Парадокс е, че препъни-камъкът в случая се оказа в прекия смисъл камък. По думите на Иванов, при прокопаването на траншеята „копачката“ се натъква на геоложка структура с различни характеристики, а техниката и технологията, които се използват, не могат да се справят със задачата. Въпреки поръчания и вече готов геоложки анализ, Иванов не уточни дали скална маса, глина или нещо друго са се оказали непосилни за "копачката".
Парадоксално е обаче, че старата, вече аварирала тръба, поне по документи, е била положена в траншея, прокопана в същата тази геоложка структура, която днес се оказва невъзможна задача. Как обаче това се е случило преди 10 години и посредством техника с доста по-скромни възможности не е ясно.
Това е поредният сериозен „сигнал“,
който сочи към тезата, че вече авариралата тръба вероятно никога не е била вкопавана под дъното на варненското езеро, както е било по проект, а изпълнителят си е спестил сериозна сума пари. За сметка на това обаче е заложил екологична бомба, която се размина при инцидент с кораб през 2015 година, но пък се случи през 2019-та.
Но да се върнем на "спешната" пресконференция. Ще пропуснем факта, че изнесената информация за забавянето, е била ясна от месеци, но става достояние за обществеността едва сега. Нищо ново по отношение на прозрачността. По-интересната част бяха въпросите и коментарите на останалите факти, които отново водят към тезата, че старата тръба най-вероятно не е била вкопана, а институциите са знаели за това от 2014 година.
Но да ги припомним
През 2014 година е била извършена демонстрация на модерна акустична техника за подводно обследване. При демонстрацията тя засича тръбата, която е нямало как да бъде засечена от апаратурата, ако е била вкопана метри под дъното на езерото. Според Maritime.bg тогава незабавно е била информирана ДНСК, но от институцията не са предприели никакви действия.
На пресконференцията зам-кметът Христо Иванов категорично заяви, че Община Варна не е информирана от никоя институция за тази информация.
През юли 2015 година кораб за генерални товари Maxal Raise губи управление, излиза от фарватера („пътя“ за плавателни съдове, който е безопасен) и се налага аварийно да пусне котва. Тогава котвата се вклинява под фекалния тръбопровод, което едва ли е можело да се случи, ако тръбата е била вкопана и положена 3 метра под дъното на езерото, както е по проект. Водолазен екип прави оглед и установява, че поражения няма, но в доклада от огледа е записано, че тръбопроводът около местото на на инцидента стои 30 см над дъното.
Зам-кметът Христо Иванов коментира и този случай, и обясни, че при инцидента от 2015 година водолазният оглед е включвал 100 метра от тръбата в зоната на заклинената котва, и оглед по цялата дължина на тръбопровода не е правен. Иванов не отрече, че в зоната на инцидента тръбата е била над дъното, но подчерта, че не знае какво е било преди това, намеквайки, че е възможно тръбата да е била вкопана, а котвата да я е извадила. Той самият обаче не се нае да обясни и каза, че е извън компетенциите му, дали е възможно котва да извади тръба, която е вкопана на 3 метра под дъното.
И последният факт, който говори, че тръбата едва ли е била вкопана е аварията на тръбопровода през август 2019 година, след която в езерото започват да се изливат фекалните води на Аспарухово и Галата. Причината за аварията се оказа механично разкъсване и бе доказано след водолазен оглед, поръчан от ВиК-Варна. Огледът практически потвърди, че тръбата, поне в частта, където е скъсана не е била под земна маса, а на дъното на езерото.
Не знам, не чух, не видях
Въпреки, че през 2015 година сме били на косъм от еко-катастрофа и това е било сериозно предупреждение, от институциите не са предприели никакви мерки. По-лесна и по-изгодна е била позиция "Не знам, не чух, не видях". В края на лятото на 2019 г. обаче еко-бомбата гръмва и фекалиите започват да се изливат в езерото. Последваха месеци мълчание и бездействие, докато нещата не излязоха на яве през ранната пролет на 2020 година. Тогава пък започна убеждаването на хората, същите тези, от които ежедневният теч на хилядите тонове мръсни води в езерото бе крит с месеци, че замърсяването не крие опасност и морската вода е чиста. Разбира се това бе мисия невъзможна и разбира се това се отрази и на без това тежкия ковид-туристически сезон във Варна. Стигна се до там официални лица да обясняват, че мръсните води се пречистват механично и са заустени в езерото, т.е. ситуацията е същата като преди 2011 година и "страшно няма".
