през 2014 г. и галерия “Ларго” - Варна, през 2018 г., на наградата “Феникс” на ТМПЦ - Варна, през 2023 г., номинирана е за наградите за живопис на Алианц България - Варна, 2008 г. и Добрич, 2010 г.
Изложбата на Лора Маринова се открива на 31 юли 2024 г. от 18:00 на ул. “Л. Каравелов” 1.