Ще я поднесе Лъчезар Бояджиев, който участва в представящия се премиерно във Варненската галерия проект на Института за съвременно изкуство - София “Его-система / Еко система” с куратор Яра Бубнова. Изложбата, както и лекцията, са част от програмата на Форума за съвременно изкуство БУНА.
Началото на лекцията на Лъчезар Бояджиев е в 17:00, час по-рано ще започне разговорът с артистите, участници в изложбата “Его-система / Еко система”.
Института за съвременно изкуство - София (ИСИ) е от най-дълго съществуващите и активни неправителствени организации, занимаващи се с визуално изкуство в България. Замислен е през 1993 г. и е регистриран като НПО, сдружение на изкуствоведи и художници през 1995. Историята му е тясно свързана с развитието на арт-сцената ни през последните десетилетия, нейното самообразоване, отваряне и позициониране в света, с някои от най-забележимите ѝ явявания в местен и международен контекст.
Лъчезар Бояджиев е един от ярките български концептуални художници.
Роден е през 1957 г., завършил е Националната художествена академия през 1980 г., живее и работи в София. В инсталации, обекти, рисунки, видео и перформативни лекции той представя своите интерпретации на сблъсъка между лично, обществено и глобално в един свят в зоната на дистопията.
Организира самостоятелни изяви и участва в групови изложби - запомнящи се проявления на съвременното българско изкуство. Един от основателите на Института за съвременно изкуство - София (ИСИ).
Лъчезар Бояджиев е озаглавил своята лекция “Венеция, Света Лучия и Крива река. Без вина виновни”.
“Лекцията за Венецианското биенале винаги е предизвикателство - споделя той пред Нина Локмаджиева, - но аз съм правил такива лекции в последните 12 години за почти всички издания на изложбата за съвременно изкуство.
Този път искам да направя експеримент - не съм ходил все още на Биеналето, но информацията онлайн е толкова обилна, впечатленията на колегите, които са били там, са толкова много, че аз чувствам, че имам доста добра представа за това какво е Биеналето и какви са най-важните акценти, както в общата изложба, курирана от Адриано Педроса, така и в националните павилиони и в съпътстващите изложби, които са много и винаги прекрасни. Това, за което ще говоря, е не само визуална презентация на моите впечатления от онлайн представянето и четенето на огромно количество текстове за това какво се случва в момента във Венеция на това Биенале. Второто, което е по-важната част, лично за мен, е какви са дефектите в процедурата, по която в България избираме представители за националния павилион - както за Биеналето за визуални изкуства, така и за Биеналето за архитектура. Това винаги е съпътствано от някакви напрежения, от някакви недостизи - най-вече недостиг на време, ненавреме направени решения основно от страна на Министерството на културата - нещо, за което не са виновни нито художниците, нито кураторите, които в края на краищата печелят честта да представляват България. Но като цяло ми се иска във втората част да поговорим за “тук” и “там”, за начина, по който се провеждат приоритетите в практиките на изкуството в България сега на полето на международните изяви и на полето на най-видимата изложба по света в момента, и най-старата, разбира се, на която все още има национално представяне на изкуство - Венецианското биенале. Надявам се и колегите от ИСИ - София, които са във Варна заради нашата изложба, и са посетили Биеналето, да се впишат в разговора с коментари и въпроси.”
Този път искам да направя експеримент - не съм ходил все още на Биеналето, но информацията онлайн е толкова обилна, впечатленията на колегите, които са били там, са толкова много, че аз чувствам, че имам доста добра представа за това какво е Биеналето и какви са най-важните акценти, както в общата изложба, курирана от Адриано Педроса, така и в националните павилиони и в съпътстващите изложби, които са много и винаги прекрасни. Това, за което ще говоря, е не само визуална презентация на моите впечатления от онлайн представянето и четенето на огромно количество текстове за това какво се случва в момента във Венеция на това Биенале. Второто, което е по-важната част, лично за мен, е какви са дефектите в процедурата, по която в България избираме представители за националния павилион - както за Биеналето за визуални изкуства, така и за Биеналето за архитектура. Това винаги е съпътствано от някакви напрежения, от някакви недостизи - най-вече недостиг на време, ненавреме направени решения основно от страна на Министерството на културата - нещо, за което не са виновни нито художниците, нито кураторите, които в края на краищата печелят честта да представляват България. Но като цяло ми се иска във втората част да поговорим за “тук” и “там”, за начина, по който се провеждат приоритетите в практиките на изкуството в България сега на полето на международните изяви и на полето на най-видимата изложба по света в момента, и най-старата, разбира се, на която все още има национално представяне на изкуство - Венецианското биенале. Надявам се и колегите от ИСИ - София, които са във Варна заради нашата изложба, и са посетили Биеналето, да се впишат в разговора с коментари и въпроси.”