За съжаление кой знае какво по-различно от "Не знам, не чух, не видях" не се случва и след възникването на аварията. Месеци мълчание. Месеци изчакване, а днес сме пред патова ситуация, да търсим решение, как да прокопаем препъни-камъка. Да се надяваме, че до тогава, котва на кораб няма да засегне и новата тръба, която си лежи на дъното на езерото, досуш като старата..
Moreto.net припомня най-важните точки от аварията на съоръжението до днес:
През август 2019 година водопроводът, отвеждащ фекалните води на Аспарухово и Галата към пречиствателната станция и минаващ по (под) дъното на Варненското езеро, е скъсан от механично въздействие и аварира в зоната на фарватера (плавателният пътя за кораби). Така мръсните води на двата квартала (между 5 и 8 хил. куб. м. ежедневно) вместо да достигнат до пречиствателната станция се изливат директно в езерото, а от там достигат и до морските води.
От ВиК-Варна разбират за инцидента веднага поради промяна в режима на работа на помпите. По думите на шефа на ВиК-Варна проблемът е констатиран през август 2019 година. Чрез водолази от ВиК-Варна установяват тогава, че компроментираната част на тръбопровода е с дължина около 50 метра, което води до извода, че той е бил скъсан от кораб.
В резултат на замърсяването до пет пъти над пределно допустимите норми достига количеството на някои от вредните и опасни вещества
Случаят обаче се потулва от обществеността и става достояние едва през март месец след публикации в медиите.
По късно започва процедура по избор на изпълнител за ремонт на напорния тръбопровод, а едва през лятото започва същинската работа.
На 27 май 2020 г. инж. Христо Николов, главен инженер във фирма Хидроремонт - подизпълнител на дейностите, които са под вода, коментира пред медиите, че са открили старата тръба частично вкопана в дъното на езерото на дълбочина 13 метра, но уточни, че при скъсването на тръбата са изпадали няколко утежнители, а тръбата е по-лека от вода и затова е възможно да е изплувала. Инж. Николов подчерта, че по план тя е трябвало да се намира на 22 метра под нивото на водата. Това означава, че на места според дълбочината на езерото тя е трябвало да бъде вкопана между 7 и 10 метра. Така разстоянието между тръбата и преминаващите кораби с най-голямо газене е трябвало да бъде поне 10 метра.
Според инж. Николов причината за разкъсването е механично въздействие, което се вижда по самата тръба. Дали е обаче е ударена от кораб, той лично не може да бъде сигурен. Водолази на фирмата не са открили и котва или верига, които също са могли да скъсат тръбата, уточни инж. Николов.
На същата дата, 27 май 2020 г. е съобщено, че започва прокопаване на траншеята.
„Докато се извършва ремонтът отпадъчните води на кварталите „Аспарухово” и „Галата” преминават през канално-помпената станция и се пречистват механично. В момента те са заустени и се изливат във Варненското езеро. Ситуацията е както преди 2011 г.”, съобщи Христо Иванов.
На 17 юни Окръжната прокуратура във Варна образува досъдебно производство по повод замърсяване на Варненското езеро с отпадни води вследствие на скъсан подводен напорен тръбопровод.
На 6 юли в заседание на комисия към Общински съвет Варна, зам.-кмета Христо Иванова казва, че ще бъде направено всичко възможно до края на юли да бъде приключена подмяната на скъсаната тръба във Варненско езеро.
24 август, Христо Иванов, зам-кмет, съобщава в ефира на БНР, че едва в края на ноември ще приключи подмяната на тръбопровода. Обяснението за забавянето е, че се изчаква приключването на проекта на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" за удълбочаването на канали 1 и две, което се извършва от същата "дълбачка", която трябва да прокопае траншеята.
На 4 септември от Община Варна съобщават, че е започнало полагането на тръбопровода, на 25-30 метра западно от мястото, където трябва а бъде издълбана траншеята.
На 16 септември от Община Варна съобщават, че тръбопроводът във Варненското езеро е положен на 25-30 метра западно от мястото, където трябва да бъде изкопана траншеята,
На 18 септември от РИОСВ - Варна съобщават, че Замърсяването на Варненско езеро с отпадъчни води от канално-помпена станция „Аспарухово“ е преустановено.