Зона със стъклени съдове
Тук през 2020 и 2021 г се откриха десетки фрагменти от стъклени предмети. Установено е, че плитчината е на дълбочина -2 – -2,5 м, с площ от около 15 дка с каменисто дъно. Изказано е предположението, че е възможно стъклата да са изсипан товар от лодка или кораб по време на буря и силно вълнение, което допълнително е засилено от плитчината и стърчащите скали.
Вероятността останките на кораба, превозващ стъклените съдове, да е в близост до мястото на откриване на стъклените фрагменти е много голяма. Основание за тази хипотеза ни дават откритите под вода няколко фрагмента от железни котвени вериги и силно фрагментирани керамични съдове носещи белези на керамично производство най-общо за Късното средновековие и Възраждането.
До началото на таз годишната подводна експедиция колекциите от стъклени находки от коментираната зона на Националния исторически музей и Регионалния исторически музей – Бургас включват 310 фрагментирани и цели съдове, които прилежно са описани и публикувани.
През юни 2024 г. са открити нови 112 цели и фрагментирани стъклени съдове. Успех на водолазния екип е локализирането на зоната с най-голяма концентрация на стъклени находки.
Новите находки са важен извор на информация за слабо изследваната тема за потреблението, търговията и производството на стъкло на Балканите през Късноосманския период. До този момент е предложена хипотезата, че съдове най-вероятно са произведени в работилница на остров Мурано, Венеция, през втората половина на XVI в. или началото на XVII в. Тук въпроса за точната датировка на стъклените предмети и вероятното корабокрушение остава открит още повече, че мястото около рифа не е допроучено.
Зона с концентрация на фрагменти от керамични съдове от Елинистическата епоха
Втората зона е маркирана при случайно откриване на керамично струпване западно от зоната със стъклата. Тя достига плитката част на западния бряг на залива и варира в дълбочина от 5 до 1, 5 м. На площ от 100 кв. м. е открито керамично струпване с фрагменти от елинстически строителна и битова керамика. Сред находките следва да откроим малък оловен щок от римската епоха и каменна рибарска тежест.
Зона около нос Чирозa
Разположена е източно от нос Чироза и обхваща площ приблизително от 400 кв. м. При подводните огледи видимостта е била ниска. Установен е голям нанос от пясък. За разлика от предишните проучвания в зоната липсват находки с изключение на фрагменти от елинистическа строителна керамика и каменни бойни ядра.
Късносредновековен пристан (скеля) Ченгене скеле
Основната скеля в залива Ченгене скеле е била разположена в югоизточния край на едноимения залив и на 1 км югозападно от днешното Рибарско селище. Този пристан е често коментиран в запазените писмени сведения на европейските дипломати от XVIII-XIX век. На сушата от тази зона започва местността Кюмюрлука – място от което преди 100-200 години са се товарели дървени въглища.
При огледа е открита концентрация на фрагменти от късноантични и средновековни амфори. От средновековните предмети са разпознати части от амфори тип III по Гюнсенин с датировка XII-XIII век.
Всъшност керамичните находки доказват установена хилядолетна традиция в усвояването на тази част от залива за товарно-разтоварни дейности.
Манастирско пристанище
За т. нар. манастирско пристанище срещу остров Св. Аанастасия на материка споменава Ив. Карайотов. Според него средновековният метох “Свети Георги” се е намирал на нос Чукаля, в съседство с манастирското пристанище, обслужващо остров Света Анастасия. Сведения по темата откриваме в ръкописа от 1884 г. на бургаския възрожденец Стоян Шивачев. Той споменава, че „на изток то (Ченгене скеля) граничи с малкия борун Чокаля гдето е и манастирското малко пристанище и манастирския метох и кория.... В старо време този манастир бил много по-благосъстоятелен от сега и тогава освен множеството впрегатен и за подвоз едър добитък имал и малка една марина - малки и големи лодки и каици и много гости от риболовци, от които днес има още няколко “.
Но къде точно се е намирало това изнесено второ манастирско пристанище? Върху българската военна карта от 1907 г. източно от нос Чукалята е отбелязан пристан св. Анастасия. Морският подход към остров Св. Анастия е ставал от малкото заливче Бухос разположено между нос Каремидар бурун и нос Чукалята. Заливът е защитен от север от нос Чукалята. Тук според Димитър Янчев (председател на рибарско сдружение „Морски сговор“) е бил изграден голям кладенец.
При подводен оглед в залива са намерени фрагменти от керамични съдове от XVIII-XIX век, както и части от късноантични амфори. Открити също така железeн рог от котва.
Проведените проучвания през лятото на 2024 г. допълват историята на залива Ченгене скеле с нови данни и находки. Очертава се изключително перспективна зона за подводни разкопки в югоизточната част на залива.
Новини - теми
Министерство на културата подкрепи издаването на варненско научно списание
Първи в Европа: Днес стартира чат приложението BgGPT с изкуствен интелект от последно поколение
Системата, която движи водата около Земята, е извън равновесие за първи път в човешката история
Антарктическата ни база е открита за новия полярен сезон
Уран продължава да е загадка за учените заради заблуда относно магнитното му поле
Край Бургас ще търсят потенциални замърсявания с изкуствен интелект и водни дронове
Пускат за безплатно ползване българския чат с изкуствен интелект BgGPT
Проучване: Чревният микробиом може да се предава от човек на човек
Археологическа находка: Откриха една от най-бляскавите църкви от Второто българско царство
Менопаузата може да доведе до скокове на кръвната захар?
Учени откриха океани от вода на Марс
Рядка комета бе видяна над Варна миналата нощ (снимки)
Започва работата по първата станция за летящи таксита в Дубай
Български хиперавтомобил с 5221 конски сили събра хиляди в родопско село (видео)
Революционно проучване: По-ниският калориен прием увеличава дълголетието
RSS Новини