За книгата:
Систематичното унищожаване на българския елит от БКП и ДС след 9 септември 1944 г. оживява с гласовете на оцелелите в изследването на доц. д. н. Мартин Иванов – „Бившите хора“ на концлагерна България“.
Съдбата на онези близо половин милион жени, мъже и деца, дамгосани, прогонени и системно декласирани след 9 септември 1944 г. от комунистическите власти, е подробно изследвана в книгата. Този впечатляващ в детайлите и прецизността си научен обзор се старае да даде думата на свидетелства от оцелелите „бивши хора“, огласявайки колкото се може по-пълно техните насилствено заглушавани досега гласове, допълват издателите.
Отразен е периодът на половин век гонения и дискриминация, в който по различни методи се отнема социалния, икономически и политически статус на поколения „недоубити буржоа“. Половин век, в който държавата се превръща в
истински затвор за стотици хиляди наши сънародници.
С помощта на триста и девет интервюта и мемоарни разкази, шестдесет и две ex-post биографични реконструкции,
излъчени в предаването „Джинс“ по БНТ, и работа с документите на архивите на ДС, изследователят проследява веригата
от събития по изкореняване в социален, а до голяма степен и в чисто физически смисъл на додеветосептемврийските елити
и последвалата тяхна трудна адаптация в рамките на Народната република България.
„Бившите хора“ на концлагерна България“ е безпощадна хроника на времена, в които неизброими животи се оказват в железния и безмилостен юмрук на властта, и разглежда в дълбочина и аналитично една от най-травматичните и дълго премълчавани теми в българската история
За автора:
Мартин Иванов Иванов е български историк, специалист по българска стопанска история на XX век, старши
научен сътрудник II ст. Министър на културата от 6 август до 7 ноември 2014 г. Секретар на президента Росен Плевнелиев
по култура, образование и национална идентичност. От 2016 до 2021 г. е посланик на България във Финландия. Владее английски, руски, ползва сърбохърватски език.
Биография
Произход и образование
Роден е на 4 август 1970 г. във Велико Търново, България. Магистър по история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1994) и магистър по право в Югозападния университет „Неофит Рилски“ (2003). Доктор по история в Института по история при Българската академия на науките (БАН) с дисертация на тема „Стопански и финансови проблеми във външната политика на Народния блок 1931 – 1934“ (1999).
Професионална кариера
От 2000 г. работи в Института по история при БАН, а от 2008 г. е доцент там (научен сътрудник – 2000, старши научен сътрудник II ст. – 2008). Преподава стопанска история в Габровския технически университет (1999 – 2004), Варненския технически университет (1999 – 2004), СУ „Св. Климент Охридски“ (от 2007) и във Висшето училище по застраховане и финанси (от 2009).[1][2] От 2015 г. е доцент в катедра "Социология" на СУ „Св. Климент Охридски", а от 2021 - доктор на науките.
Сътрудник на вестник „Век 21“ (1990 – 1993). Член е на редакционния съвет на списание „История" на издателство „Аз Буки" от 2012 г.
Член на редколегията на списание „Демократически преглед“ (1994), завеждащ отдел „История“ в списанието
(1996). Съорганизатор на семинара по стопанска и социална история „Стопанска (социална) България. Настоящето през културата на миналото“ (от 2005). Член на Програмния съвет към Българска народна банка (2007). Член на Експертния съвет към Института за
изследване на близкото минало (2008).
Автор е на над 150 научни публикации и 9 монографични изследвания върху икономическата и социалната политика на България от 70-те години на ХIХ в. до наши дни. Специализирал е в Кеймбридж и в Националния университет на Ирландия.
От 2011 г. до 2013 г. е председател на Държавната агенция „Архиви“. Освободен е изненадващо от поста в края на август 2013 г. и на негово място е назначен дългогодишният служител на МВР и на Държавна сигурност Иван Комитски. Повече от 60 от най-известните български учени и преподаватели историци, литературоведи, философи и социолози публикуват отворено писмо, в което настояват за преразглеждане на взетото от правителството решение.
Политическа дейност
Назначен с указ на държавния глава от 15 октомври 2013 г. за Секретар на президента по култура, образование и
национална идентичност.
От 6 август до 7 ноември 2014 г. е министър на културата в служебното правителство на Георги Близнашки. От 2016 до 2020 е посланик във Финландия и Естония."