Регионалният исторически музей във Варна и Общински музей – Букурещ представят днес експозиция под наслов „Отвъд Дунава: Въображаемо пътуване през духовните карти на българското изгнание 1820-1870 година“.

Официалното й откриване е тази вечер от 17.00 часа в зала „Север“ (етаж 2) на Археологическия музей. Входът е свободен.

Изложбата проследява чрез подбрана колекция от лични вещи, скулптури, литографии, картини и географски карти връзките между българските и румънските земи от първите големи преселнически вълни на север от Дунава след войната от 1806–1812 г. между Русия и Османската империя до Освобождението на България през 1878 г.

Проектът е оформен и реализиран след покана от Регионален исторически музей – Варна към румънския музей да предложат тема и събитие за начало на сътрудничество между двете културни институции.

Експозицията включва 84 експоната от фондовете на Общинския музей на Букурещ и представя света от двете страни на Дунава през XIX век. Реката винаги е била и мост между културите – мост, който много българи преминават през XIX век в търсене на по-добър и справедлив живот на север. Българските изселници създават колонии в големи градове Букурещ, Браила, Гюргево и извън тях.

Сред ценните документални свидетелства за българското присъствие в румънската столица Букурещ, включени в изложбата, са две писма и счетоводна книга на братята Христо и Евлоги Георгиеви, оставили следа като меценати не само в България, но и в Румъния. Интересен е и показаният медальон от бронз и мрамор, открит при строителни работи през 60-те години на ХХ в., с образа на Христо Ботев, който също е живял в румънската столица през емигрантските си години.

От историческа гледна точка сред най-ценните експонати са и тези, които дават представа за дунавските пристанища от средата на XIX век. Уникални са заради реалистичните детайли, уловени в онова време от създателите им, и благодарение на тях имаме възможност да видим щрихи от градското ежедневие на българските емигранти от XIX век.

Осем информационни табла са посветени тематично на обединението на Влашко и Молдова и модернизацията на столицата новото княжество Букурещ, на създаването и развитието на българските павликянски общности в Чопля и Попещ и други интересни моменти от българо-румънските контакти в предосвобожденската епоха.

В България всички експонати се излагат за първи път, а много от тях не са показвани досега извън Румъния – пример е картата на окръг Гюргево, включена в изложбата.

Културните връзки са проследени до 1947 г., когато е сключена българо-румънската културна спогодба и е организирана голяма съвместна изложба за изящни изкуства.

Изложбата гостува във Варна до 30 март 2025 г.